Стрес е реакцията на организма на повишените изисквания към него, на резките промени на средата и жизнените условия. Преживява се като силно безпокойство и напрежение. Избор между „бий се или бягай“ е най-краткото и ясно обяснение на ситуацията. В повечето случаи стресът има позитивно значение, принуждавайки организма да се адаптира към променената ситуация. Става неприятно, когато високите нива на стрес станат хронични и на психологическо ниво организмът не може да компенсира – развиват се проблеми със съня, пренапрежение, депресия, тревожност. Засяга се и физическото здраве, напр. намаляване на костната плътност, потискане на имунната система, повишаване на кръвното налягане.

Кои са основните източници на стрес при хората с миастения?

Опасенията от страничните ефекти от лекарствата, миастенната криза или обострянето (или и трите) могат да предизвикат огромно безпокойство, което да бъде трудно да се преодолее.

Миастения гравис е непредсказуема болест и внезапното развитие на мускулна слабост, наред с разочарованието, причинено от загубата на любими дейности или способности могат да допринесат за хроничен стрес и дори да се развие депресия.

Нашата работа, нашите хобита, ежедневните ни задачи допринасят за представата за собственото АЗ, която отразява колко продуктивни, креативни, грижовни или организирани сме – с една дума, начинът ни на живот помага за изграждането на положителна представа за себе си. Когато хората с миастения загубят части от предишния си живот, те по някакъв начин губят части от себе си. Стига се до промени в настроението, емоционални изблици и чувство на отчуждение.  

В допълнение, физическите промени, които миастения гравис може да причини – увиснал клепач, загуба на тегло или наддаване на тегло (като страничен ефект от лекарства или промяна в хранителните навици), невъзможност за усмивка, ако мускулите на лицето са значително засегнати, както и неясен говор, проблеми при хранене са друг значим фактор, който влияе върху самочувствието и води до стрес.

Защо стресът е опасен за хората с миастения?

Има доказателства, че психологическата травма и/или физическият стрес стимулират оста хипоталамус-хипофиза-надбъбрек, увеличава се нивото на кортикоид-освобождаващ хормон, което води до високо ниво на кортикостероиди те и катехоламините (1,2). Острият стрес първоначално активира възпалителните каскади чрез медиатори на остра фаза, като интерлевкини и С-реактивен протеин. В същото време глюкокортикоидите, които са повишени в отговор на остър стрес, потискат възпалението и поддържат хомеостазата. Но състояния на хроничен стрес, както е при автоимунно заболяване, има нарушение в тази нормална хомеостатична регулация, тъй като хроничният стрес намалява нивата на ендогенните глюкокортикоиди и потенциално може да промени физиологичните ефекти на глюкокортикоидите върху имунната система (3,4)

Както при много други хронични заболявания, пациентите с миастения са забелязали, че емоционалният стрес може да причини обостряне на симптомите – нещо, което, не е изненадващо, но остава недостатъчно проучено. Има някои проучвания, които предполагат връзка между свързаните със стреса обостряния и особено – между силно стресови събития и миастенна криза. Това означава, е необходимо внимателно наблюдение на пациентите с миастения гравис по време на интензивен емоционален стрес. 

Как да разпознаем стреса?

Основните белези на стрес са:

  • Промяна на емоциите;
  • Повишена раздразнителност;
  • Усещане за липса на желание за справяне с нещата;
  • Непрекъснато отегчение;
  • Тревожност;
  • Усещане за претоварване.

Симптоми, свързани с мисленето

  • Затруднения при концентрация и разсеяност;
  • Трудности при вземане на решения;
  • Тревожност, че ще се случи нещо лошо.

Физически симптоми

  • Студени и изпотени ръце;
  • Запек/разстройство;
  • Сухота в устата;
  • Главоболие;
  • Сърцебиене;
  • Болки в стомаха/ гадене/ повръщане;
  • Мускулни спазми;
  • Умора;
  • Нарушения на съня;
  • Повърхностно дишане.

Може ли да бъде намалено нивото на стреса?

Първата стъпка за управление на стреса е да бъдат разпознати стресорите. Замисли се за натоварващи случки, които са част от живота ти и затова не ги разпознаваш веднага като стресови събития. Примерите включват влошена връзка с партньора, незадоволителни резултати в работата, непрекъснати усилия да скриеш симптомите си или развиващи се финансови проблеми.

Стресът никога не е тривиален, разгледай някои от основните техники за неговото управление.

Литература

  1. Elenkov IJ, Chrousos GP. Stress hormones, proinflammatory and anti-inflammatory cytokines and autoimmunity. Ann NY Acad Sci. 2002;1089:538–547.
  2. Tausk F, Elenkov I, Moynihan J. Psychoneuroimmunology. Dermatol Ther. 2008;21:22–31. 
  3. McEwen BS. The neurobiology of stress: from serendipity to clinical relevance. Brain Res. 2000;886:172–189.
  4. Dube SR, Fairweather D, Pearson WS, Felitti VJ, Anda RF, Croft JB. Cumulative childhood stress and autoimmune diseases in adults. Psychosom Med. 2009;71:243–250.
Следваща статия: Диафрагмено дишане
Сподели: