Как се осъществява преглъщането?
Гълтането включва над 30 мускула в устата и гърлото и се контролира от 8 различни черепни нерва.
Гълтателният акт включва четири етапа: (1) орална подготовка, (2) орален етап, (3) фарингеален етап и (4) езофагеален етап (преминаване на храната в хранопровода).
- По време на оралната подготовка храната се сдъвква, което става с координираното участие на устните, езика, дъвкателните мускули, които придвижват храната между зъбните редици и я смесват със слюнката.
- Оралният етап включва изтласкване на сдъвканата храна с езика към фаринкса (гълтача). И подготовката, и оралният етап се осъществяват с участието на волево контролирани мускули.
- Фарингеалният етап има продължителност около 1-2 секунди. Протичането на тази фаза незначително нарушава дихателния ритъм. При своята активност центърът на гълтането задържа центърът на дишането, намиращ се в продълговатия мозък. Мекото небце се повдига и затваря носната кухина, гласните цепки се затварят и хранителната хапка се плъзга и се насочва към хранопровода. Преминаването на хапката през долната част на фаринкса води до силна контракция на гладката мускулатура, осигуряваща навлизането й в отпуснатия хранопровод.
- Езофагеалният етап се осъществява благодарение на перисталтичните движения на хранопровода. Перисталтичната вълна преминава за около 5 до 10 секунди от фаринкса до стомаха. В случаите, в които първичната перисталтика се окаже неефективна и не може да осигури преминаването на цялото количество храна в стомаха, се появява вторичната перисталтика. Тя се получава вследствие разтягането на хранопровода от храната, която е останала.
Централният контрол на гълтането се осъществява от центъра на гълтането в продълговатия мозък (medulla oblongata), който е конусовидна невронна маса в мозъка, разположена в мозъчния ствол, непосредствено под моста и пред малкия мозък.
Колко чести са симптомите, свързани с преглъщането при хора с миастения гравис?
До 20% от пациентите с MГ могат да имат изявени симптоми, свързани с преглъщането в началото или в хода на заболяването (1). Забавянето на нервните импулси, контролиращи гълтането, може да попречи на дъвченето и започването на фарингеалната фаза на преглъщането, тъй като намалява силата и обхвата на движение на мускулите, използвани за придвижване на храната през устата, гърлото и фаринкса. Нарушаването на фарингеалната фаза може да обуслови преминаване на храната в дихателните пътища.
Какво означава дисфагия?
Проблемите, свързани с преглъщането са познати с термина дисфагия. Симптомите са: трудно сдъвкване на храната, задържане на храна в бузата, епизоди на кашлица и задавяне при прием на храна или течности (фиг. 1).
Фигура 1. Основни симптоми при дисфагия.
Дисфагията може да се прояви внезапно или да настъпи постепенно. Мускулите за преглъщане могат да се уморят, особено към края на храненето или ако е необходимо много дъвчене.
Намалената мускулна сила и координация води до оставане на частици от храна в устата след преглъщане и може да има риск от аспирация (попадане на храна в дихателните пътища). Течностите са по-трудни за преглъщане от твърдата храна. Често пациентите се оплакват от назална регургитация (връщане към носа) на течности. Може да се забележи кашлица, издухване на носа или прочистване на гърлото.
Дъвченето може да стане трудно и често пациентите могат да си подпомагат отварянето и затварянето на челюстта с ръце. Силната слабост на челюстта може да доведе до увисването й - пациентът е принуден да поддържа с ръка брадичката за да задържи устата затворена.
Как може да бъде лекувана дисфагията?
След преценка на лекуващия лекар може да се потърси консултация с логопед, а лечението на затрудненото преглъщане при МГ е индивидуализирано въз основа на причината и тежестта. Може да се предписват лекарства или да се препоръча терапия от логопед.
Литература
- Qureshi AI, Choundry MA, Mohammad Y, et al. Respiratory failure as a first presentation of myasthenia gravis. Med Sci Monit. 2004 Dec. 10(12):CR684-9.
