Какво е болест на Адисон?
Болестта на Адисон е описана за пръв път през 1855 година. Дължи се на недостатъчна функция на надбъбречната жлеза. Основните й симптоми са свързани с дефицита на кортикостероиди.
Кортизолът е жизненоважен хормон и затова при установяване на недостатъчна продукция от надбъбречните жлези е необходимо незабавно започване на заместително лечение със синтетични кортикостероиди, което се провежда до края на живота.
Какво е Адисонова криза?
Адисонова криза е остро състояние, причинено от неспособността на организма да произвежда достатъчно количество кортизол. Тя е известна още като остра надбъбречна криза. Това се случва, когато за дълго време кортикостероидите са внасяни отвън, надбъбречната жлеза намалява естественото им производство и ако рязко „вносът“ се преустанови жлезата е неподготвена да реагира. Ниските нива на кортизол водят до:
- обща отпадналост;
- умора;
- ниско кръвно налягане;
- сърцебиене;
- болки в корема, гадене, повръщане и безапетитие;
- внезапна болка в долната част на гърба или краката;
- внезапно замайване и дори загуба на съзнание.
Адисоновата криза може да бъде изключително опасна, ако заместителното лечение с кортизол не се започне навреме. Това е животозастрашаващо състояние, което изисква незабавно медицинско лечение.
Лечението се провежда в интензивните отделения и включва добра рехидратация с вливане на глюкозни разтвори за предоствратяване на дехидратация и хипогликемия. Задължително венозно се прилага кортикостероид – хидрокортизон, метилпреднизолон или дексаметазон. При данни за електролитни нарушения – ниски нива на натрия и високи на калия се включва и минералкортикоид.
Важно е да се следят жизнените показатели на пациента – артериално налягане, сърдечна честота, температура, количество на отделената урина, ЕКГ, контрол на калий и натрий. При съмнение за съпътстваща инфекция се включва антибиотично лечение.
