
Какво представлява генерализираната миастения гравис?
Около 50-80% от пациентите с очни симптоми развиват генерализирана миастения гравис. Тази форма се характеризира с широко разпространена мускулна слабост и умора, която не се ограничава само до мускулите на очите и клепачите или други специфични мускулни групи. Може да се разпространи по лицевата мускулатура, да обхване крайниците и дихателните мускули.
Какви подгрупи има тази форма на болестта?
Съвременната медицина разграничава поне четири основни фенотипа на генерализирана миастения и това е критично важно за лечението.
- Ранно начало: под 50 г., често с тимусна хиперплазия. честотата е 20% от всички болни. Клинично първите симптоми възникват преди 50 годишна възраст. Съотношението жени спрямо мъже е приблизително 3:1. Тази форма се съчетава с наследствени фактори. Обичайно серологичните тестове са положителни и се установяват антитела срещу ацетилхолиновия рецептор. Миастения с ранно начало не се съчетава често с тимом, но може да има хиперплазия (уголемяване) на тимуса. Често има съчетаване с други автоимунни болести.
- Късно начало: Началото е над 50 г., често пациентите са серопозитивни. Въпреки че тимусът обикновено е атрофичен, съвременните проучвания показват, че в избрани случаи тимектомията все пак може да бъде обсъдена, макар отговорът да е по-слаб отколкото при младите пациенти (4).
- Тимом-асоциирана: Специфична група, която се развива във връзка с тимом или хиперплазия на тимуса.
- MuSK-позитивна миастения: Тези пациенти често имат различна прогноза, не отговарят на тимектомия и изискват специфични биологични лекарства. При тази форма мескулната слабост може да не следва класическата посока отгоре-надолу, а да засегне по-бързо говорните и дихателните мускули. Освен това, често очните симптоми са по-слабо изразени (5).
Какви са първите симптоми на болестта?
Пациентите с миастения гравис (MG) се представят с безболезнена, специфична мускулна слабост.
Очните симптоми, предимно двойно виждане и увиснали клепачи, са най-честият начален симптом - при повече от 75% от пациентите.
Тези симптоми прогресират от леко до по-тежко заболяване за седмици до месеци. Появяват се (1):
- затруднения при преглъщане;
- симптоми, свързани с гласа и речта;
- слабост на лицевата мускулатура;
- слабост на мускулите на шията и крайниците.
Симптомите могат да варират значително от човек на човек, както и по изразеност в денонощието и затова в англосаксонската литература се използва термина „болестта на снежинките“, защото нито една снежинка не е напълно идентична с другата. Така и при миастения симптомите се различават при отделните болни и дните на пациента не са с еднаква тежест на симптомите.
Как протича заболяването?
Прогресирането на слабостта при миастения гравис обикновено се случва в посока от горе надолу (краниокаудална посока) - очни мускули, лицеви мускули, мускули на шията и гърлото, мускули на тялото, мускули на крайниците.
Ако симптомите останат ограничени до външните очни мускули в продължение на години (поне две години), се говори за очна форма на болестта. Рядко при пациентите с тежка, генерализирана слабост мож да няма свързана слабост на очната мускулатура.
Класификация в зависимост от тежестта на мускулната слабост
В момента като международен стандарт се използва MGFA (Myasthenia Gravis Foundation of America) (I до V клас), която служи за по-прецизно определяне на терапията. Клас V по MGFA е миастенната криза.
Клас I – всякаква очна слабост
Клас II – Лека генерализирана мускулна слабост. Може да е налична и очна мускулна слабост от всякаква тежест
- Клас II a – Предимно са засегнати крайниците, аксиалната мускулатура или и двете. Може да са засегнати в по-малка степен орофарингеалната, дихателната мускулатура или и двете
- Клас II б – Предимно са засегнати орофарингеалната, дихателната мускулатура или и двете. Може също да са засегнати в по-малка или еднаква степен аксиалната и мускулатурата на крайниците
Клас III – Средно-тежка мускулна слабост, засягаща друга освен очната мускулатура. Може също да е засегната очната мускулатура в различна степен 6
- Клас III a – Преобладаващо засягане на мускулатурата на крайниците, аксиалната мускулатура или и двете. Може в по-малка степен да е засегната орофарингеалната, дихателната мускулатура или и двете.
- Клас III б – Преобладаващо е засегната орофарингеалната, дихателната мускулатура или и двете. Може също да са засегнати в по-малка или еднаква степен аксиалната и мускулатурата на крайниците или и двете.
Клас IV – тежка мускулна слабост, засягаща друга освен очната мускулатура. Може също да е засегната очната мускулатура в различна степен
- Клас IV a – Преобладаващо е засегната мускулатурата на крайниците, аксиалната мускулатура или и двете. Може в по-малка степен да е засегната орофарингеалната, дихателната мускулатура или и двете.
- Клас IV б – Преобладаващо е засегната орофарингеалната, дихателната мускулатура или и двете. Може също да са засегната в по-малка или еднаква степен аксиалната и мускулатурата на крайниците или и двете.
Клас V – При извършена оро-трахеална интубация, с или без механична вентилация, с изключение на интубиране при рутинни постоперативни грижи. Използването на назо-гастрална сонда без интубация класифицира пациента в Клас IV б
При приблизително 10% от пациентите с генерализирана мускулната слабост, процесът обхваща дихателните мускули или тези на гърлото и челюстта. Това може да затрудни дишането и да доведе до потенциално животозастрашаващи епизоди, известни като миастенни кризи.
Характерно за заболяването е, че мускулната слабост не е постоянна, а зависи от натоварването. В резултат на това е непредвидимо какъв ще бъде следващият ден или какви ще бъдат следващите няколко часа.
Каква е прогнозата на болестта?
Нелекуваната миастения гравис носи риск от смъртен изход в рамките на 10 години от диагнозата - 10-годишна смъртност от 20% - 30% (3). Като се имат предвид възможностите за навременна диагностика и подобреното лечение, което комбинира инхибитори на ацетилхолинестеразата, имуносупресивни лекарства, плазмафереза, имунотерапия и при необходимост интензивна терапия, повечето пациенти с миастения гравис имат почти нормална продължителност на живота, т.е. смъртността е сведена до 3-4%. Затова може да се каже, че наименованието гравис (означава тежка) вече не е подходящо. Нещо повече, в наши дни прогнозата на болестта е значимо подобрена и във връзка с навлизането на новите FcRn инхибитори и комплементни инхибитори, които позволяват бързо овладяване на кризите и намаляване на необходимите дози на стероидна терапия.
Основните рискови фактори за по-тежко притичане и летален изход са:
- възраст над 40 години;
- развитие на фулминантна форма (форма с много остър ход и бурно развитие на симптомите);
- миастения като паранеопластичен синдром в съчетание с тимом;
- висок титър на специфични антитела (MuSK, LRP4);
- наличие на неконтролирани придружаващи заболявания.
При пациенти с генерализирана миастения разгръщането на симптомите обичайно се случва в първите три години от началото на болестта и усложненията се наблюдават именно в този период. Основният риск е свързван с периодично увреждане на мускулната сила, което може да причини аспирация, пневмония и дори дихателна недостатъчност (2).
След първите 3 години от заболяването, обикновено се достига стабилно състояние или подобрение, а влошаването на болестта е рядко след този период.
В допълнение, лекарствата, използвани за контрол на болестта, могат да предизвикат неблагоприятни странични ефекти.
Тимектомията води до пълна ремисия на заболяването при редица пациенти. Въпреки това при случаите, съчетани с тимом, прогнозата е силно променлива и варира от ремисия до смърт.
Да запомним!
- Генерализираната миастения гравис може да се развие във всяка възраст, но има два възрастови пика - третото десетилетие (по-често у жени) и шесто - седмо десетилетие (по-често у мъже). Важи правилото миастенията обича млади жени и стари мъже.
- Слабостта и умората на мускулите са най-важните клинични характеристики.
- Симптомите се влошават или се появяват при натоварване и се подобряват в покой или чрез ацетилхолинхолинестеразни инхибитори. Обикновено има дневна вариация, с влошаване на симптомите в по-късната част на деня.
- Слабостта на външните очни мускули обикновено е първоначалната проява и може да бъде единствената характеристика на болестта при около 10% от пациентите.
- В повечето случаи слабостта прогресира в посока отгоре-надолу.
- Слабостта на междуребрените мускули и диафрагмата води до диспнея (нарушено дишане) при усилие или в покой.
- В тежки случаи може да настъпи дихателна недостатъчност и да се стигне до необходимост от интубация и механична вентилация
- Може да има ремисии за променливи периоди от време, особено в ранните етапи.
- След първите 3 години от заболяването, обикновено се достига стабилно състояние или подобрение, а влошаването на болестта е рядко след третата година.
Последна актуализация: март 2026 г.
Литература
- Engel AG. Acquired autoimmune myasthenia gravis. In: Engel AG, Franzini-Armstrong C, eds. Myology: Basic and Clinical. 2nd ed. 1994. 1769-1797.
- Gajdos P, Chevret S, Toyka K. Intravenous immunoglobulin for myasthenia gravis. Cochrane Database Syst Rev. 2008 Jan 23. CD002277.
- Thanvi BR, Lo TC. Update on myasthenia gravis. Postgrad Med J. 2004 Dec;80(950):690-700. doi: 10.1136/pgmj.2004.018903.
- Detterbeck FC, Kaminski HJ, Blasberg JD, O'Connor KC. Does thymectomy in adults have long-term health consequences? J Thorac Cardiovasc Surg. (2025) ;169(3):787-795.e2.
- Vakrakou AG, Karachaliou E, Chroni E, Zouvelou V, Tzanetakos D, Salakou S, Papadopoulou M, Tzartos S, Voumvourakis K, Kilidireas C, Giannopoulos S, Tsivgoulis G, Tzartos J. Immunotherapies in MuSK-positive Myasthenia Gravis; an IgG4 antibody-mediated disease. Front Immunol. (2023);14:1212757.
