Кандис Мес работи като професионален терапевт в областта на психиатрията и живее с генерализирана миастения през последните 15 години, след като е имала симптоми на мускулна слабост приблизително една година преди да бъде диагностицирана. Ето какво разказва Кандис:
„След това, което изглеждаше като година на недиагностицирани симптоми и поредица от тестове, най-накрая бях диагностицирана през 2007 година, две седмици преди да взема изпитите си по трудова терапия.
Мускулната ми слабост доведе до увисване на клепачите, проблеми с дъвченето и лоша издръжливост при извършване на прости задачи, като миене на зъбите или изкачване на стълби. Забелязах, че усмивката ми изчезна. Какво странно нещо за нормално щастливо момиче! Тя беше заменена от това, което аз наричам „ръмжене“. От декември 2006 година избягвам снимките, защото се притеснявам за външния си вид.
През последната година от следването ми се борех с тежка умора. Това беше отричано от другите хора, които предполагаха, че се насилвам твърде много и просто не се справям със стреса в този период.
Моят срив дойде, когато започнах да се мъча да говоря. По това време всъщност бях като студентка в неврологично отделение. Моите лектори, след изпита ми казаха, че смятат, че имам тревожно разстройство. В цялото ми обучение имахме приблизително 10 минути време за лекции по миастения гравис и така дори и аз, на този етап, не бях забелязала предстоящата “снежна буря”.
Обадих се на майка ми и я помолих да ми запише спешен час при нашия личен лекар. Прибрах се вкъщи с наклонена назад глава, за да се опитвам да държа клепачите си отворени. Моят личен лекар изслуша всичките ми симптоми и веднага ме насочи към невролог. След като прекарах един час с невролога и един ден в интензивното отделение, ми поставиха диагноза. Какво облекчение! Не знаех, че това е само началото.
Приемам имуносупресивни лекарства, кортизон (стероиди) и лечения за контролиране на симптомите. Имах интравенозен имуноглобулин, плазмен обмен и тимектомия (отстранена ми е тимусната жлеза). Загуба на коса, странен растеж на косата, язви на стомаха, треперене, замъглено зрение, наддаване на тегло, диария, гадене и промени в настроението са само някои от страничните ефекти от лекарствата.
С терапия и подкрепа мога да живея благословен, функционален живот. Въпреки това, имам своите пристъпи и лоши дни.
Омръзна ми да слушам съвети от професионалисти. Те знаят много, но нямат личен опит. Ето защо искам да споделя личното си пътуване с останалите.“
Кандис споделя своя опит чрез личния си блог Снежинки и Лъжици (Snowflakes and Spoons).