Какво казва науката за физическа активност при МГ

Защо е необходима физическа активност?

Ползите от физическата активност за човешкото тяло и ум са недвусмислени. Наличните данни показват най-малко 20–30% намаляване на риска от преждевременна смъртност и хронични заболявания при хора, които имат добра двигателна активност ⁽¹⁾. Освен това, заседналият начин на живот, е рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания, рак, диабет и други хронични болести ⁽²⁾.

Може ли физическите упражнения да бъдат от полза при миастения гравис?

В миналото, лекарите не са били склонни да насърчават активните физическите упражнения, заради вече остарялото схващане, че ще се стигне до претоварване на отслабените от болестта мускули ⁽³⁾. Тази „слабост от прекомерна употреба“ ⁽⁴⁾ е теоретично разбираема, като се има предвид, че при миастения мускулната слабост се засилва в хода на деня, т.е. колкото повече се използват мускулите. Но възможността физическите упражнения да нанасят вреда върху хода на болестта не е потвърдена от контролирани проучвания. В допълнение, напредъкът в съвременните имуносупресивни, симптоматични и поддържащи лечения означава, че днес огромното мнозинство пациентите с МГ в ремисия имат добра прогноза, нормална продължителност на живота и болестта има умерен ефекти върху ежедневието им ⁽⁵⁾.

В същото време, липсват на клинични насоки и консенсус относно упражненията за пациенти с МГ и това води до главоблъсканица както за пациентите, така и за близките им ⁽⁶⁾. Пациентите искат да знаят дали могат да тренират безопасно, какъв вид упражнения трябва да изпълняват и как ще се отразят те на заболяването им. За да отговори на тези въпроси, екип от учени е направил обширен преглед на литературата за проучвания по темата за физическите упражнения и МГ ⁽⁷⁾. Целта е да се получи информация за настоящите знания по въпроса и да се създаде основа, върху която да планират необходимите физически активности.

В тази статия ви запознаваме с основните изводи от това проучване.

Какъв ефект имат физическите упражнения върху автоимунните заболявания?

Физическите упражнения водят до имунен отговор с повишаване на Т регулаторните клетки и намалена секреция на имуноглобулини ⁽⁸⁾. Освен това, физическите упражнения предизвикват освобождаване на вещества, които имат противовъзпалителна активност. Съществуват и конкретни данни за подобряване на настроението и намаляване на възпалението при пациенти с множествена склероза, лупус и ревматоиден артрит ⁽⁸⁾. Подробен преглед на упражненията във връзка с широк спектър от невромускулни заболявания стига до заключението, че редовният режим на упражнения е полезен при невромускулни заболявания, независимо дали са аеробни (за издръжливост) или силови (за сила и съпротивление) ⁽⁹⁾. Този преглед препоръчва при невромускулни заболявания:

• Да се създаде тренировъчна, комбинираща силови тренировки и аеробни упражнения (в натоварване под максималното) в редуващи се дни;
• Повторенията да се увеличават бавно;
• Да се достига 65% от максималния пулс (220 удара/мин) по време на аеробна тренировка.

Какви са предизвикателствата по отношение на физическите упражнения при пациенти с миастения гравис?

Едно основно предизвикателство по отношение на оценката на физическите упражнения при миастения е обективното измерване на умората.

Умората, обективното измерване на това, което не е възможно да се извърши, но възприемането на изтощението от страна на пациент. Тя следва да може да се разграничи от съществуващата при миастения мускулна слабост ⁽¹⁰⁾.

В ранните стадии на миастения гравис, нарушената нервно-мускулна проводимост води до мускулна слабост, физическо изтощение и умора и това се доказва от електрофизиологичните изследвания. Скалата за тежест на умората (FSS) е използвана в някои проучвания ^(11,12), но тя е разработена предимно за използване при множествена склероза и лупус и може да не отразява коректно умората при миастения, която обичайно е от различно естество.

Функционалните оценки включват 6-минутен и 2-минутен тест за ходене, като 6-минутният тест е утвърден прост инструмент за оценка на аеробния капацитет и издръжливост и представлява субмаксимален тест за капацитета за упражнения. Той измерва максималното разстояние, което пациентът може да извърви за 6 минути, често се наблюдават също така насищането на кръвта с кислород и пулса ^(13,14). Трябва да се има предвид, обаче, че върху резултатите на изследванията с упражнения, могат да повлияят ефектите на лекарствата, например кортикостероидите могат да предизвикат слабост поради стероидна миопатия (засягане на мускулните влакна като страничен ефект от лечението).

Правени ли са проучвания за ефекта от физическите упражнения върху мускулната сила при миастения гравис?

Наличните проучвания за МГ и физически упражнения са малко, поради това, че болестта е рядка. Все пак е установено, че ⁽⁴⁾:

• Развитието на мускулни адаптации в отговор на силови тренировки (хипертрофия на мускулните влакна и повишен протеинов синтез), отнема 6-8 седмици.
• Развитието на невронни адаптации (повишено активиране и синхронизация на двигателните единици) се появяват още след втората седмица.   

Основните заключения в проучването са следните:

• Съществуващите изследвания върху ефекта на упражненията при пациенти с миастения са ограничени по обхват.   
• Клинично стабилните пациенти с МГ, точно както здравите индивиди, трябва да могат да се възползват от ползите от физическите упражнения и се препоръчва разумна програма. За начало е необходимо да се следват минималните препоръчани международни насоки за упражнения за здрави възрастни, т.е. най-малко 150 минути упражнения с умерена интензивност на седмица ⁽¹⁵⁾.
• Тъй като при МГ може да има колебания в симптомите, зависещи или независими от физическите натоварвания, пациентите трябва винаги да се свързват с лекаря си, ако получат продължително влошаване на симптомите.

Въз основа на доказателствата, авторите считат, че пациентите с миастения трябва да осъществяват персонализирани програми за физически упражнения когато са в стабилно и добре контролирано състояние на болестта. Трябва да се има предвид, че за общото здраве да останеш активен е от изключителна важност. 

Запознай се и с конкретните съвети за физически упражнения.

Литература

1. Warburton DER, Bredin SSD. Health benefits of physical activity: a systematic review of current systematic reviews. Curr Opin Cardiol. (2017) 32:541–56. 
2. Biswas A, Oh PI, Faulkner GE, Bajaj RR, Silver MA, Mitchell MS, et al. Sedentary time and its association with risk for disease incidence, mortality, and hospitalization in adults: a systematic review and meta-analysis. Ann Intern Med. (2015) 162:123–32. 
3. Maloney FP. Interdisciplinary Rehabilitation of Multiple Sclerosis and Neuromuscular Disorders. Philadelphia, PA: Lippincott Williams & Wilkins (1985).
4. Krivickas LS. Exercise in neuromuscular disease. J Clin Neuromuscular Dis. (2003) 5:29–39.
5. Gilhus NE, Verschuuren JJ. Myasthenia gravis: subgroup classification and therapeutic strategies. Lancet Neurol. (2015) 14:1023–36.
6. Cass S. Myasthenia gravis and sports participation. Curr Sports Med Rep. (2013) 12:18–21.
7. O'Connor L, Westerberg E, Punga AR. Myasthenia Gravis and Physical Exercise: A Novel Paradigm. Front Neurol. 2020;11:675. Published 2020 Jul 29.
8. Sharif K, Watad A, Bragazzi NL, Lichtbroun M, Amital H, Shoenfeld Y. Physical activity and autoimmune diseases: get moving and manage the disease. Autoimmun Rev. (2018) 17:53–72.
9. Anziska Y, Sternberg A. Exercise in neuromuscular disease. Muscle Nerve. (2013) 48:3–20.
10. Jordan B, Mehl T, Schweden TLK, Menge U, Zierz S. Assessment of physical fatigability and fatigue perception in myasthenia gravis. Muscle Nerve. (2017) 55:657–63. 
11. Westerberg E, Molin CJ, Spörndly Nees S, Widenfalk J, Punga AR. The impact of physical exercise on neuromuscular function in myasthenia gravis patients: a single-subject design study. Medicine. (2018) 97:e11510.
12. Farrugia ME, Di Marco M, Kersel D, Carmichael C. A physical and psychological approach to managing fatigue in myasthenia gravis: a pilot study. J Neuromuscul Dis. (2018) 5:373–85. 
13. ATS Committee on Proficiency Standards for Clinical Pulmonary Function Laboratories. ATS statement: guidelines for the six-minute walk test. Am J Respir Crit Care Med. (2002) 166:111–7.
14. Andersen LK, Knak KL, Witting N, Vissing J. Two- and 6-minute walk tests assess walking capability equally in neuromuscular diseases. Neurology. (2016) 86:442–5.  
15. Nelson ME, Rejeski WJ, Blair SN, Duncan PW, Judge JO, King AC, et al. Physical activity and public health in older adults: recommendation from the American College of Sports Medicine and the American Heart Association. Med Sci Sports Exerc. (2007) 39:1435–45.