Как влияе бременността върху миастения гравис?

На практика по-голямата част от пациентите с миастения, които са лекувани адекватно преди бременността, нямат никакви усложнения по време на протичането й, както и по време и след раждането. Някои автори съобщават за повишен риск от рецидив на миастения гравис по време на бременност, който варира между 17% (1) и 41% (2). Но повечето автори, съобщават, че болестта се подобрява по време на бременност (3), както се наблюдава при други автоимунни състояния, напр. множествена склероза.

При бременни жени с активна, нестабилизирана миастения, симптомите на болестта могат да се влошат предимно в първото тримесечие от бременността и в периода след раждането. Около 1 от 3 жени има пристъпи по време на следродилния период (до 6 седмици след раждането) (6).

Какво трябва да се направи преди планирана бременност?

В идеалния случай бременността трябва да е планирана, за да може да се случи след стабилизиране на състоянието и оттегляне на тератогенните лекарства (лекарства, които могат да доведат до малформации на плода).

Счита се, че ако е направена тимектомия в годините преди забременяване се осигурява известна защита както за здравето на майката, така и на бебето.

Освен това, може да са необходими допълнителни тестове преди забременяване. Те се използват за определяне на състоянието преди бременността:

  • Мускулна сила;
  • Функция на белите дробове;
  • Здраве на сърцето;
  • Функция на щитовидната жлеза.

Тежко протичане на миастенията може да се очаква, ако бременността настъпи в първите две години след поставяне на диагнозата (6,7).

Кои са важните факти, които трябва да се знаят за лекарствата по време на бременност?

  • Пиридостигмин, кортикостероиди и имуносупресора азатиоприн са безопасни за употреба по време на бременност и не трябва да се прекъсват (4).
  • Съображенията по отношение на останалите имуносупресори са следните:
    • Микофенолат мофетил, циклофосфамид и метотрексат са тератогенни и трябва да се избягват (3).
    • Циклоспорин и такролимус не са тератогенни, но употребата им може да бъде свързана с развитие на хипертония и гестационен диабет и поради това пациентката се нуждае от внимателно наблюдение (3).
  • Плазмаферезата и интравенозния имуноглобулин също са безопасни за употреба по време на бременност (5).
  • Магнезиевият сулфат за лечение на еклампсия* трябва да се избягва при бременни с миастения гравис, тъй като това ще влоши мускулната слабост (3).

* С термина еклампсия се означава появата на гърчове по време на бременност, несвързани с предшестващи неврологични състояния.

За да се ограничат или предотвратят пристъпите или развитието на миастенна криза, бременните жени с миастения трябва да бъдат добре информирани и е важно да се съблюдават следните съвети:

  • При развитие на признаци на инфекция, трябва максимално бързо да се потърси консултация с лекар и инфекцията да се лекува своевременно;
  • Доколкото е възможно трябва да бъде избягван физически и емоционален стрес;
  • При признаци на пристъп, напр. кашлица, задух или други, трябва да се потърси лекуващия невролог и стриктно да се спазват съветите му.

Какви са съветите за раждането?

Раждането чрез цезарово сечение трябва да се избягва, ако е възможно, тъй като хората с миастения често реагират зле на анестезията. Ако, обаче, има други индикации родоразрешението да бъде със секцио, трябва да се направи плазмафереза или интравенозен имуноглобулин, за да се намали рискът от пристъп в хода или след операцията.

Кърменето на новороденото трябва да се насърчава. При около 10% от новородените от майки с миастения може да се развие неонатална миастения, поради преминаване на антитела през плацентата (4, 9). Обикновено симптомите на неонаталната миастения отзвучават спонтанно в рамките на 3 седмици след раждането на бебето.

Литература

  1. Batocchi AP, Majolini L, Evoli A, Lino MM, Minisci C, Tonali P. Course and treatment of myasthenia gravis during pregnancy. Neurology. (1999) 52:447–52. 
  2. Plauché WC. Myasthenia gravis in mothers and their newborns. Clin Obstet Gynecol. (1991) 34:82–99. 
  3. Norwood F, Dhanjal M, Hill M, James N, Jungbluth H, Kyle P, et al. Myasthenia in pregnancy : best practice guidelines for a UK multispecialty working group. J Neurol Neurosurg Psychiatry. (2014) 85:538–43. 
  4. Gilhus NE, Hong Y. Maternal myasthenia gravis represents a risk for the child through autoantibody transfer, immunosuppressive therapy and genetic influence. Eur J Neurol. (2018) 25:1402–9.
  5. Hamel J, Ciafaloni E. An update: myasthenia gravis and pregnancy. Neurol Clin. (2018) 36:355–65.
  6. Norwood F, Dhanjal M, Hill M, et al. Myasthenia in pregnancy: best practice guidelines from a U.K. multispecialty working group. J Neurol Neurosurg Psychiatry. 2014;85(5):538-543.
  7. Sharon I. Myasthenia Gravis and Pregnancy. Medscape. Достъпно на: https://emedicine.medscape.com/article/261815-overview  Достъп 03.03.2022.
  8. Tsurane K, Tanabe S, Miyaska N, Matsuda M, Takahara M, Ida T, et al. Management of labor and delivery in myasthenia gravis: a new protocol. J. Obstet. Gynaecol. Res. (2019) 45:974–980.
  9. Papazian O. Transient neonatal myasthenia gravis. J. Child Neurol. (1992) 7:135–41.
Следваща статия: Биологична терапия
Сподели:
Лечение