Според ново проучване (1) титърът (количеството) на антителата срещу ацетилхолиновия рецептор може да има значение на прогностичен фактор за развитие на генерализирана миастения.

Какво се знае до момента?

Съществуват различни класификации на формите на миастения гравис, но основните варианти на болестта са очна миастения и генерализирана миастения.

Дори при точна и навременна диагностика и при пълно използване на настоящите възможности за лечение, значителна част от хората с очна миастения прогресират към генерализираната форма, обичайно в рамките на две години от началото на болестта. Съобщава се, че средният дял на преминаващите към генерализирана форма случаи сред хората с миастения от европейските страни е 49,2% (2). Правени са проучвания с цел да се открият факторите, които увеличават риска от преминаване на очната към генерализирана миастения (3-5) Тези фактори са:

С каква цел е направено проучването?

В литературата няма убедителни проучвания за това над какъв титър на автоантителата може да се мисли за риск от развитие на генерализирана миастения. В проучването (1), което е публикувано в научното списание „Клинична офталмология“ е потърсена връзка между титрите на антителата срещу ацетилхолиновия рецептор, познати като AChR антитела.

Освен това авторите на проучването акцентират върху факта, че автоимунните болести на щитовидната (основно тиреотоксикоза и тиреоидит на Хашимото) се развиват 2,36 пъти по-често при пациенти с MG (6). Но до момента липсват проучвания, които да показват връзка между титъра на AChR антителата и наличието на автоимунни антитела срещу щитовидната жлеза.

„Следователно, ние имахме за цел да оценим връзката при положителни за AChR антитела пациенти с очна миастения между титрите на AChR антителата и превръщането на очната в генерализирана миастения, както и връзката с наличие на тироидни автоимунни антитела и наличието на тимом“, пишат авторите на проучването.

Как е направено проучването?

Авторите на проучването са прегледали ретроспективно (назад във времето) медицинските досиета на 118 души с положителна за AChR антитела очна миастения. Анализирано е и наличието на автоимунни антитела срещу щитовидната жлеза. Положителните случаи са определени като имащи поне 1 от 3 вида антитела -  антитяло срещу тиреоидна пероксидаза (anti TPO), антитяло срещу рецептор на тироид-стимулиращ хормон (anti TSH) или антитяло срещу тиреоглобулин (TAT).

След средно проследяване от 14,5 месеца, изследователите са направили изводи за това как нивата на антителата на пациентите са свързани с техните клинични резултати.

Какви резултати са получени?

При включените в проучването пациенти,  средният титър на AChR антителата е 3,33 nmol/L и в края на периода на проследяване само 19 пациенти (16,10%) са преминали към генерализирана миастения.

Данни за автоимунни антитела срещу щитовидната жлеза са установени при 79 пациенти. В допълнение, 9 от 106 пациенти, при които е направена компютърна томография са имали тимом.

Авторите на проучването са анализирали чрез инструментите на статистиката количеството на AChR антитела при групите пациенти:

Установено е, че титър на AChR антитела:

  1. над 8,11 nmol/L е свързан с по-голям риск от преминаване към генерализирана миастения;
  2. над 2,81 nmol/L е свързан с наличието на автоимунни антитела срещу щитовидната жлеза;
  3. над 15,12 nmol/L е свързан с наличието на тимом.

Какви са изводите от проучването?

Взети заедно, резултатите от проучването показват, че при всеки пациент с диагностицирана очна миастения следва да се направи изследване за AChR антитела, като се осъществява и количествено изследване (определяне на титъра на антителата).

„Препоръчваме пациентите с титри на AChR антитела ≥ 8,11 nmol/L да бъдат внимателно наблюдавани и обучавани за ранните клинични признаци на генерализирана миастения“, казват авторите на проучването. 

Освен това, ако титърът на антителата е над 2,81 nmol/L, трябва да се направи тестване за тиреоидни автоантитела, а при титър на AChR антителата над 15,12 nmol/L е необходима да се направи компютърна томография на гръдния кош, за да се прецени състоянието на тимуса.

Литература

  1. Supawongwattana M, Vanikieti K, Jindahra P, Padungkiatsagul T. (2023) Significance of acetylcholine receptor antibody titers in acetylcholine receptor antibody-positive ocular myasthenia gravis: generalization and presence of thyroid autoimmune antibodies and thymoma. Clin Ophthalmol. 17:649-656. 
  2. Nagia L, Lemos J, Abusamra K, et al. (2015) Prognosis of ocular myasthenia gravis: retrospective multicenter analysis. Ophthalmology 122:1517–1521.
  3. Kupersmith MJ, Latkany R, Homel P. (2003) Development of generalized disease at 2 years in patients with ocular myasthenia gravis. Arch Neurol. 60:243–248.
  4. Sommer N, Sigg B, Melms A, et al. (1997) Ocular myasthenia gravis: response to long-term immunosuppressive treatment. J Neurol Neurosurg Psychiatry. 62:156–162.
  5. Apinyawasisuk S, Chongpison Y, Thitisaksakul C, et al. (2020) Factors affecting generalization of ocular myasthenia gravis in patients with positive acetylcholine receptor antibody. Am J Ophthalmol. 209:10–17.
  6. Amin S, Aung M, Malik H, et al. (2020)Myasthenia gravis and its association with thyroid diseases. Cureus. 12(9):10248.