В скорошно проучване е изследвано влиянието на терапията с имуносупресори върху развитието на очната форма на миастения гравис. Проучването е подкрепено от Националната програма на Китай за ключови изследвания и развитие (грант № 2017YFC0907705).
Резултати са публикувани в реномираното научно списание European Journal of Neurology.
В проучването са включени 813 пациенти с очна миастения, от които 425 (52,3%) са били на терапия с имуносупресор, а 388 (47,7%) не са лекувани с тази група медикаменти. Осъществени са статистически анализи на данните за еволюцията на очната миастения в рамките на две години от началото на болестта в зависимост от променливите вид на терапията; време до развитие на генерализацията на болестта и продължителност на лечението.
Пациенти без имуносупресия срещу пациенти с имуносупресия
При част от пациентите е установена генерализация на болестта, като, обаче, се установява статистически значима разлика. Генерализирана миастения се е развила при:
- 122 (31,4%) от пациентите без имуносупресия;
- и при едва 37 (8,7%) от пациентите на имуносупресия.
Пациенти на кортикостероид срещу пациенти на комбинирана терапия
Подобни са и резултатите по отношение на комбинираната терапия – прием на кортикостероид и имуносупресор. Генерализация в двегодишния период след появата на очна миастения е отчетена при 20,1% от пациентите, лекувани само с кортикостероид срещу 5.8% от пациентите, които са имали комбинирана терапия.
Време до развитие на генерализирана миастения
Отчетено е, също така, че генерализация се развива по-рано при пациентите без имуносупресивна терапия – средно за 9,5 месеца срещу средно 12 месеца при пациентите, които са лекувани с имуносупресори.
Влияние на продължителността на терапията
В допълнение авторите са осъществили и анализ на чувствителността при по-дълга продължителност на имуносупресията. Установено е, че по-продължителното лечение с имуносупресори се свързва с по-нисък риск от генерализация на миастенията.
В заключение, авторите считат, че лечението с имуносупресори значително намалява риска от генерализация при пациенти с очна миастения в първите две години от началото на заболяването.
Все пак трябва да се отбележи, че цитираното проучване не е с високо ниво на доказателственост в зависимост от класификацията на медицината, базирана на докателства. Самите автори посочват, че са необходими допълнителни рандомизирани контролирани проучвания, за да бъде потвърден променящия хода на болестта ефект от имуносупресивната терапия.
Обяснение на термините:
Очната миастения гравис е форма, при която симптомите са ограничени само до мускулна слабост и умора на мускулите, които контролират движенията на очите и клепачите за период по-дълъг от две години.
Около 50-80% от пациентите с очни симптоми развиват генерализирана миастения гравис. Тази форма се характеризира с широко разпространена мускулна слабост, която не се ограничава само до очите и клепачите, а може да обхване и мускулите на лицето, както и в тези на крайниците и дихателната мускулатура.
