Каква е връзката между миастения и витамин D?

Изглежда, че пациентите с миастения гравис имат по-ниски нива на витамин D в сравнение с общата популация и това е потвърдено в скорошно проучване. Това предполага, че лекарите трябва да наблюдават нивата на витамин D на пациентите, за да намалят шанса те да имат допълнителни автоимунни реакции, които могат да влошат състоянието им.

Какво представлява витамин D?

През последните десетилетия, темата за витамин D привлича голямо обществено внимание, най-вече поради факта, че голяма част
от хората имат дефицит на този витамин и наред с това, проучванията от последните години потвърждават вероятността за връзка с редица заболявания, напр. автоимунни, сърдечно-съдови, неврологични и дори онкологични болести. Витамин D всъщност е мастноразтворим хормон, който има ендокринна, паракринна и автокринна функции (1). Може дори да се кажа, че това не е витамин в тесния смисъл на понятието, тъй като по определение “витаминът е незаменима част от диетата”, докато витамин D се съдържа в малки количества и то в определени храни, които консумираме. Витамин D е предимно ендогенно вещество - синтезира се вътре в организма, когато ултравиолетовите лъчи от слънчевата светлина достигнат до кожата и активират образуването му.

Какви метаморфози претърпява витамин D в тялото ни?

Може би си задаваш въпроса каква е разликата между витамин D2 и витамин D3?

Като резултат, обаче, витамините D2 и D3 в организма образуват едно и също вещество - калцидиол. 

След като витамин D се образува в кожата или се набавя от храни и добавки, той се съхранява в мастните клетки на тялото. Там остава неактивен до момента, в който не стане необходим. Чрез процес, наречен хидроксилиране, черният дроб и бъбреците превръщат складирания витамин D в активната форма, от която се нуждае тялото (наречена 25-хидрокси витамин D или калцидиол). Нивото на калцидиола в кръвта е индикатор за статуса на витамин D и отразява както степента на образуването му в кожата, така и приема му чрез храната. Калцидиолът не е биологично активен, при необходимост от биологичен ефект, той се конвертира от бъбреците в биологично активната форма - 1,25 хидрокси витамин D, познат като калцитриол (2).

Каква функция изпълнява витамин D за нашето тяло?

Витамин D и калций често се използват в едно и също изречение, тъй като те работят в тясно сътрудничество. Една от основните функции на витамин D е формирането на костите - витаминът контролира нивата на калций, намиращи се в кръвния поток, като постоянно спомага абсорбцията на калций от червата или костите и в оптимални концентрации е стимулиращ агент, който улеснява физиологичния отговор на променящата се нужда от калций.

Съвременните научни доказателства сочат, че става въпрос за много по-функционална молекула. Витамин D играе роля във функциите на почти всяка тъкан в телата ни, включително мозък, сърце, мускули, имунна система и кожа. Поради тази причина, неговия дефицит е причината за дълъг списък от заболявания като рак, автоимунни, сърдечно-съдови и неврологични заболявания. Този витамин има също така противовъзпалително действие и имунорегулаторен ефект. Вероятно заради ефектите върху имунната система се повишава риска за развитие на множествена склероза, както и други автоимунни заболявания, включително диабет тип 1, ревматоиден артрит и остеоартрит. 

От какво количество витамин D се нуждае твоето тяло?

Има известни противоречия относно необходимото количеството витамин D, за здравословното функциониране на организма. Референтните стойности се определят в различни мерни единици – ng/ml (нанограм в милилитър) или nmol/l (наномол на литър). Повечето изследователи определят като дефицит ниво на 25 хидрокси витамин D в серума под 50 nmol/l (3). Европейският орган за безопасност на храните (European Food Safety Authority, EFSA) приема, че здравословните нива на витамин D са 40-80 ng/ml (100-150 nmol/l).

За лека липса се говори при ниво 20-40 ng/ml (50-100 nmol/l), а за тежък дефицит при ниво под 20 ng/ml (50 nmol/l). 

Лабораторното определяне на нивото на витамин D става чрез определяне на общото ниво на витамин D (25-хидроксивитамин D3 и D2). Това е предпочитания тест за установяване на запасите на организма и за проследяване при терапия. Изследването се извършва с капилярна или венозна кръв, взета сутрин на гладно.

Съдържанието на витамин D в добавките, обичайно се изразява в международна единица (IU), където 40 IU е равно на 1 микрограм (1 μg).

Важно е да се отбележи, че единица IU не е еднаква за всички витамини. IU се определя от това какво количество от конкретното вещество се усвоява от организма.

Препоръчителните IU за витамин D са:

Кои са основните източници на витамин D?

Слънцето

Най-известният източник на витамин D е чрез синтез в кожата, предизвикан от излагане на слънце.

Първите данни за физиологичния ефект на слънчевата светлина върху витамин D са илюстрирани от гръцкия историк Херодот. Той посещава бойното поле, където Камбиз (525 г. пр.Хр.) преодолява египтяните и оглежда черепите на избити перси и египтяни. Той отбелязва, че персийските черепи са толкова крехки, че се чупят дори при удари с камъче, докато тези на египтяните са силни и не могат да бъдат счупени, дори когато са ударени силно. Обяснението на египтяните към Херодот е, че те са ходили гологлави още от деца, излагайки главите си на слънчева светлина, докато персите са се покривали с тюрбани, предпазващи ги от слънцето, което е довело до слабост на черепната кост. По-късно (в средата на XVII век), Франсис Глисън, професор по физика в университета в Кеймбридж, в своя трактат за рахит отбелязва, че болестта е често срещана сред бебета и малки деца на селски работници. Те се хранели добре, менюто им включвало разнообразна храна и масло, но живеели в дъждовни, мъгливи части на страната и по време на дългите тежки зими били държани на закрито (4). Нашето тяло създава витамин D от пряка слънчева светлина върху кожата, когато сме на открито. Приблизително за периода от края на март до края на септември, повечето хора би трябвало да успеят да си набавят нужното количество витамин D, от което се нуждаят. Има редица фактори, които могат да повлияят върху начина, по който се произвежда витамин D, като например колко е светла кожата или какъв процент от нея е изложена на слънце. Хората с тъмна кожа ще трябва да прекарват повече време на слънце, за да произведат същото количество витамин D в сравнение с някой с по-светла кожа. Витамин D се образува под влияние на светлина с дължина на вълната, която обхваща спектралния диапазон (255–330 nm) с максимум при около 295 nm - това е спектърът на ултравиолетовите В лъчи (UVB). Излагането на цялото тяло на UVB радиация, предизвикващо светлорозова еритема (Минимална Еритемна Доза, МЕД) за 15–20 минути, е в състояние да индуцира производството на до 250 μg витамин D (10 000 IU) (5). Важно е да се знае, че човек не може да „предозира“ витамин D само чрез излагане на слънце. След по-малко от 1 МЕД, концентрацията на витамин D достига максимални нива и по-нататъшното ултравиолетово лъчение просто води до производство на неактивни метаболити.

Простичкото правило е следното: незащитено излагане на ръцете, краката, корема и гърба на слънце само за 10 до 15 минути, два до три пъти седмично, произвежда необходимото количество витамин D, което организмът може да събере.

Затова при по-продължително излагане на слънце е необходимо кожата да се предпази чрез слънцезащитен крем, защото колкото по-дълго сме изложени на слънце без защита, толкова по-голям е рискът от рак на кожата.

Децата под 6 месеца трябва да се пазят от пряка и силна слънчева светлина.

Храната

Има само няколко естествени източника на витамин D - масло от черен дроб на треска, яйчен жълтък, скумрия, сьомга, риба тон, рибен хайвер, гъби, овесени ядки, млечни продукти и говежди черен дроб. Тъй като за много хора не е лесно да получат адекватен прием на витамин D само от естествени хранителни източници, много от храните се обогатяват допълнително с витамин D, като портокаловия сок, млеката и зърнените храни. А за адаптираното бебешко мляко, това е задължително.

Хранителни добавки

Витамин D като хранителна добавка се предлага в две различни форми, ергокалциферол (витамин D2) и холекалциферол (витамин D3).

Установено е, че витамин D3 повишава нивото на витамин D в кръвта, значително повече в сравнение с витамин D2. Проучванията показват, че всеки 100 единици витамин D3, която консумираш на ден, ще повиши нивата на витамин D в кръвта ти средно с 1 ng/ml (2,5 nmol/l).

За някои групи от населението е препоръчителен ежедневния прием на добавки с витамин D.

Тези групи са:

Можем ли да направим извода, че колкото повече витамин D приемаме, толкова по-добре?

Краткият отговор на този въпрос е - абсолютно не! Това е погрешно схващане. Витамин D се съхранява в мазнините. Така че, ако си с ниско телесно тегло и получаваш големи дози от него, имаш по-малко налично място за съхранение, което означава, че витамин D влиза в кръвта ти и може да абсорбираш твърде много калций. А това може да се окаже опасно за организма.

Приемът на изключително високи дози витамин D3 за дълъг период от време може да доведе до прекомерното му натрупване в тялото.

Интоксикация с витамин D възниква, когато нивата в кръвта се повишат над 150 ng /ml (375 nmol /l). Тъй като витаминът се съхранява в телесните мазнини и се освобождава бавно в кръвта, токсичните ефекти могат да продължат до няколко месеца, след прекратяване на приема му.

Витамин D подпомага много от органите в човешкото тяло. Ако поддържаме добри нива на витамин D в организма си, ще се радваме на здрави зъби и кости, на нормални нива на инсулин в кръвта и ще предотвратим редица здравословни проблеми, свързани с високо кръвно налягане, дихателни и сърдечно-съдови проблеми, бактериални и вирусни инфекции.

Ако се притесняваш за нивото на витамин D в организма, говори с лекуващия лекар – може да се направи кръвен тест, за да се провери нивото на витамин D и да се обсъди приема на добавки с витамин D, ако са необходими. Никога не предприемай самолечение!

Литература

  1. Vanchinathan V., Lim H.W. A dermatologist’s perspective on vitamin D. Mayo Clin Proc. 2012;87:372–380.
  2. Zittermann A., Frisch S., Berthold H.K., Götting C., Kuhn J., Kleesiek K. Vitamin D supplementation enhances the beneficial effects of weight loss on cardiovascular risk markers. Am J Clin Nutr. 2009;89:1321–1327.
  3. Kull M., Jr, Kallikorm R., Tamm A., Lember M. Seasonal variance of 25-(OH) vitamin D in the general population of Estonia, a Northern European country. BMC Public Health. 2009;19(9):22.
  4. Holick M.F., Vitamin D. In: Modern nutrition in health and disease. Shils M.E., Olson J.A., Shike M., Ross A.C., editors. Lippincott; Williams & Wilkins: 1999. pp. 228–239.
  5. Krause R., Bohring M., Hopfenmüller W., Holick M.F., Sharma A.M. Ultraviolet B and blood pressure. Lancet. 1998;352:709–710.