Като миастения гравис с късно начало се определят случаите с начало на болестта след 50 години.

В наши дни, диагностиката на миастения гравис е подобрена и случаите във възрастта след 50 години са по-чести, докато разпространението на формата с ранно начало изглежда непроменено. Епидемиологичните проучвания в световен мащаб потвърждават, че честотата на миастения гравис нараства сред пациентите от мъжки и женски пол, които са на възраст над 65 години (1,2,3). Разпространението нараства и поради увеличената продължителност на живота (4,5).

Какви са трудностите при диагностиката на миастения с късно начало?

Данните от проучвания показват, че МГ все още е трудна за диагностициране при много възрастни хора:

  • Птозата (отпускане на клепача), диплопията (двойно виждане), слабостта на лицевите мускули и проблемите с говора са важни клинични признаци при миастения гравис, но те са по-лесни за откриване при млади хора. Това се дължи на факта, че стареенето причинява намаляване на общата площ на клепачите и води до отпускането им, което прави птозата при възрастни хора по-слабо забележима.
  • Двойното виждане може да остане неразпознато поради намалено зрение като резултат от дегенерация на макулата или наличие на катаракта.
  • С напредване на възрастта се ограничава двигателната активност и слабостта на мускулите може да бъде отдадена на процеса на стареене.

Следователно очните симптоми на миастения гравис се пропускат по-лесно при възрастните хора.

Какви са особеностите на миастения гравис при възрастни?

Знае се, че формата на миастения, съчетана с тимом е ​​по-честа при по-възрастни пациенти. Средната възраст на начало на МГ с тимом е 50-60 години. Приблизително 10-15% от всички пациенти с това заболяване имат тимом, а около 40% от всички случаи на тимом са свързани с МГ. В хода на стареене на организма, тимусната тъкан става атрофична и се заменя от мастна тъкан. Но в същото време, е установено, че има малка качествена разлика между младия и стария тимус при пациентите с МГ.

Пациентите с късно начало на миастения гравис могат да имат животозастрашаваща миастенна криза в началото на заболяването, но обикновено показват по-ниска резистентност към лечението.

Средната концентрация на антитела срещу ацетилхолиновия рецептор е по-ниска при възрастни хора, но серонегативните варианти на болестта са по-рядко наблюдавани при по-възрастните пациенти.

Приблизително 30% от пациентите с късно начало, при които няма тимом, имат антитела срещу титин, докато такива антитела са изключително рядко докладвани при формите с ранно начало (8).  

Кои фактори влияят върху лечението на миастения гравис при възрастни хора?

Възрастните хора често не могат да понасят лечение с по-мощни имуносупресори, най-вече поради голямата честота на придружаващи заболявания в напредналата възраст (6,7).

При по-възрастни хора трябва внимателно да се обмисли потенциалното въздействие на лечението с кортикостероиди върху други системи, напр. по-висок в тази възрастова група е рискът от развитие на диабет, хипертония, сърдечна недостатъчност, значителна остеопороза със склонност към фрактури. Трябва да се съобразява и по-голямата податливост към инфекции с напредване на възрастта поради отслабването на имунния отговор.

Кейнс (9) (един от пионерите на хирургичното лечение на миастения гравис), отбелязва, че резултатите от тимектомията са много по-лоши при по-възрастните хора. По принцип се знае, че пациентите с тимом имат по-лоша прогноза (10). Когато обаче се изключат случаите с тимом, възрастта в началото на заболяването може да не повлияе значително на отговора на тимектомия (9).  

Всички тези особености насочват към мнението, че е по-безопасно в дългосрочен план, леките и умерено изразени случаи на миастения гравис у възрастни да се лекуват симптоматично, вместо да се цели постигане на ремисия.

Литература

  1. Matsuda M, Dohi-Iijima N, Nakamura A, Sekijima Y, Morita H, Matsuzawa S, et al. Increase in incidence of elderly-onset patients with myasthenia gravis in nagano prefecture. Jpn Intern Med. 44:572–7.  
  2. Alkhawajah NM, Oger J. Late-onset myasthenia gravis: a review when incidence in older adults keeps increasing. Muscle Nerve. (2013) 48:705–10. 
  3. Maddison P, Ambrose PA, Sadalage G, Vincent A. A prospective study of the incidence of myasthenia gravis in the east midlands of England. Neuroepidemiology. (2019) 53:93–99. 
  4. Breiner A, Widdifield J, Katzberg HD, Barnett C, Bril V, Tu K. Epidemiology of myasthenia gravis in Ontario, Canada. Neuromuscul Disord. (2016) 26:41–6.
  5. Aragonès JM, Altimiras J, Roura P, Alonso F, Bufill E, Munmany A, et al. Prevalence of myasthenia gravis in the catalan county of Osona. Neurologia. (2017) 32:1–5.
  6. Phillips LH II. The epidemiology of myasthenia gravis. Neurol Clin. (1994) 12:263–71.
  7. Aarli JA. Late-onset myasthenia gravis: a changing scene. Arch Neurol. (1999) 56:25–7. 
  8. Aarli JA. Myasthenia gravis in the elderly: Is it different? Ann N Y Acad Sci. 2008;1132:238-43.
  9. Keynes  GK Thymectomy for myasthenia gravis.  Thorax. 1949;4126- 148.
  10. Somnier  FE Exacerbation of myasthenia gravis after removal of thymomas.  Acta Neurol Scand. 1994;9056- 66.
Следваща статия: Лечение на миастенна криза
Сподели:
Лечение