Миастенната криза се случва при около 1 на всеки 5 души с миастения гравис (МГ). Това е сериозно усложнение, което протича с картината на дихателна недостатъчност. Може да се развие като реакция на инфекция, стрес, операция или след прием на определени лекарства, но и често не може да бъде установен отключващ фактор. На практика, развитието на миастенна криза е един от най-големите страхове на миастениците, но достатъчната информираност и правилната подготовка могат да помогнат и за преодоляване на страховете в теб и близките ти за преминаване през кризата.
В тази статия разглеждаме основните съвети за подготовка за миастенна криза.
Опознай предупредителните сигнали
Състоянието се нарича „криза”, но трябва да знаеш, че то не винаги се развива бързо. Обичайно в продължение на дни се затруднява дишането и се засилва задуха. Ето защо е важно да следиш за предупредителните сигнали, те могат да ти помогнат да получиш помощ по-бързо и дори да успееш да избегнеш напълно развита криза. Кои са сигналите?
- Чувстваш недостиг на въздух (задух);
- Задухът се засилва в легнало положение;
- Трябва да спреш за да си поемеш въздух по средата на дума;
- Дишането е учестено (повече от 20 вдишвания в минута);
- Имаш слаба кашлица или усещаш задържане на слуз и слюнка в гърлото;
- Имаш затруднения с дъвченето и преглъщането;
- Речта ти става по-трудно разбираема;
- Не можеш да задържиш главата си вдигната и трябва да си помагаш с ръцете;
- Усещаш засилване на слабостта в ръцете и краката.
Ако имаш подобни симптоми – погледни гръдния си кош при дишане. Има ли изразено хлътване между ребрата по време на вдишване? Ако забелязваш това – трябва да знаеш, че имаш проблем с дишането и трябва да потърсиш помощ!
Опитай да преброиш на глас до 20 на един дъх! Ако не успяваш – това означава, че състоянието е тревожно и трябва незабавно да потърсиш помощ!
Подготви се предварително
Важно е да имаш подготвен пакет за случай на миастенна криза. Освен необходими неща за прием в болница, той трябва да съдържа актуална здравна информация:
- Информация за контакт с невролога и личния лекар;
- Списък на всички текущи лекарства и добавки с точните дози и часове на прием;
- Информация за здравно осигуряване;
- Информация за всякакви венозни портове, пейсмейкъри и други имплантирани устройства;
- Информация за контакти със семейството;
- Списък с лекарства, които могат да бъдат опасни за хората с МГ;
- Данни за последните прегледи или епикриза от болнично лечение.
Пулсов оксиметър
Използването на пулсов оксиметър у дома не се препоръчва.
Пулсовият оксиметър е устройство, което измерва нивата на кислород в кръвта. При миастения на тези показатели не може да се разчита и дори оксиметърът може да даде фалшиво усещане за сигурност. Важно е миастенната криза да се „хване“ максимално рано – при първите сигнали нивата на кислород обичайно не спадат, а когато това се случи, то вече е налице тежка дихателна недостатъчност и има необходимост от незабавни, интензивни грижи.
Съвети за повикване на спешна помощ
Ако състоянието се развива през деня и имаш възможност, трябва да се свържеш с невролога или да посетиш спешния център. Ако това не е възможно трябва да повикаш линейка.
112 е европейският номер за спешни повиквания, на който можеш да се обадиш безплатно от стационарни и мобилни телефони в целия ЕС. В същото време е много важно да се извършват спешни повиквания, дори ако телефонът няма инсталирана SIM карта. Чрез 112 ще се свържете директно със службите за спешна помощ – полиция, бърза медицинска помощ, пожарна.
Необходимо е и националните номера за реакция при спешни състояния да бъдат записани в телефона ти и да се използват опциите за бърз достъп:
- 166 Служба "Полиция"
- 160 Служба "Пожарна безопасност и защита на населението"
- 150 Служба "Спешна медицинска помощ"
За по-голяма сигурност, ако човек живее сам, е необходимо да направи предварителен запис на обаждане към спешна помощ, за да е възможно той да се пусне в случай на необходимост, напр. силно затруднено дишане и говор.
