Колкото и да е изненадващо, човешкото тяло е подслон за хиляди бактерии, които живеят „под наем“ в него и не водят до болести. Нещо повече, тези бактерии „плащат наема си“ като пазят здравето ни. Всички тези наши „наематели“ се наричат микробиом и събрани заедно биха имали тегло около 1-2 килограма. Голяма част от бактериите от микробиома обитават червата и са познати под името чревен микробиом.
Днес учените знаят, че нарушеният баланс в чревния микробиом може да лежи в основата на широк спектър от заболявания, напр. автоимунни, метаболитни, сърдечно-съдови заболявания, неврологични болести и други. Такава връзка е подозирана и по отношение на миастения гравис (МГ). Установено е, че чревният микробиом при хората с това заболяване е по-малко разнообразен в сравнение с този на здрави хора. Наред с това, са увеличени провъзпалителните бактерии (тези, които стимулират възпалението) и са намалени защитните бактерии. В проучване от април 2022 година, публикувано в списание Nutrients, екип от учени от Китай и Малайзия прави задълбочена литературна справка на съществуващите до момента научни изследвания върху ролята на чревния микробиом при пациенти с миастения гравис.
Учените установяват дисбиоза (нарушено равновесие) в чревния микробиом като постоянна находка при хора с миастения гравис:
- Намален е броят на бактериите от родовете клостридиум и лактобацилус, но са увеличени стрептококите;
- Има промяна в популацията и активността на бифидобактериите.
Намалението на клостридиите вероятно влияе върху работата на Т-клетките. Бифидобактериите участват в метаболизма на аминокиселините и нуклеиновите киселини. При болни с МГ е установено намалено разнообразие на бифидобактерии. Разпознати са общо 30 метаболита, които разграничават пациенти с миастения и здрави лица. Освен това голямо откритие е, че комбинацията от микробни и метаболитни биомаркери е доказана като потенциален диагностичен маркер, осигуряващ 100% точност при разграничаването на хора с миастения от здрави лица.
Добре известно е, че пробиотиците и пребиотиците могат да бъдат използвани като профилактика и терапия на чревната дисбиоза. Чрез тях може да се модифицира състава на микрофлората на дебелото черво - селективно да бъдат стимулирани благоприятните за здравето бактерии в чревния тракт, особено бифидобактерии и лактобацили.
Като заключение, в цитираното проучване се отбелязва, че са необходими допълнителни изследвания, за да се определи дали пробиотиците могат да окажат същото въздействие върху чревния микробиом при хора с миастения. Трябва да се извършат и проучвания за откриване на специфични микробни маркери, свързани с различни подтипове на болестта.
Всичко това носи надежда, че в близко бъдеще в лечебния план при миастения гравис могат да бъдат използвани пребиотици, пробиотици или трансплантация на фекална микробиома.
