Базалноклетъчен карцином

Базалноклетъчен карцином. Източник: DermNet NZ

Съдържанието на този уебсайт е само за информационни цели. Не предоставяме услуга за онлайн консултации, медицински съвети, диагноза или лечение. Ако имаш някакви съмнения относно кожата или нейното лечение, направи консултация с дерматолог.

Обща информация

Базалноклетъчният карцином е най-честият рак на кожата, както и най-честата неоплазия на целия човешки организъм. Съставлява около 70% от туморите на кожата. Прогнозният риск за цял живот за този карцином при бялата раса е 33-39% за мъжете и 23-28% за жените, счита се, честотата се удвоява на всеки 25 години. Клетките, изграждащи тумора наподобяват базалните кератиноцити и на това се дължи даденото от Krompecher наименование – базалноклетъчен рак.

При кого се развива

Базалноклетъчният карцином се развива предимно у лица със светъл фототип. Основните рискови фактори са следните:

• По-често засегнати са възрастни мъже.
• Данни при пациента за предишен базалноклетъчен карцином или друг вид кожен рак. 
• Увреждане на кожата от слънчево облъчване, напр. състоянията фотостареене и слънчева кератоза.
• Базалноклетъчният карцином може да се развие в зони от кожата, където е имало изгаряне или кожно заболяване, напр. при лупус, невуси и др. 
• Съществуват и наследствени синдроми, при които честотата на базалноклетъчен карцином е значимо по-висока в сравнение с общата популация, напр. синдром на Горлин, синдром на Ромбо и др. 
• Рискови за развитие на базалноклетъчен карцином са и състоянията с потискане на имунната система, във връзка с лъчетерапия или цитостатична терапия. 

Клинична картина

Характерните особености на базалноклетъчния карцином са следните:

• Папула (пъпчица), която е подобна на перла - с цвета на кожата, гладка повърхност и полупрозрачен вид с телангиектазии (видими кръвоносни съдове);
• Лезията постепенно нараства и разязвява (образува се раничка) в централната си част;
• При минимално травмиране се получава кървене; 
• Язвата се разширява и е обградена от надигнат перловиден ръб (фиг. 1). Язвата нараства периферно, сякаш „яде ръбовете си“ и от тук идва наименованието на такава лезия ulcus rodens (от глагола roderе = гриза).

Нарастването е бавно (0,5 см за 1-2 години), няма оплаквания от болка или друга субективна симптоматика.

Най-честото разположение е по лицето (често и по клепачите), скалпа, шията и гърба на ръцете.

Фигура 1. Базалноклетъчен карцином с вид на язва и надигнат перловиден ръб. Източник: DermNet NZ

Характерно за базалноклетъчния карцином е, че има локален разрушаващ ход, но обичайно не дава разсейки. При напредналите, нелекувани случаи туморният растеж не се ограничава само в дермата, а напредва в дълбочина и разрушава съседните тъкани. Може да се стигне до пробив на черепни кости, разрушаване на големи кръвоносни съдове и животозастрашаващи кръвоизливи. Този вариант се нарича ulcus terebrans и е резултат от небрежност на болния, а не се дължи на някаква биологична особеност на тумора.

Други редки форми на базалноклетъчен карцином са:

• Пигментен тумор, който е с вид на тъмно пигментирана папула с налобена повърхност.
• Кистичен тумор, който обичайно се разполага по клепачите и се представя като възел на широка основа, сиво-белезникав цвят и мека консистенция.
• Повърхностен базалноклетъчен карцином: обичайна се развива в резултата на интоксикация с арсен и се разполага по тялото. Лезиите са множествени и са с вид на червено-кафяви плаки, съпроводени от сърбеж. Наличието дори и на дискретен перловиден ръб насочва към диагнозата.

Могат да се наблюдават и други редки варианти като цикатризиращ карцином, фиброепителен тумор и трихотилобазалиом.

Причини 

В развитието на заболяването участват следните основни фактори:

• Генетична предиспозиция: доказва се от значителната честота на тумора в някои семейства, както и от факта, че базалноклетъчният карцином може да се съчетава с наследствени синдроми.
• Предизвикано от слънцето увреждане: значение има тоталната кумулативна доза на ултравиолетовите лъчи и в подкрепа на това са следните факти: туморът се локализира по-често по изложените на слънчево облъчване зони (лице, скалп, гръб на ръцете); боледуват предимно хора със светла кожа.
• Натоварване на кожата с рентгеново лъчение или радиокобалтово лъчение.
• Канцерогенно действащи вещества: доказано е, че неорганичния арсен може да бъде причина за повърхностния базалноклетъчен карцином след латентен период от 10-30 години.
• Хронични кожни увреждания: хроничен дерматит след лъчетерапия; лупус; хронично механично травмиране

Диагноза

Диагнозата се поставя на базата на прегледа, а вида на тумора се определя на базата на резултата от хистологичното изследване след кожна биопсия.

Лечение

Лечението зависи от типа на тумора, размера и местоположението. Повечето случаи се лекуват хирургично чрез изрязване на тумора на 3 до 5 mm в здрава тъкан. При по-големи лезии може да се наложи възстановяване на дефекта чрез кожно ламбо или присадка. Микрографски контролираната ексцизия по Mohs означава изследване на внимателно маркирана, изрязана тъкан под микроскоп, слой по слой, за да се осигури пълно отстраняване на тумора и да се гарантира липса на рецидив. Други терапевтични възможности са криотерапия, фотодинамична терапия (приложение на локално средство, което увеличава чувствителността на кожата към светлината, напр. аминолевулинова киселина и фототерапия), локално лечение с имиквимод или 5-флуорурацил, лъчетерапия.

Прогнозата е добра, особено при рано започване на лечението.

В около 50% от случаите се развива втори тумор в рамките на 3 години след първия. Препоръчват се редовни самостоятелни прегледи на кожата и дългосрочни годишни прегледи на кожата от опитен здравен специалист.