Какво е интравенозен имуноглобулин?

Имуноглобулините, наречени още антитела, са Y-образни протеини произведени от плазмените клетки, които се използват от имунната система за идентифициране и неутрализиране на чужди тела, като бактерии, вируси, гъбички, животински пърхот или ракови клетки, както и при алергични реакции. В организма на човек присъстват т.нар. естествени имуноглобулини-антитела – IgG, IgA, IgM и IgE. През 1952 година започва инжекционното приложение на имуноглобулини за лечение на имунна недостатъчност. Първоначално имуноглобулините са се прилагали чрез интрамускулно инжектиране, след това са въведени и имуноглобулини за венозно приложение.

Интравенозните имуноглобулини спадат към плазмените продукти. Това е кръвен продукт, приготвен от серума на между 10 000 и 50 000 здрави донори на партида (големия брой на донорите увеличава броя на отделните антитела). Плазмата е съставна част на кръвта, която се получава след отделянето на червените и бели кръвни клетки. В плазмата на всеки човек се съдържат милион на брой антитела, образували се след среща на организма със съответен антиген – вирусен, бактериален, гъбичен и т.н. Тъй като, практически е невъзможно в плазмата само на един човек да се съдържат всички възможни антитела, събирането на плазма от повече на брой хора е от изключително значение за ефекта от терапията.

Извлечената от кръвта плазма преминава през няколко степени на обработка и в крайния продукт се съдържат около 95% IgG и само следи от IgM и IgA, както и от други плазмени протеини.

Интравенозните имуноглобулини намират приложение в терапията на имунодефицитни състояния и различни автоимунни заболявания. Прилагат се за поддържане на адекватни нива на антителата.

Има ли риск от пренасяне на инфекция?

Донорите се проверяват за определени инфекции, преди да им бъде позволено да дадат кръв за имуноглобулин. Последващата обработка инактивира инфекции като HIV, хепатит B и C и все пак става въпрос за кръвен продукт от много донори!

Как работи имуноглобулина?

Интравенозният имуноглобулин, по същество, е противоположността на плазмаферезата, защото вместо да извлича вредните антитела, в тялото се вливат обединени гама-глобулинови антитела от много донори. Но независимо от това и плазмаферезата и интравенозният имуноглобулин водят до намаляване на нивото на автоантителата, които причиняват нарушената функция на нервно-мускулния синапс при миастения гравис. Счита се, че човешкият интравенозен имуноглобулин има неспецифичен потискащ ефект върху производството на автоантитела от имунната система.

Кога се използва интравенозен имуноглобулин?

Тази терапия се използва основно в следните случаи:

За стабилизиране на състоянието на пациенти в миастенна криза, при които състоянието е животозастрашаващо.
За намаляване на умерена до тежка мускулна слабост преди тимектомия.

Плазменият обмен и интравенозния имуноглобулин понякога се наричат "спасителни" или "мостови" терапии. Това е така, защото тези лечения действат бързо за подобряване на изразената мускулна слабост. Следователно се осигурява спасение или мост, докато лекарствата за миастения гравис започнат да действат ⁽¹⁾.

Как се прилага имуноглобулина?

Нормалният човешки имуноглобулин трябва да се прилага чрез венозна инфузия със скорост на вливане от 0,3 милилитра на килограм за час, т.е. приблизително за 30 минути. Ако се понася добре, скоростта на вливане може постепенно да бъде увеличена.

Процесът не изисква специално оборудване и обичайната доза е 400 mg на килограм на ден, вливани обичайно в продължение на пет последователни дни, но преценката на индивидуалните дози за всеки отделен пациент трябва да бъде направена от лекаря.

Кога настъпва ефекта от интравенозния имуноглобулин?

Обичайно подобрението е бързо настъпващо При хора, които реагират, облекчаването на симптомите започва в рамките на четири или пет дни и може да продължи от седмици до месеци.

Както и плазмаферезата, интравенозния имуноглобулин не води до излекуване на миастения гравис, а само до временно намаляване на автоантителата и временно подобрение на състоянието.

Има ли странични ефекти от интравенозен имуноглобулин?

Нежеланите реакции се появяват при по-малко от 10 процента от пациентите. Симптомите включват главоболие и в редки случаи бъбречна недостатъчност. Необходимо е приемът на течности, след процедурата, да бъде увеличен, за да се сведе до минимум възможността за развитие на силно главоболие ⁽²⁾.

Може също така да се почувства умора, треска или гадене, които могат да продължат до 24 часа след инфузията.

Редките и по-тежки реакции включват мигрена, тежки алергични реакции, кожни реакции, мозъчно възпаление (асептичен менингит) и кръвни съсиреци.

Покриват ли се от НЗОК разходите за интравенозен имуноглобулин?

В цял свят лечението с кръвни продукти е скъпа процедура и лечението с интравенозен човешки имуноглобулин не прави изключение. Освен това, тази терапия е запазена за тежките случаи и има временен ефект, т.е. не може да се използва като поддържаща терапия. Продуктът, който е включен в Позитивния лекарствен списък на България е IMMUNOVENIN-INTACT 5% IgG и се реимбурсира от НЗОК като заместителна терапия при възрастни, деца и юноши (на възраст 0-18 години) при: първични имунодефицитни синдроми с нарушено производство на антитела. Показанието миастения гравис не е включено, защото производителя не е посочил това заболяване в индикациите за приложение на продукта. Съгласно българското законодателство със средства от общественото осигуряване не могат да бъдат заплащани лекарствени продукти, които се прилагат „извън индикация“.

Като основна терапевтична процедура с код *99.29, приложението на интравенозен човешки имуноглобулин се заплаща по следните клинични пътеки:

066 Лечение на миастенни кризи с човешки имуноглобулин и апаратна вентилация
066.1 Лечение на миастенни кризи с човешки имуноглобулин и апаратна вентилация при лица над 18 години
066.2 Лечение на миастенни кризи с човешки имуноглобулин и апаратна вентилация при лица под 18 години

Следователно, имуноглобулините са включени като метод за лечение в клинични пътеки за миастенни кризи, когато пациентите са интубирани и на механична вентилация, но за останалите случаи липсва реимбурсация и пациентът трябва да поеме себестойността на терапията, което често е непосилно.

Литература