Черепно-мозъчните нерви (ЧМН) са дванадесет чифта нерви и водят директно от мозъка до различни части на главата, шията и тялото. Някои от ЧМН участват в специализираната сетивност, напр. зрение, слух, вкус. Други контролират мускулите на лицето или регулират жлезите. Нервите са номерирани (според местоположението им, от предната до задната част на мозъка).
Обонятелен нерв (I ЧМН)
Това е сетивен нерв, който контролира възприемането на миризми. При обичаен неврологичен преглед функцията на този нерв не се изследва, тъй като пациентите не могат да съобщят точно за промяна на начина, по който възприемат миризмите.
Зрителен нерв (II ЧМН)
Това е сетивен нерв, който контролира зрението, възприемането на цветовете и зрителните полета. Тъй като нервът е изцяло сетивен, той не се засяга при миастения гравис, но функционалното изследване може да има значение за отдиференциране на МГ от други заболявания. Има различни методи за оценка на функцията на този нерв и основните от тях са изследване на зрителната острота, изследване на цвето-усещането, изследване на зрителното поле и оглед на зрителното дъно:
Зрителна острота
Зрителната острота представлява мярка за пространствената разделителна способност на окото. Тя се измерва с най-малкото разстояние, от което окото може да различи разделно 2 точки в пространството. Цифровият израз на зрителната острота е възприето да се нарича визус.
Изследването на зрителната острота се извършва чрез използването на стандартизирана диаграма. Най-често използваната диаграма е тази на Снелен (Snellen). Тя се състои от поредица от букви или букви и числа, които са с по-големи в горната част и с най-малки размери в долната. Ще бъдете помолени да застанете на около 6 метра от диаграмата. След което едното око се покрива с помощта на хартия или длан. Най-малкия ред от символи, който пациентът може да прочете, отразява силата на зрителната острота на съответното око.
Тестът за цветно зрение се прави чрез таблици. В България най-разпространена е таблицата на Ишихара. Картините на цветните таблици са изградени от кръгове с еднакъв цветен тон (цвят), които оформят цифри и се виждат от здраво око.
Освен това обаче има и скрити цифри, оформени от цветни кръгове, с еднаква яркост и наситеност, но различен тон - те се виждат само при нарушено цветоусещане (далтонизъм).
Периметрия
Оценката на зрителното поле се нарича периметрия. Понастоящем се използва компютърната периметрия. Изследва се всяко око поотделно, като на неизследваното око се поставя превръзка. През цялото време на провеждане на теста пациентът гледа в центъра на периметъра без да отклонява поглед.
На различни места от екрана се появяват примигващи светлинни маркери. Във всеки случай, когато види светлината пациентът натиска бутон. В случай, че се нуждае от почивка, пациентът натиска продължително бутона и периметърът преустановява подаването на светлинни маркери до отпускане на бутона. Съвременните апарати са високо чувствителни. В случай, че подаването на светлинен маркер съвпадне с примигването на пациента, това се отчита от периметъра и същата светлина отново се появява на екрана. Тестът отнема от 3 до 10 минути за всяко око поотделно.
Офталмоскопия
Офталмоскопията представлява преглед на очното дъно. Този обикновен метод позволява на очния лекар да изследва ретината, зрителния нерв и стъкловидното тяло. Най-често се назначава при разширени зеници.
Очедвигателен нерв (III ЧМН)
По своята същност това е двигателен нерв. На него се дължи възможността да се свиват зениците, да се отварят клепачите и окото да се движи като следи предмети от околната среда. Основният симптом при засягане очедвигателния нерв е диплопията (двойно виждане). Функцията на нерва се изследва чрез определяне на зеничната реакция (свиване и разширяване на зеницата) при въздействие със сноп светлина върху окото. За изследване на движенията на окото лекарят застава срещу болния.
Очите на изследвания и изследващия трябва да бъдат на едно ниво. След това лекарят дава указание за фиксиране погледа върху пръста му, който е отдалечен на около 50 сантиметра от очите. Неврологът движи пръста си наляво, надясно, нагоре, надолу и следи за реакцията на очите на пациента.
Макаровиден нерв (IV ЧМН)
Този нерв също е двигателен нерв и движи окото. Специално отговорен е за движението на окото надолу и навътре. Това се тества, като пациентът следи с очите си пръста на лекаря.
Троичен нерв (V ЧМН)
Това е смесен нерв със сетивна и с двигателна част, движи челюстта и обработва сетивната информация от лицето.
При тестването на функцията на троичния нерв пациентът трябва да стисне челюстта и се преценява дали има симетрия от двете й страни. Търси се и болезненост при натиск в областта на отворите, от които излизат клоновете на троичния нерв. Тези болезнени при натиск точки се намират в областта на веждите (в близост до корена на носа), под очницата в кучешката ямка и под долната устна в областта на брадичката. Често се открива и повишена сетивност в съответните кожни зони.
Отвеждащ нерв (VI ЧМН)
Това е нерв, който е отговорен за движението на очите встрани (от носа навън). Функцията се тества, като пациентът следи с очите си пръста на лекаря.
Лицев нерв (VII ЧМН)
Лицевият нерв контролира движението на мимическите мускули и вкусовото възприятие. Увреждането му може да предизвика парализа на мимическата мускулатура, слабост или неволево съкращаване на някои мускули на лицето. При тестване на функцията ще трябва да правиш изражения, напр. усмивка, показване на зъбите, стискане на очите, издуване на бузите и т.н. Лекарят следи дали има симетричност в двете страни на лицето.
Слухово-вестибуларен нерв (VIII ЧМН)
Това е сетивен нерв, който е отговорен за слуха и равновесието, типично не се засяга при миастения гравис. За преценка на функцията да тестваме слуха, като определим дали е възможно чуване на мек звук, например шепот във всяко ухо. Прави се и изследване с камертон. Камертонът представлява метална пластина, която при почукване в твърд предмет започва да трепти и при доближаване до ухото на изследвания се следи кога трептенията спират да бъдат улавяни. Тези тестове са известни като тестове на Вебер и Рин.
Езиково-гълтачен нерв (IX ЧМН)
Този нерв е смесен и инервира лигавицата на гълтача, средното ухо, небцето, задната трета на езика и др. Нарушената му функция води до промени в говора, гълтането и промени във вкусовото възприятие.
Блуждаещ нерв (X ЧМН)
Този нерв е смесен и отговаря за движението на небцето и гърлото. За да се тества функцията му, пациентът трябва да каже „аааа” и да се наблюдава движението на увулата – дали стои в средно положение или се отклонява встрани.
Добавъчен нерв (XI ЧМН)
Това е двигателен нерв, който инервира някои мускули на шията. За да тества функцията му, лекарят ще те помоли да накланяш глава настрани и да свиваш рамене срещу съпротива (лекарят поставя ръцете си върху раменете, а пациентът трябва да преодолее съпротивлението на ръката му и да завърши движението).
Подезичен нерв (XII ЧМН)
Подезичният нерв е двигателен и инервира мускулите на езика и подезичните мускули. Изследването на функцията на този нерв се осъществява като ще трябва да се изплези езика. Лекарят наблюдава за потрепване на мускулни снопчета по езика, както и дали има отклоняване на езика от средната линия.
