Проблеми, свързани с психичното здраве при миастения гравис

Какво е психично здраве?

Психичното здраве е набор от мисли, емоции и поведения, които влияят върху благополучието на човека и върху това как човекът се отнася към другите. Точно както физическото, така и психичното здраве е жизненоважно за съществуването ни.

Доброто психично здраве позволява на човека да:

• постигне пълния си потенциал;
• се справи със стреса.

Разстройствата на психичното здраве са състояния, включващи:

• промени в мисленето, настроението или поведението;
• затруднения в извършването на ежедневни дейности.

Какви са първите реакции след диагнозата миастения гравис?

Първият проблем, с който трябва да се справи човек с миастения гравис, е лавината от чувства, която се излива след поставянето на диагнозата.

Емоционалната реакция на един човек след диагнозата може да бъде много различна от тази на друг. Въпреки това, има някои общи фази, през които обичайно се преминава след поставяне на диагнозата и това са фазите на шок, отричане, объркване, безпокойство, гняв и облекчение.

Шокът е типична първа реакция на диагнозата миастения гравис. Овладяването му предполага да се сподели със семейството и приятелите. Освен това, за преодоляване на шока помага и търсенето на информация за всичко свързано с болестта, така че човек да се научи как да заживее с нея.

Отричането е фазата, в която човек започва да избягва да мисли за диагнозата и какво може да означава тя за живота му. Съветът е да се остави място за здравословно количество отричане, но без да се стига до отрицание на заболяването и до напълно нездравословната вяра, че болестта не съществува.

Фазата на объркването се развива поради това, че човек иска на всяка цена да научи, защо точно на него се случва това. Но за съжаление, вероятно никога няма да намери обяснение, защо тази болест е нахлула в неговия живот.

Гневът е доста нормален начин да се реагира на нещо, което заплашва да промени живота ти. След като първоначалният гняв от това, че човек е „изтеглил късата клечка“ премине, остава основното предизвикателство – да бъде намерен начин за канализиране на гнева по положителен начин.

След като човек приеме, че има миастения гравис, е напълно нормално да изпита безпокойство за бъдещето. Преминаването през тази фаза означава да се приеме предизвикателството и да се тръгне по пътя на живот с хроничната болест, прегръщайки настоящето. Може да изглежда невъзможно човек да реагира на болестта с облекчение, но след като бъде достатъчно информиран за това как обикновено тя се развива и как човек може да живее дълъг и пълноценен живот с нея, е напълно нормално да дойде облекчението. Все пак не бива да се забравя, че има много по-тежко и по-бързо протичащи заболявания, с много по-лоша прогноза!

Кои са по-честите симптоми, свързани с психичното здраве при миастения гравис?

При миастения гравис се съобщава за по-голяма честота на следните проблеми, свързани с психичното здраве: 

• Промени на настроението;
• Тревожност, включително генерализирана тревожност;
• Депресия.

Има ли повишен риск за развитие на депресия при миастения гравис?

Повишеният риск от депресивни разстройства при пациенти с миастения гравис може да се дължи на различни фактори:

• болестта поставя ограничения във всички сфери на живота: счита се, че колкото по-тежка е миастенията, толкова по-голяма е вероятността от депресивни симптоми и симптоми на тревожност, в сравнение със случаи с по-леко протичащо заболяване ⁽¹⁾.
• лечението на болестта: кортикостероидите са одобрена терапия за МГ, когато инхибиторите на ацетилхолинестеразата не дават достатъчен ефект ⁽²⁾. Приложението на кортикостероиди, обаче, може да доведе до депресивни симптоми, особено при продължителна терапия ^(3,4). Честотата на нежеланите реакции е пряко свързана с дозата ⁽⁵⁾. Допуска се също така, че холинергичните ефекти на инхибиторите на ацетилхолинестеразата играят роля за развитието на депресия при пациенти със или без МГ ⁽⁶⁾. Когато е необходима терапия с по-голям брой различни медикаменти, вероятността за развитие на депресия е по-голяма.
• стресови житейски събития: стресът е свързан с тревожност и депресия, както при хора, живеещи с миастения гравис така и при останалите хора.

Еднакви състояния ли са мъката и депресията?

Мъката е нормална човешка реакция на загуба, независимо дали е загуба на любим човек или загуба на способности. Разбираемо и нормално е човек, който има МГ, да изпитва мъка заради ограничените си двигателни възможности - непредвидима и променлива слабост и умора в мускулите на шията, очните и лицевите мускули, мускулите на крайниците, преглъщането, дъвченето, дишането и говоренето. Поради симптомите, често се налагат промени в ежедневието, напр. напускане на работа или спиране на шофирането. Настройването към тези и други промени в начина на живот идва с разбираема реакция на мъка. Важно разграничение между мъката и депресията е, че мъката е временна.

Депресията е опасно състояние, което може да увеличи риска човек да причини вреда на себе си. Важно е пациентът с МГ да бъде информиран за признаците на депресия, така че тя да бъде диагностицирана и лекувана възможно най-рано.

Голям депресивен епизод: симптоми и диагноза

Големият депресивен епизод се характеризира с трайно потиснато настроение, придружено от мъка и тъга. Ключов елемент, който отличава депресивния епизод от промените в настроението е, че състоянието на потиснато настроение се запазва за продължителен период от време. Симптомите са:

1. Потиснато настроение (усещане за безнадеждност).
2. Значително намалено ниво на интерес или удоволствие към повечето или всички дейности.
3. Значителна загуба на тегло или наддаване (5% или повече промяна на теглото за месец, без промени в хранителните навици или промяна на апетита).
4. Чести мисли за смърт или самоубийство (с или без конкретен план) или опит за самоубийство.
5. Проблеми със съня: трудности при заспиване или безсъние, по-рядко повишена сънливост (хиперсомния).
6. Промени в поведението: повишена възбуда или мудност.
7. Усещане за умора или много ниска енергия.
8. Поява на мисли за безполезност или вина.
9. Намалена способност за мислене, влошена концентрация или трудности при вземане на решения.

Диагнозата се поставя на базата на поне 5 от 9-те симптома на фона на потиснато настроение или намален интерес към дейности, които преди товаса били харесвани. Симптомите трябва да са налице през по-голямата част деня в продължение на поне 2 седмици.

Какви са признаците на тревожност?

Симптомите на депресия и тревожност в известна степен се припокриват, но има разлики между двете състояния. Признаците на тревожност продължават най-малко 6 месеца и могат да включват: 

• постоянно или натрапчиво безпокойство;
• раздразнителност;
• главоболие;
• трудности при концентриране на вниманието;
• проблеми със съня;
• умора.

Патологичната тревожност се различава от нормалното притеснение по това, че тревожността е по-силна, продължава по-дълго и често не се причинява от едно конкретно събитие.

Как могат да бъдат повлияни проблемите, свързани с психичното здраве?

Депресията и тревожността при хора с миастения гравис трябва да бъдат лекувани, защото тези състояния могат сериозно да влошат двигателните симптоми на болестта. Трябва обаче да се знае, че медикаментозната терапия може да бъде трудно осъществима при хора с МГ. Някои антидепресанти могат да влошат симптомите на МГ и е необходима работа в екип между психиатъра и невролога.

Някои често срещани немедикаментозни опции за лечение на депресия и тревожност включват: 

• Ежедневни упражнения (ако е възможно);
• Прекарване на време на открито;
• Прекарване на повече време в приятна компания;
• Слушане на музика;
• Техники за релаксация;
• Когнитивно-поведенческа терапия;
• Хигиена на съня.

Литература

1. Aysal F, Karamustafalioğlu O, Özçelik B, Yilmaz M, Karamustafalioğlu N, Yumrukçal H, Tankaya O. The Relationship of Symptoms of Anxiety and Depression with Disease Severity and Treatment Modality in Myasthenia Gravis: A Cross-sectional Study. Noro Psikiyatr Ars. 2013 Dec; 50(4):295-300.
2. Skeie GO, Apostolski S, Evoli A, Gilhus NE, Hart IK, Harms L, Hilton-Jones D, Melms A, Verschuuren J, Horge HW. Guidelines for the treatment of autoimmune neuromuscular transmission disorders. Eur J Neurol. 2006 Jul; 13(7):691-9.
3. Brown ES, Suppes T. Mood symptoms during corticosteroid therapy: a review. Harv Rev Psychiatry. 1998 Jan-Feb; 5(5):239-46.
4. Schmidt LA, Fox NA, Goldberg MC, Smith CC, Schulkin J. Effects of acute prednisone administration on memory, attention and emotion in healthy human adults. Psychoneuroendocrinology. 1999 May; 24(4):461-83.
5. Warrington TP, Bostwick JM. Psychiatric adverse effects of corticosteroids. Mayo Clin Proc. 2006 Oct; 81(10):1361-7.
6. Katon W, Russo J. Somatic symptoms and depression. J Fam Pract. 1989 Jul; 29(1):65-9.