Какво е интравенозен имуноглобулин?

Имуноглобулините, наречени още антитела, са Y-образни протеини произведени от плазмените клетки, които се използват от имунната система за идентифициране и неутрализиране на чужди тела, като бактерии, вируси, гъбички, животински пърхот или ракови клетки, както и при алергични реакции. В организма на човек присъстват т.нар. естествени имуноглобулини-антитела – IgG, IgA, IgM и IgE. През 1952 година започва инжекционното приложение на имуноглобулини за лечение на имунна недостатъчност. Първоначално имуноглобулините са се прилагали чрез интрамускулно инжектиране, след това са въведени и имуноглобулини за венозно приложение.

Интравенозните имуноглобулини спадат към плазмените продукти. Това е кръвен продукт, приготвен от серума на между 10 000 и 50 000 здрави донори на партида (големия брой на донорите увеличава броя на отделните антитела). Плазмата е съставна част на кръвта, която се получава след отделянето на червените и бели кръвни клетки. В плазмата на всеки човек се съдържат милион на брой антитела, образували се след среща на организма със съответен антиген – вирусен, бактериален, гъбичен и т.н. Тъй като, практически е невъзможно в плазмата само на един човек да се съдържат всички възможни антитела, събирането на плазма от повече на брой хора е от изключително значение за ефекта от терапията.

Извлечената от кръвта плазма преминава през няколко степени на обработка и в крайния продукт се съдържат около 95% IgG и само следи от IgM и IgA, както и от други плазмени протеини.

Интравенозните имуноглобулини (IVIg) намират приложение в терапията на имунодефицитни състояния и различни автоимунни заболявания. Прилагат се за поддържане на адекватни нива на антителата.

Има ли риск от пренасяне на инфекция?

Донорите се проверяват за определени инфекции, преди да им бъде позволено да дадат кръв за имуноглобулин. Последващата обработка инактивира инфекции като HIV, хепатит B и C и все пак става въпрос за кръвен продукт от много донори!

Как работи имуноглобулина?

Интравенозният имуноглобулин, по същество, е противоположността на плазмаферезата, защото вместо да извлича вредните антитела, в тялото се вливат обединени гама-глобулинови антитела от много донори. Но независимо от това и плазмаферезата и интравенозният имуноглобулин водят до намаляване на нивото на автоантителата, които причиняват нарушената функция на нервно-мускулния синапс при миастения гравис. Счита се, че човешкият интравенозен имуноглобулин има неспецифичен потискащ ефект върху производството на автоантитела от имунната система.

Основните 5 механизма, чрез които върши своята работа IVIg са следните (4):

  • Имуноглобулините съдържат "идиотипи", които се свързват директно с лошите автоантитела и ги унищожават.
  • IVIg пречи на имунната система да разрушава нервно-мускулния синапс чрез т.нар. "мембранолитичен атакуващ комплекс".
  • Насищане на FcRn рецепторите - когато тези рецептори се запълнят от IVIg, тялото спира да рециклира лошите антитела и започва да ги изхвърля по-бързо.
  • IVIg намалява нивата на протеина BAFF, който подхранва B-клетките (производителите на антитела).

Кога се използва интравенозен имуноглобулин?

Тази терапия се използва основно в следните случаи:

  • За стабилизиране на състоянието на пациенти в миастенна криза, при които състоянието е животозастрашаващо.
  • За намаляване на умерена до тежка мускулна слабост преди тимектомия.

Плазменият обмен и интравенозния имуноглобулин понякога се наричат ​​"спасителни" или "мостови" терапии. Това е така, защото тези лечения действат бързо за подобряване на изразената мускулна слабост. Следователно се осигурява спасение или мост, докато лекарствата за миастения гравис започнат да действат (1). 

Нови изследвания от 2022 г.(4) показват, че генетичният профил на пациента (генът, познат като VNTR3) може да предскаже колко добре ще подейства терапията. Пациентите с определен генотип изразходват имуноглобулина по-бързо и може да се нуждаят от по-високи дози или по-чести вливания.

Как се прилага имуноглобулина?

Нормалният човешки имуноглобулин трябва да се прилага чрез венозна инфузия със скорост на вливане от 0,3 милилитра на килограм за час, т.е. приблизително за 30 минути. Ако се понася добре, скоростта на вливане може постепенно да бъде увеличена.

Процесът не изисква специално оборудване и обичайната доза е 400 mg на килограм на ден, вливани обичайно в продължение на пет последователни дни, но преценката на индивидуалните дози за всеки отделен пациент трябва да бъде направена от лекаря.

Кога настъпва ефекта от интравенозния имуноглобулин?

Обичайно подобрението е бързо настъпващо При хора, които реагират, облекчаването на симптомите започва в рамките на четири или пет дни и може да продължи от седмици до месеци.

Както и плазмаферезата, интравенозния имуноглобулин не води до излекуване на миастения гравис, а само до временно намаляване на автоантителата и временно подобрение на състоянието.

Клинични данни потвърждават, че при пациенти с тежки екзацербации (влошаване), значително подобрение се наблюдава още на 7-мия ден след вливането, като максималният ефект се разгръща до 14-тия ден(4). Това подкрепя ролята на IVIg като мощно средство за овладяване на рецидиви.

Има ли странични ефекти от интравенозен имуноглобулин?

Нежеланите реакции се появяват при по-малко от 10 процента от пациентите. Симптомите включват главоболие  и в редки случаи бъбречна недостатъчност. Необходимо е приемът на течности, след процедурата, да бъде увеличен, за да се сведе до минимум възможността за развитие на силно главоболие (2).

Може също така да се почувства умора, треска или гадене, които могат да продължат до 24 часа след инфузията.

Редките и по-тежки реакции включват мигрена, тежки алергични реакции, кожни реакции, мозъчно възпаление (асептичен менингит) и кръвни съсиреци.

Покриват ли се от НЗОК разходите за интравенозен имуноглобулин?

В цял свят лечението с кръвни продукти е скъпа процедура и лечението с интравенозен човешки имуноглобулин не прави изключение. Освен това, тази терапия е запазена за тежките случаи и има временен ефект, т.е. не може да се използва като поддържаща терапия. Продуктът, който е включен в Позитивния лекарствен списък на България е IMMUNOVENIN-INTACT 5% IgG и се реимбурсира от НЗОК като заместителна терапия при възрастни, деца и юноши (на възраст 0-18 години) при: първични имунодефицитни синдроми с нарушено производство на антитела. Показанието миастения гравис не е включено, защото производителя не е посочил това заболяване в индикациите за приложение на продукта. Съгласно българското законодателство със средства от общественото осигуряване не могат да бъдат заплащани лекарствени продукти, които се прилагат „извън индикация“.

Като основна терапевтична процедура с код *99.29, приложението на интравенозен човешки имуноглобулин се заплаща по следните клинични пътеки: 

  • 066 Лечение на миастенни кризи с човешки имуноглобулин и апаратна вентилация
  • 066.1 Лечение на миастенни кризи с човешки имуноглобулин и апаратна вентилация при лица над 18 години
  • 066.2 Лечение на миастенни кризи с човешки имуноглобулин и апаратна вентилация при лица под 18 години

Следователно, имуноглобулините са включени като метод за лечение в клинични пътеки за миастенни кризи, когато пациентите са интубирани и на механична вентилация, но за останалите случаи липсва реимбурсация и пациентът трябва да поеме себестойността на терапията, което често е непосилно.

Важно уточнение: За да бъде отпуснат имуноглобулин по тази пътека, пациентът трябва да отговаря на специфични критерии за „миастенна криза“, което обикновено включва и нужда от апаратна вентилация. Извън тези спешни случаи (например при умерена мускулна слабост или като поддържаща терапия), имуноглобулинът не се реимбурсира от Касата за домашно лечение. В тези ситуации решението за вливане се взема от съответната болница според нейния бюджет или разходите се поемат от пациента.

Експертите отбелязват, че макар IVIg да е незаменим при спешни състояния, навлизането на нови таргетни лекарства като Efgartigimod (FcRn инхибитор) започва да променя лечебния алгоритъм, предлагайки по-специфично изчистване на автоантителата(4).

Важна информация за пациента
Настоящата статия не може да замени професионалната медицинска консултация, прегледа при невролог или индивидуално изготвения терапевтичен план. МГ е сложна и динамична болест, при която терапията трябва да се адаптира спрямо спецификата на пациента. Никога не променяйте дозировката на медикаментите си и не добавяйте нови лекарства, хранителни добавки или витамини без изрично разрешение от вашия лекуващ лекар.

При внезапно влошаване на мускулната слабост, затруднения в дишането или преглъщането, незабавно потърсете спешна медицинска помощ.

Последна актуализация: март 2026 г.

Литература

  1. Bird SJ. Overview of the treatment of myasthenia gravis. UpToDate. Достъпно на: https://www.uptodate.com/contents/overview-of-the-treatment-of-myasthenia-gravis    Достъп 18.03.2026
  2. The Australian Myasthenic Association in NSW.Treatments for Myasthenia GravisMyasthenia Gravis Достъпно на: https://www.myasthenia.org.au/background/treatments/  Достъп 18.03.2026
  3. Български лекарски съюз. Анексът към НРД вече е факт. Достъпно на:  https://blsbg.com/data//uploads/ckeditor/files/%D0%9C%D0%94%20-%D0%A6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%20%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BA%D1%81%2014-08-2020%20%D0%B3.xlsx Достъп 02.03.2022
  4. Dalakas, M. C., & Meisel, A. (2022). Immunomodulatory effects and clinical benefits of intravenous immunoglobulin in myasthenia gravis. Expert Review of Neurotherapeutics. (2022); 22(4), 313–318. Достъп 18.03.2026
Следваща статия: Биологична терапия
Сподели:
Лечение