Меланоцитен невус

Граничен меланоцитен невус. Източник: DermNet NZ

Съдържанието на този уебсайт е само за информационни цели. Не предоставяме услуга за онлайн консултации, медицински съвети, диагноза или лечение. Ако имате някакви относно кожата си или нейното лечение, посетете консултация от дерматолог.

Обща информация

Думата naevus (невус) означава „рождена марка“ на латински и тя се използва за описание на доброкачествено образувание, което се дължи на прекомерен растеж на нормална тъкан. Следователно невусът е съставен от нормални клетки, които са в по-голямо количество в сравнение с нормалната тъкан. В ежедневния език тези лезии са познати като „бенки“. Първото подробно хистологично описание на меланоцитните невуси принадлежи на Уна (Unna), който описва „мек невус“ в своята работа „Хистопатология на кожните заболявания“, публикувана през 1896 година.

При кого се развива

Меланоцитни невуси имат всички хора, но са налице големи вариации в броя и вида им. Невусите обичайно не са налице от раждането, а се развиват в течение на живота и техния брой може да се увеличи. Почти всеки възрастен има няколко меланоцитни невуса. Рядко те се появяват след 50-годишна възраст. Съществува обаче и форма, която е налице при раждането и се нарича вроден невус.

Клинична картина

Меланоцитните невуси могат да се появят навсякъде по кожата. Те могат да се развият по скалпа, между пръстите на ръцете и краката, по дланите и ходилата и дори под ноктите.

Невусите могат да бъдат плоски или изпъкнали и имат различен цвят и размер.

Обичайният меланоцитен невус изглежда по следния начин:

• Кръгла форма;
• Плосък или леко надигнат;
• Повърхността може да бъде окосмена или лишена от косми;
• Равномерна оцветка като цветът може да бъде от розов до тъмнокафяв или черен
• Големина от няколко милиметра до няколко сантиметра в диаметър, но обичайно диаметърът е до 6 mm.

Изгледът на лезията не се променя с времето, но може да има много бавна промяна и дори изчезване след години.

Дори при един и същи човек бенките могат да се различават по размер, форма или цвят. Невусите могат да потъмнеят след излагане на слънце, през тийнейджърските години и по време на бременност.

Обичайно граничният меланоцитен невус е с кафяв цвят и не е изразено надигнат. Той е със симетрична, кръгла или елипсовидна, ръбът добре ограничен, а повърхността гладка, като по нея се запазва кожния релеф. Този вид невуси могат да се локализират навсякъде по кожата и полулигавиците, но обикновено представляват кратка фаза от еволюцията на смесения меланоцитен невус, поради което се срещат предимно в детска възраст. Изключение са лезиите по дланите, ходилата и половите органи, където те са най-честият хистологичен тип както при децата, така и при възрастните ⁽³⁾. 

Интрадермалният невус е надигнат и може да бъде слабокафеникав или непигментиран (с цвета на нормалната кожа или леко розовеещ). Често по повърхността има единични косъмчета (фиг. 1).

Фигура 1. Интраепидермален невус. Източник: DermNet NZ

Смесеният невус (фиг. 2) е с кръгла или елипсовидна форма, централната част  е най-надигната и от нея наклонът плавно се спуска до ръба му, повърхността му е гладка или леко налобена, а цветът е от светло - до тъмнокафяв, като обикновено центърът е по-тъмен от периферията ⁽³⁾. През пубертета или по време на бременност може да стане по-тъмен и леко да се уголеми.

Фигура 2. Смесен меланоцитен невус. Източник: DermNet NZ

Варианти

Съществуват много клинични и хистологични варианти на невусите (напр. невуси с екземна реакция, с подлежаща киста, син невус, хало-невус и др.) и това е причината, поради която всяка пигментна лезия, която те притеснява трябва своевременно да бъде консултирана с дерматолог.

Един особен клиничен вариант е вроденият меланоцитен невус: отличителният белег на този вид невуси е, че съществуват от раждането. Техните размери могат да бъдат различни от малки до гигантски (фиг. 3). Принципно големият вроден невус има размер, който е по-голям от дланта на ръката. Гигантските вродени невуси често се разполагат на големи площи и обхващат голяма част от трункуса или цял крайник. Като правило са силно пигментирани и окосмени. Нерядко се придружават от многобройни малки невуси – т.нар. сателитни невуси, които са със сходен изглед, но с малки размери ⁽³⁾.

Фигура 3. Гигантски вроден меланоцитен невус. Източник: DermNet NZ

Причини 

Бенките се появяват, когато пигментните клетки меланоцити в определен участък от кожата станат повече и се групират (разполагат се в гнезда, три или повече меланоцита в директен контакт помежду си), вместо да се пръснати между базалните кератиноцити. Гнездата от пигментни клетки могат да се локализират в епидермиса, дермата или в други тъкани. Именно гнездното разположение на невусните клетки ги различава от меланоцитите и затова те се наричат невомеланоцити ⁽¹⁾. Гнездата от невомеланоцити могат да бъдат разположени:

• само в епидермиса (епидермален невус);
• само в дермата (интрадермален невус);
• в граничната зона между епидермис и дерма, и в дермата (граничен невус).

Обичайно граничният невус се развива като има и епидермални и дермални гнезда (смесен невус). При хистологично изследване на невусите се установява, че невомеланоцитите се различават в зависимост от дълбочината, на която се разполагат гнездата ⁽²⁾ – означават се като тип А, В и С. С увеличаване на дълбочината, клетките са по-малко пигментирани, с по-малки размери, по-слабо се делят, а броят на апоптотични клетки се увеличава (фиг. 4).

Фигура 4. Схема на гнездата на меланоцитен невус (адаптирано по William E. Damsky).

Гигантските вродени меланоцитни невуси се образуват в утробата много рано в развитието, през първите дванадесет седмици от бременността. Те са причинени от мутация по време на ембрионалното развитие. Не е известен метод за профилактика. Те се появяват и при двата пола, при всички раси и могатже да засегнат всеки участък от кожата. Съществуват много неверни суеверия по отношения на вродените меланоцитни невуси. Важно е да се знае, че нищо, което са направили родителите, не е причина детето да се роди с невус. Освен това науката знае, че вроденият меланоцитен невус не се унаследява, т.е. не е „придаден“ на детето от родителите. 

Диагноза

За да постави диагнозата дерматологът ще попита:

• откога е лезията;
• променила ли се е напоследък;
• за други симптоми, които да го насочат към съпътстващ проблем.

Диагнозата се поставя на базата на прегледа, обичайно не се налагат допълнителни изследвания, но ако е необходимо дерматологът ще осъществи дерматоскопско изследване.

Лечение

С течение на живота меланоцитните невуси намаляват по брой, не е необходимо лечение. Основният въпрос е: Има ли риск от злокачествено израждане на меланоцитните невуси?

В проучване от 2004 година е установено, че годишните нива на трансформация на меланоцитен невус в малигнен меланом варират от под 1 на 200 000 при пациенти на възраст под 40 години до максимум 1 на 33 000 за мъже на възраст над 60 години. За 20 годишен човек рискът за развитие на меланом от съществуващ меланоцитен невус се оценява на 1 на 3164 за мъже и 1 на 10 800 за жени.

Следователно, честотата на злокачествено израждане на меланоцитния невус е ниска. Не забравяй да преглеждаш ежемесечно кожата си, да консултираш всяка лезия, която те притеснява с дерматолог и веднъж годишно да осъществяваш профилактичен преглед при дерматолог с опит в диагностиката и лечението на меланоцитните невуси.

Литература:

1. Fitzpatrick's Dermatology, 9e Sewon Kang, Masayuki Amagai, Anna L. Bruckner, Alexander H. Enk, David J. Margolis, Amy J. McMichael, Jeffrey S. Orringer
2. Damsky, William & Bosenberg, M. (2017). Melanocytic nevi and melanoma: Unraveling a complex relationship. Oncogene. 36. 10.1038/onc.2017.189.
3. Ботев, И. Невуси и невоидни образувания. В “Дерматология и сексуално предавани болести”, п/р Златков, НБ. АРСО, София, 1997, 413-428.