Когнитивните нарушения се описват с термина „мозъчна мъгла“. Това не е конкретно медицинско състояние е по-скоро е журналистически термин, който се използва за описване на редица нарушения в паметта и концентрацията. Този термин стана актуален по време на пандемията от Covid-19, след като се изясни, че коронавирусната инфекция може да причини развитие на „мозъчна мъгла“ след преминаване на острата фаза. Но да се върнем към миастения гравис!
Някои хора, живеещи с миастения, описват тези симптоми като проблем с „правилното мислене или вземане на решения“. Създава се усещане, че са необходими повече усилия, за да се свършат нещата.
Какво представлява „мозъчната мъгла“?
Повечето хора са изпитвали умствена умора или с други думи – „мозъчна мъгла“. Тя се описва като усещане за замъгляване. Основни симптоми са забравянето и разсеяността - отнема повече време, за да научите и запомните информация. Не се справяте толкова бързо и добре с ежедневните си задачи.
Каква е причината за „мозъчната мъгла“ при миастения?
Мозъчната мъгла изглежда е страничен ефект от други симптоми на МГ, а не самостоятелен симптом. Това означава, че автоантителата не засягат пряко мозъка, но:
- Често наблюдаваните симптоми като умора, проблеми със съня и промени в настроението мога да „работят“ заедно за да причинят „мозъчна мъгла“.
- Друга възможна причина е мускулната слабост. През деня отслабената дихателна мускулатура може да бъде компенсирана от други мускули, напр. на шията и корема, но през нощта тази компенсация не се случва и това води до по-повърхностно дишане и по-слабо насищане на тялото с кислород. Като резултат, на следващия ден има отпадналост, сънливост, „замъгляване“ на ума.
- Значение има и лечението - повечето от пациентите с МГ приемат инхибитори на холинестеразата, кортикостероиди или имуносупресори. Холинестеразните инхибитори са хидрофилни и поради това не преминават лесно кръвно-мозъчната бариера. Имуносупресорът азатиоприн няма известни ефекти върху централната нервна система. Поради това, е по-малко вероятно тези лекарства да пречат на мисленето. Кортикостероидите, обаче, имат ефект върху функцията на централната нервна система и продължителната терапия може да промени познавателните способности и настроението (2,3).
Какви са симптомите на „мозъчната мъгла“?
Основните симптоми, за които споделят пациентите са:
- Проблеми със съня, основно безсъние;
- Главоболие;
- Отслабено ниво на енергия или умора;
- Нарушена способност за бързо мислене;
- Промени в настроението;
- Раздразнителност;
- Забравяне;
- Слаба мотивация и липса на идеи;
- Потиснато настроение.
Как се диагностицира това състояние?
Не съществува специален тест за поставяне на диагнозата, необходимо е да се споделят проблемите с лекуващия лекар, който ще осъществи преглед и ще разпита за:
- настроението;
- диетата;
- нивото на физическа активност;
- настоящите лекарства или добавки.
Как да се лекува „мозъчната мъгла“?
Не пренебрегвай симптомите си! Ако не се лекува, мозъчната мъгла може да повлияе върху качеството на живота. Освен въздействие върху основното заболяване, значение има и корекцията в начина на живот, изграждане на навици за здравословно хранене и хигиена на съня. Основните общи съвети са:
- осигуряване на сън (поне 8 до 9 часа), чрез спазване на съветите за хигиена на съня;
- управление на стреса и избягване на прекомерен прием на алкохол и кофеин;
- добре премерена физическа активност след консултация с невролог и рехабилитатор;
- намиране на приятни занимания;
- правилно хранене с увеличаване на приема на протеини, плодове, зеленчуци и здравословни мазнини.
Литература
- Keesey JC. Does myasthenia gravis affect the brain? J Neurol Sci. 1999;170(2):77-89.
- Ayres A, Winckler PB, Jacinto-Scudeiro LA, Rech RS, Jotz GP, Olchik MR. Cognitive performance in patients with myasthenia gravis: an association with glucocorticosteroid use and depression. Dement Neuropsychol. (2020) 14:315–23.
- Savas M, Vinkers CH, Rosmalen JGM, Hartman CA, Wester VL, van den Akker ELT, et al. Systemic and local corticosteroid use is associated with reduced executive cognition, and mood and anxiety disorders. Neuroendocrinology. (2020) 110:282–91.