Днес се счита за доказано, че миастения гравис се развива в случаите, в които имунната система губи в известна степен способността си да различава собствените от чуждите антигени. Развива се реакция с образуване на автоантитела, насочена към нервно-мускулния синапс.
Съществуват различни имонологични форми на миастения гравис, но основното, което се случва в организма е намалената или загубена способност на невроните да пренасят ефективно нервния импулс и да си „говорят“ с мускулните влакна. При най-честият вариант на болестта, автоимунният процес „хлопва вратата“ пред един от основните невротрансмитери – ацетилхолина. За да упражни своето действие, ацетилхолинът трябва да се свърже с ацетилхолиновите рецептори, но автоантителата не му позволяват да направи това.
Контролът върху мускулното съкращаване става неефективен и се развива основния симптом на миастения гравис – мускулна умора.
За да разбереш на какво се дължи мускулната умора, трябва да научиш повече за:
- Механизмите, по които се развива патологичния процес;
- Функциите на невроните;
- Възникването и предаването на нервния импулс;
- Работата на нервно-мускулния синапс;
- Ролята на невротрансмитерите;
- Функциите на имунната система;
- Автоантителата;
- Тимусната жлеза.
