Неврологичен преглед

Преди да извърши прегледа, неврологът ще те помоли да опишеш симптомите си, колко дълго траят оплакванията и какво изпитваш. Колкото по-конкретно успееш да опишеш състоянието си, толкова по-лесно ще е лекарят да се ориентира към диагнозата. Той може също да зададе общи въпроси, които да изглеждат несвързани със симптомите, но всъщност са важни. Тези въпроси могат да се отнасят до това дали чувстваш отпадналост или умора, дали някой друг в семейството има подобни оплаквания, дали страдаш от някакви други заболявания и дали приемаш лекарства.

В допълнение към субективните доказателства за заболяване (т.е. симптомите, за които съобщаваш), неврологът ще проведе задълбочен неврологичен преглед, за да намери обективни доказателства, предполагащи миастения гравис. Неврологичния преглед, който осъществява лекарят обхваща цялостно физикално изследване, но когато има съмнение за миастения гравис, той ще се фокусира върху основните прояви на болестта. Тестват се основно функциите на очите, говора и преглъщането, силата на мускулите на шията, крайниците и др.

Изследването на черепно-мозъчните нерви включва тестове, които лекарят прави, за да оцени дали даден нерв е засегнат или не. При миастения гравис се установява мускулна слабост на повече от един външен очен мускул и тя не се ограничава до мускули, които са инервирани от един черепно-мозъчен нерв. Важен знак е този на Коган (Cogan, описан през 1965 година). Знакът на Коган ⁽¹⁾ се предизвиква чрез инструктиране на пациента да поддържа поглед надолу за 15 секунди и след това да погледне нагоре, накрая д напред. При пациенти с положителен знак, горният клепач прави потрепване нагоре, скоро след като пациентът погледне напред. „Потрепването“ е поради моментното повдигане на клепача преди да падне поради умора на мускула, познат като повдигач на клепача (levator palpebrae superioris). Знакът на Коган не е уникален за миастения гравис, защото може да се наблюдава при глиома на гръбначния мозъчен ствол и менигиома, но все пак е диагностичено важен. При миастения гравис е характерна т.нар. булбарната дисфункция, която се характеризира с нарушения във функциите на органите инервирани от така наречената каудална (задна) група черепно-мозъчни нерви (блуждаещ, езикоглътъчен и подезичен) и се проявява с нарушения в дишането, сърдечната дейност, преглъщането, говора, като тези нарушения се проявяват ясно само при двустранно увреждане на съответните нерви, защото повечето от тези органи имат двойна инервация.

Важна част от неврологичният преглед е изследването на мускулната сила, тъй като мускулната слабост е основен клиничен симптом при миастения гравис. Често се установява:

• слабост на мускулите на небцето и промени в гласа – при прегледа лекарят може да провери за тона на гласа, способността да се говори за продължителен период от време, способността да се задържи изпята нота и способността за безопасно преглъщане и пиене.
• слабост на лицевата мускулатура – свиренето с устни или надуването на бузите срещу съпротива е затруднено до невъзможно, усмивката е променена, лицевият израз е тъжен до плачлив;
• слабост на дъвкателните мускули, което води до трудно затваряне на устата (чест признак на слабост на челюстта е, че пациентът я държи затворена като си помага с поставяне на палеца под брадичката, показалецът е изпънат нагоре по бузата, а средният пръст е извит под носа, като „вид на мислител“);
• слабост на мускулите на шията - обикновено по-силно е засегната възможността за разгъване на шията в сравнение с  сгъването й. При прегледа лекарят проверява силата на мускулите на шията при движение на главата напред и назад срещу съпротивление. Оценява се и състоянието на щитовидната жлеза в предната част на шията, тъй като съчетанието на миастения с болести на щитовидната жлеза е често наблюдавано;
• слабост на мускулите на крайниците - някои от тях са ангажирани по-често от други, напр. по-често засегнати са мускулите на горните крайници  и то предимно делтоидните мускули и разгъвачите на китката и пръстите, както и трицепсите. По отношение на долните крайници най-често се засягат сгъвачите на бедрата, четириглавите мускули, а по-рядко се засягат мускулите, които движат стъпалото. При прегледа може да се наложи изследване на способността да се извършват определени действия, като например ставане от стол, без да се използват ръце за помощ и наличието на умора чрез проверка на силата от едната страна за известен период и след това сравняването й с другата страна.
• Слабост на междуребрените мускули и диафрагмата – ако има такива белези е необходимо да се направят функционални тестове за дихателната функция.

При миастения гравис, изследването на сухожилните рефлекси, координацията и сетивността не показва промени.

В допълнение към общия неврологичен преглед, могат да се осъществят и:

• Тестове с провокация;
• Изследвания за търсене на придружаващи заболявания. 

За по-прецизно проследяване на състоянието, както и за оценка на ефективността на терапията може да се използва скалата за количествена оценка при МГ, позната като QMGS, както и докладвани от пациента данни.

Литература

1. Cogan DG. Myasthenia gravis: a review of the disease and a description of lid twitch as a characteristic sign. Arch Ophthalmol. 1965;74:217-22