Ботулинов токсин. Повече за едно от опасните за миастеници лекарства.

Козметичната или терапевтична употреба на ботулинов токсин тип А (BoNT-A), познат и като ботокс, обикновено е безопасна, но рядко може да причини ятрогенен (причинен от лекарство) ботулизъм. Ятрогенният ботулизъм и миастения гравис (МГ) имат сходни клинични характеристики, тъй като BoNT-A и антителата срещу ацетилхолиновия рецептор действат съвместно и увреждат нервно-мускулното предаване.

Какво е ботокс?

Ботулиновият токсин представлява белтък, който в природата се произвежда от бактерия, наречена Clostridium botulinum. При определени обстоятелства е възможно тази бактерия да се размножи в някои храни и да предизвика хранително отравяне. Всъщност, първите случаи на интоксикация са били свързани с консумацията на колбаси, откъдето произлиза и името на бактерията, “botulus” е гръцката дума за кренвирш. Въпреки че заболяването е било емпирично известно на хората от много години, едва през 1895 година професор Емили Пиер Мари Ван Ерменгем идентифицира бактерията.

Всъщност Clostridium botulinum продуцира седем различни типа токсин, наименувани с буквите от латинската азбука от A до G. В медицинската практика се използват продукти, съдържащи предимно тип А и по-рядко тип В. 

За пръв път ботулинов токсин (ботокс) се използва в медицинската практика през 1979 година.

Върху какво въздейства ботулиновият токсин?

Краткият отговор на този въпрос е – върху мускулите, а когато се прави с козметична цел – конкретно върху мимическите мускули. Времето изписва своите следи по кожата. С течение на времето емоциите, като с четка се изписват по лицето - усмивката задвижва 14 мускула, докато набръчкването 70.

За мускулите са характерни две основни състояния – мускулен тонус и мускулно съкращение:

В зависимост от основната им функция мимическите мускули се делят на депресори и елеватори:

Това означава, че ако се потисне съкращаването на депресорите, това ще увеличи активността на мускулите, които имат обратно действие, т.е. на елеваторите. И освен изглаждане на бръчките ще бъде постигнат ефект на подмладяване, защото е добре известно, че младостта е буйна, има желания и е усмихната, а старостта е мъдра, строга и често намръщена.

За какво се използва ботокс в медицината?

Някои от приложенията на ботокс в медицината са при лечение на заболявания, при които е необходим контрол на мускулната спастичност:

За какво се използва ботокс в естетичната медицина?

Основно средство за повлияване на динамичните бръчки е ботокс терапията. На практика, ботулиновият токсин е най-добрият нехирургичен метод за третиране на мимическите бръчки в областта на челото, около очите и между веждите. Той не изисква специална подготовка от страна на пациента преди или след манипулацията, адаптира се за всеки пациент индивидуално, има обратим ефект и практически няма сериозни странични действия. Процедурата е кратка и не изисква период на възстановяване.

Подходящо ли е приложението на ботокс при хора с миастения гравис?

През 2019 година, авторски колектив от неврологичната клиника на Университета в Лиеж, Белгия съобщава случай на „падане на маската“ на миастения гравис след приложение на ботокс, т.е. развитие на болестта след като 6 седмици преди това на пациентката е бил приложен ботулинов токсин с козметична цел. Лекарите правят и обширно проучване на литературата и установят данни за други осем подробно описани случаи на латентна (неизявена до момента на поставяне на ботокс) миастения гравис.

Заключенията от това проучване са следните:

  1. При пациенти с поставена диагноза невромускулно заболяване или очевидни клинични признаци (например птоза, дисфагия и др. симптоми), се препоръчва повишено внимание и BoNT-A трябва да се избягва или да се използва умерено, ако няма друго възможно лечение.
  2. Не съществува практически начин да се открият лицата с латентни (непроявени с клинични симптоми) аномалии на нервно-мускулните връзки преди приложението на BoNT-A, защото всъщност скрининг за нервно-мускулно разстройство чрез изследване на антитела срещу ацетилхолиновия рецептор, тестове с холинестеразни инхибитори или електромиографско изследване в ежедневната практика не е възможно.
  3. Преди инжектирането на BoNT-A трябва да се съберат данни за минали и настоящи оплаквания и да се направи преглед.
  4. Ако има неусложнено предишно инжектиране, това не гарантира липсата на странични ефекти след последващи инжекции, дори при ниски дози.