Целта на лечението на миастения гравис е да се намали или подобри мускулната слабост, без да се стига до странични ефекти.
Симптомите на някои хора могат да се подобрят до степен да имат слабост само от време на време, може да се стигне и до ремисия, което означава, че липсват признаци или симптоми на болестта.
Основните групи медикаменти, използвани за контролиране на мускулната слабост и успокояване на имунната система са:
- Инхибитори на ацетилхолинестеразата;
- Стероиди;
- Имуносупресори;
- Плазмафереза;
- Интравенозен имуноглобулин;
- Биологични препарати;
- Тимектомия
Медикаментозната терапия се използва или за директно облекчаване на симптомите, или като повлияваща имунната система терапия с цел потискане на образуването на автоантитела и повлияване на патологичния процес.
Целта на лечението е да се предизвика ремисия, която може да се определи като:
- фармакологична – овладяване на симптомите на фона на провеждана постоянно терапия (с изключение на симптоматично лечение);
- пълна стабилна ремисия, т.е. липса на признаци на болестта дори и при прекратяване на лечението. Такава ремисия при миастения гравис се постига изключително рядко.
При миастения гравис, освен това, чрез лечението може да се достигне състояние с минимални прояви.
Американската фондация за миастения гравис (MGFA) (1) дефинира състоянието с минимални прояви по следния начин:
- Липса на симптоми или функционални ограничения от миастения гравис;
- Минимална слабост при изследване на някои мускули.
Това контрастира с пълната стабилна ремисия, при която пациентът няма симптоми на миастения гравис и няма слабост (с изключение на остатъчната слабост на затварянето на окото) и не е получавал терапия за минимален период от 1 година.
Може да отнеме известно време, за да се намери правилната комбинация от лечения, които работят при всеки отделен случай. Това е така, защото миастения гравис се представя по различен начин при всеки отделен пациент и нито едно лечение не работи по еднакъв начин за всеки.
Някои форми на миастения гравис налагат специфични особености в лечението:
- Лечение на неонатална миастения;
- Лечение на ювенилна миастения;
- Лечение на миастения у бременни жени;
- Лечение при възрастни хора;
- Лечение на миастенна криза.
За постигане на контрол над болестта значение имат и начинът на живот, както и някои алтернативни лечения.
Литература
- Jaretzki A III, Barohn RJ, Ernstoff RM, Kaminski HJ, Keesey JC, Penn AS, et al. Myasthenia gravis: recommendations for clinical research standards. Task force of the medical scientific advisory board of the myasthenia gravis foundation of America. Ann Thorac Surg. (2000) 70:327–34.