Следните тестове с провокация са полезни за диагностициране на миастения гравис:
- Продължителен поглед нагоре (60 до 180 секунди), така се провокира умора на повдигача на горния клепач и резултатът е птоза (увисване на клепача) на едното или двете очи. Този тест може да се комбинира с теста с лед (PE1-5);
- Повдигане с ръка на клепача, който е с по-изразна птоза: при позитивен резултат, този тест води до влошаване на птозата на другия клепач. При приматите, движенията на очите са съгласувани, така че да се насочи точно всяко око към обект в зрителното поле. Най-широко приетата хипотеза е законът на Херинг (Херинг, 1977), който гласи, че има отделни невронни контролери за съгласувани измествания на погледа, и че всяко око получава идентична невронна команда от всеки контролер.
- Продължително плътно затваряне на клепачите: това води до умора на околоочния мускул и бялата склера на окото става видима под частично отвореното око. Това се нарича „знак за надникване“.
- Продължителен поглед настрани (60 секунди) води до двойно виждане.
- Продължително отвеждане на ръцете (120 секунди) води до очевидна мускулна слабост.
- Дълбоки сгъвания в коляното с изправен гръб, като дланта на пациента се държи от лекаря - увеличаването на натиска върху дланта на лекаря по време на теста е ранен признак на слабост, друг признак на мускулна слабост е накланянето напред от страна на пациента (преместване на центъра на тежестта напред);
- Преброяване на глас (1 до 50): усилва дизартрията и дисфонията и води до диспнея. Пациентът може да звучи сравнително ясно, когато говори първоначално, но при преброяването говорът ще стане неясен до степен на неразбираем.
- Преброяването на единичен дъх на глас (1 до 20) може да предизвика не само дизартрия, но и диспнея. Това може да даде приблизителна представа за жизнения (витален) капацитет на белия дроб - числото, което пациентът може да постигне с едно вдишване се умножава по 100 (например 20 x 100 = 2000 ml), т.е. виталният капацитет на белия дроб е около 2000 ml. Витален капацитет e максималният дихателен обем, който може да бъде вдишан.
- Продължително повдигане на крака в позиция лег по гръб (90 секунди): пациентът вече не може да държи крака изправен или слабостта става очевидна при последващо ръчно тестване.
- Повтарящо се ставане от стол без използване на ръце (до 20 повторения): настъпва умора след няколко опита. Ранната/лека слабост може да причини преувеличаване на движението с навеждане напред и повдигане първо на „задните части“.
Следваща статия: Количествена оценка на МГ