Лечението на неонаталната миастения е различно от това на ювенилната форма на болестта. При тази форма на болестта, новороденото обичайно се възстановява естествено в рамките на няколко седмици или месеци след раждането, защото майчините автоантитела постепенно се разграждат. Обикновено бебетата възстановяват нормалната мускулна сила веднага щом антителата изчезнат от кръвта и мускулната тъкан (4,5).

Кои са принципите на лечението на леките случаи на неонатална миастения?

При неонатална миастения, лечението (ако изобщо е необходимо) продължава само от няколко дни до няколко месеца. При леки симптоми е необходимо само хранене с малки количества и по-често и подходящо наблюдение за аспирация и дисфагия. Трябва да се обърне особено значение на употребата на аминогликозиди, които могат да влошат симптомите на миастения.

Бебетата, родени от майки, които са приемали кортикостероиди по време на бременност, трябва да бъдат наблюдавани за надбъбречна недостатъчност по време на периода на новородено.

Как се осъществява лечението при по-тежки случаи на неонатална миастения?

При по-изразени случаи, основната група медикаменти са инхибиторите на ацетилхолинестеразата, които увеличават наличността на ацетилхолин в нервно-мускулния синапс (1). Може да се наложи и хранене със сонда. 

Имуномодулацията и имуносупресията са по-мощни подходи, но имат повече страничните ефекти и се запазват само за тежките случаи (2,3).   

Плазмаферезата, интравенозните имуноглобулини и кортикостероидите са ефективни при лечението на миастения гравис при по-големи деца и възрастни, но рядко са необходими при неонаталната форма на болестта. Към тях се пристъпва само при тежко засегнати новородени за бързо отстраняване на циркулиращите антитела (6,7).

Литература

  1. Pitt M. Neurophysiological strategies for the diagnosis of disorders of the neuromuscular junction in children. Dev Med Child Neurol. 2008 May;50(5):328-33.
  2. Skeie GO, Apostolski S, Evoli A, Gilhus NE, Illa I, Harms L, Hilton-Jones D, Melms A, Verschuuren J, Horge HW., European Federation of Neurological Societies. Guidelines for treatment of autoimmune neuromuscular transmission disorders. Eur J Neurol. 2010 Jul;17(7):893-902.
  3. Liew WK, Kang PB. Update on juvenile myasthenia gravis. Curr Opin Pediatr. 2013 Dec;25(6):694-700.
  4. Peragallo JH: Pediatric myasthenia gravis. Semin Pediatr Neurol. 2017, 24:116-21. 10.1016/j.spen.2017.04.003
  5. Kliegman R: Nelson textbook of pediatrics, 21st edition. Elsevier, Philadelphia, PA; 2020.
  6. Meyer M, Höls AK, Liersch B, Leistner R, Gellert K, Schalke B, Marx A, Niedobitek G. Lack of evidence for Epstein-Barr virus infection in myasthenia gravis thymus. Ann Neurol. 2011 Sep;70(3):515-8
  7. Batocchi AP, Evoli A, Palmisani MT, Lo Monaco M, Bartoccioni M, Tonali P. Early-onset myasthenia gravis: clinical characteristics and response to therapy. Eur J Pediatr. 1990 Nov;150(1):66-8.
Следваща статия: Алтернативна медицина
Сподели:
Лечение