Какво е дихателна система?

Дихателната система се състои от група мускули, кръвоносни съдове и органи, които ни дават възможност да дишаме. Основната функция на тази система е да осигури на телесните тъкани и клетки животворния кислород, като същевременно изхвърля въглеродния диоксид.

Особено важни за дишането са дихателните мускули, към които се отнасят:

  • Диафрагма: мускулна преграда, която разделя гръдната от коремната кухина. Мускулът се свива и отпуска, за да позволи дишането.
  • Междуребрени мускули: няколко групи мускули, разположени между ребрата, които помагат за разширяване и свиване на гръдната кухина, за да подпомогнат дишането.
  • Коремни мускули: помагат за по-бързо издишване на въздуха.

Как се случва дишането?

Въздухът постъпва в белите дробове чрез действието на дихателните мускули. Диафрагмата е като купол и е в максималната си височина, когато е отпусната, така обема на гръдната клетка е максимално малък.

Когато диафрагмата се свие, тя се придвижва надолу, а в същото време междуребрените мускули се движат навън. Всичко това води до увеличаване на обема в гръдната кухина и намаляване на въздушното налягане в белите дробове. По-ниското въздушно налягане в белите дробове води до всмукване на въздух през носните проходи, докато разликите в налягането се изравнят. Това се нарича вдишване (медицинският термин е инспирация).

Когато диафрагмата се отпусне отново, пространството в гръдната кухина намалява и въздухът се изтласква от белите дробове. Това се нарича издишване (медицинският термин е експирация).

Нарушеното дишане се определя с общия термин диспнея.

Какви видове диспнея има?

Съществуват три вида диспнея:

  • Инспираторна;
  • Експираторна;
  • Смесена.

Инспираторна диспнея

Инспираторната диспнея възниква при стеснение или запушване на горните дихателни пътища или при слабост на дихателната мускулатура и се представя със затруднено вдишване. Слабостта на дихателната мускулатура е често срещана при пациенти с много нервно-мускулни нарушения (3), рядко, обаче, е клинично проявен симптом и може за дълго да остане неразпозната. Клиничното представяне може да бъде хронично-прогресиращо (напр. амиотрофична латерална склероза), остро (напр. синдром на Гилен-Баре) или хронично-рецидивиращо (напр. миастения гравис, множествена склероза).

Експираторна диспнея

Експираторната диспнея възниква при затруднено функциониране на белодробната тъкан или стеснение на малките бронхи. Затруднено е издишването.

Какви са симптомите на диспнея при миастения гравис?

По принцип, честите клинични прояви на миастения гравис включват птоза и диплопия, дизартрия, дисфагия и слабост на крайниците. Наред с тях може да има слабост на дихателната мускулатура, проявена с диспнея.

Диспнеята при пациенти с миастения гравис се представя обичайно с невъзможност за дълбоко поемане на въздух. Това оплакване може да се обърка с тревожност, но при миастения симптомите са по-тежки в легнало положение, което не е характерно за психогенната диспнея (4). Други ситуации с повишено натоварване на дихателните мускули, които влошават диспнеята са стоене в дълбока вода и плуване (5). В началната фаза на заболяването, само 1–4% от пациентите имат дисфункция на дихателните мускули, но в по-късните етапи 30-40% от пациентите ще развият някакво ниво на засягане на дишането (6).

Хората с миастения гравис могат да получат преходни влошавания на състоянието, т.е. да развият пристъпи. Пристъпите обикновено се отключват от инфекция, стрес или неправилна употреба на лекарства. В някои случаи обострянето става достатъчно тежко до точката, в която остро се засяга работата на дихателната мускулатура и пациентите се нуждаят от интубация или неинвазивна вентилация – развива се миастенна криза.

Какво да правим при затруднено дишане?

Имаш проблем с дишането? Може да е трудно да се разбере дали диспнеята се дължат миастения гравис или има друга причина,  напр. пристъп на тревожност или белодробно заболяване. Ако имаш проблем с дишането, който се влошава, трябва да се мисли за миастенна криза.

Признаци, които показват, че може да започне миастенна криза са:

  • Усещане за недостиг на въздух в легнало положение;
  • Бързо, плитко дишане (повече от 25 вдишвания в минута);
  • Необходимост да се направи  пауза, за да се поеме дъх, по време на говорене;
  • Проблем с изчистването на слуз (храчки) от гърлото, заради слаба възможност за изкашляне;  
  • Замъгляване на речта или затруднение при дъвчене и преглъщане;
  • Проблем с вдигането на главата и задържането й в изправено положение.

При дори един от тези симптоми е необходимо да се постъпи в болница с възможност за реанимация.

Запомни, че бива да разчиташ на пулсовата оксиметрия за оценка на състоянието, защото по време на началната фаза на дихателната недостатъчност въглеродният диоксид се задържа, но насищането с кислород на артериалната кръв се поддържа все още високо.  

Литература

  1. García Rio F, Prados C, Díez Tejedor E, Díaz Lobato S, Alvarez-Sala R, Villamor J, et al. Breathing pattern and central ventilatory drive in mild and moderate generalized myasthenia gravis. Thorax. (1994) 49:703–6.
  2. Qureshi AI, Choundry MA, Mohammad Y, et al. Respiratory failure as a first presentation of myasthenia gravis. Med Sci Monit. 2004 Dec. 10(12):CR684-9.
  3. Perrin C, Unterborn JN, D'Ambrosio C, Hill NS. Pulmonary complications of chronic neuromuscular diseases and their management. Muscle Nerve 2004;29:5–27.
  4. Nightingale S, Bates D, Bateman DE, Hudgson P, Ellis DA, Gibson GJ. Enigmatic dyspnoea: an unusual presentation of motor neurone disease. Lancet 1982;1:933–5.
  5. Mier AK, Brophy C, Green M. Out of depth, out of breath. BMJ 1986;292:1495–6.
  6. Engel AG: Acquired autoimmune myasthenia gravis. In: Engel AG, Franzini-Amstrong C (eds.), Myology. New York: Mc-Graw-Hill, 1994. pp 1769–1797.
Следваща статия: Слабост на лицевата мускулатура
Сподели:
Симптоми