Имунната система се състои от органи и клетки, които предпазват тялото от бактерии, паразити, вируси и ракови клетки.
Разнообразието от клетки на имунната система не е случайно и е насочено към ефективно изпълняване на основната й задача – да защитава организма от инфекциозни агенти. Има обаче две основни патологични реакции на имунната система:
- Синдроми на имунна недостатъчност, при които е налице намалена или липсваща способност на един или повече компоненти на имунната система да реагират по защитен начин на патоген.
- Автоимунни заболявания, които се дължат на невъзможност на един или повече компоненти на имунната система да разграничат своето от чуждото и започват да атакуват тъканите на организма.
Известни са над 100 автоимунни заболявания, напр. лупус, ревматоиден артрит, болест на Crohn, множествена склероза, миастения гравис, улцерозен колит.
В миналото автоимунните заболявания са считани за редки, но чрез редица епидемиологични проучвания в наши дни е доказано, че те засягат 3%–5% от населението. Най-честите след тях са автоимунните заболявания на щитовидната жлеза и захарния диабет тип I.
Автоимунните заболявания могат да причинят различни симптоми, включително болка, умора, обриви, гадене, главоболие, световъртеж и др. Специфичните симптоми зависят от точното заболяване.
Ето някои отговори на често задавани въпроси за автоимунните болести:
Наследствени ли са автоимунните заболявания?
Да, някои автоимунни заболявания засягат цели семейства.
Заразни ли са автоимунните заболявания?
Категорично не, някои инфекциозни агенти могат да отключат автоимунния процес, но автоимунната болест не може да се предаде от човек на човек.
Водят ли автоимунните заболявания до смърт?
Понякога автоимунната болест може да протече много тежко. Епидемиологичните проучвания показват, че автоимунните заболявания са една от 10-те водещи причини за смърт, особено при жени във възрастовата групи до 64 години.
