Тютюнопушенето е известен рисков фактор за развитието и прогресията на автоимунни заболявания. През юни месец 2022 година е публикувано проучване на авторски колектив от Медицински център Хокайдо, Япония. Темата на проучването е: „Връзка на тютюнопушенето и генерализираните прояви на миастения гравис“.

Как е осъществено проучването?

Проучването е осъществено при 187 пациенти с миастения гравис. Използван е въпросник за изследване на историята на тютюнопушенето при пациентите. Въпросникът включва актуалния статус на пушене (никога пушач, бивш пушач или настоящ пушач), възрастта, на която пациентът е започнал да пуши и възрастта на спиране на тютюнопушенето при бившите пушачи. Освен това е оценена тежестта на миастенията с помощта на скалата MG-ADL. Анализирани са и данните от медицинската документация, напр. демографски данни, минала медицинска история и прием на лекарства.

Какво анализира проучването?

Авторите са потърсили връзка между тютюнопушенето и три клинични аспекта на миастения гравис:

Какви са резултатите от проучването?

Не е установена връзка между тютюнопушенето и тежестта на симптомите, оценена по скалата MG-ADL, както и връзка с възрастта на пациента при началото на болестта.

Установява се, обаче, статистически значима връзка между тютюнопушенето и развитието на генерализираната форма на болестта.

Това дава основание на учените да направят заключението, че тютюнопушенето е рисков фактор за генерализация при пациенти с очна миастения.

Какви са причините за установената връзка?

Авторите посочват, че са необходими допълнителни проучвания, за да се направи окончателно заключение за това какви са механизмите, които водят до причинно-следствената връзка между пушенето и генерализацията на миастения гравис. Но считат, че техните данни подкрепят две основни хипотези:

Според първата тютюнопушенето води до дисбаланс в хуморалния имунен отговор и в литературата са налице данни, които са в подкрепа на тази хипотеза:

Друг възможен основен механизъм е фармакологичният ефект на никотина върху ацетилхолиновите рецептори. Предполага се, че продължително излагане на никотин може да причини дори трайно инактивиране на ацетилхолиновите рецептори. Има и съобщения за обостряне на миастения от трансдермално приложение на никотин.

В заключение, авторите на цитираното проучване заявяват, че е разумно да се мисли, че  „хроничното системно излагане на никотин чрез тютюнопушене може да се прояви като необичайно нервно-мускулно предаване в мускули извън очните, което щеше да остане субклинично без пушене“.

Освен това, често при пациентите с миастения се налага продължително лечение с кортикостероиди, които водят до повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Това е още едно основание за безусловното преустановяване на тютюнопушенето след поставяне на диагнозата миастения гравис.