Гръдната жлеза, позната като thymus (Gr. θύµος, θυµάρι, мащерка) е инкреторна (жлеза с вътрешна секреция), която играе роля в диференциацията на Т-лимфоцитите.
Тази жлеза произхожда от ендодермата на ембриона и по-специално от III и IV гълтачно джобче. Развива се активно след раждането и достига максимално относително тегло към 2 годишна възраст. Теглото й е ~15 грама (раждане); 20-40 грама (пубертет). След пубертета, търпи обратно развитие и се замества от мастна и съединителна тъкан.
Къде се разполага тимуса?
Жлезата се разполага в горно средостение, което се нарича триъгълник на тимуса (trigonum thymicum) - зад гръдната кост и пред сърцето. Състои се от два лоба, всеки, от които е изграден от централна медула (сърцевина) и външна кора, заобиколени от капсула. Формата на всеки лоб е подобна на неправилен конус с дължина 5 милиметра, ширина 4 и дебелина 6 милиметра. При деца цветът на жлезата е сивкаво-розов, а при възрастни е жълтеникав.
Каква е структурата на тимуса?
Всеки лоб е ограден от тънка съединителнотъканна капсула, а вътрешността се състои от делчета, познати като лобули (lobuli thymi) и прегради между тях – септи (septa interlobularia).
Тимусното делче се състои от:
- периферна тъмна зона, наречена кора (cortex thymi);
- централна светла зона, наречена сърцевина (medulla thymi).
Кората е изградена от компактна лимфоидна тъкан и липсват лимфни фоликули. Лимфоидната тъкан съдържа тимоцити (това са предшествениците на Т-клетките), ретикуларни клетки, макрофаги.
Сърцевината съдържа епителни ретикуларни клетки, антиген презентиращи клетки, големи дендритни клетки и диференцирани Т-лимфоцити (Т-хелпери, Т-килъри, Т-регулаторни клетки), които формират тимусните телца на Хасал (Hassall).
В тимуса на пациенти с миастения често се откриват т.нар. герминативни (зародишни) центрове – структури, които нормално се намират в лимфните възли и са признак за активно производство на антитела директно в жлезата.
Каква е функцията на тимуса?
Тимусът улеснява узряването на Т-клетките, затова е важна част от имунната система, осигуряваща клетъчно медиирания имунитет. Т-клетките започват да се развиват като предшественици от костния мозък и се придвижват към тимуса, където се наричат тимоцити. В тимуса те преминават през процес на клетъчно узряване, който включва:
- осигуряване на реакция на клетките срещу антигени („положителна селекция“),
- умение да не реагират срещу антигени, открити в телесната тъкан („отрицателна селекция“).
Положителната селекция се извършва в кората, а отрицателната - в медулата на тимуса. След този процес Т-клетките, които са оцелели, напускат тимуса и по-нататъшно съзряване настъпва в периферната циркулация, но се регулира в известна степен от хормони и цитокини, секретирани от клетките в тимуса, включително тимулин, тимопоетин и тимозини.
Веднъж узрели, Т-клетките мигрират от тимуса, за да осигурят жизненоважни функции в имунната система. Всяка Т-клетка има отделен Т-клетъчен рецептор, подходящ за специфично вещество, наречено антиген. Повечето Т клетъчни рецептори се свързват с главния комплекс за тъканна съвместимост върху клетките на тялото. За да функционира правилно, зрялата Т-клетка трябва да може да се свърже с рецепторите на този комплекс.
Защо тимусът има значение при миастения?
Въпреки че тимусът нормално атрофира след пубертета, при много пациенти с Миастения гравис (МГ) тимусът остава голям (хиперплазия) или в него се развива тумор (тимом). В тези случаи жлезата „греши“ и вместо да обучава Т-клетките да пазят тялото, тя започва да стимулира производството на автоантитела срещу ацетилхолиновите рецептори. В тази връзка хирургичното отстраняване на тимуса (тимектомия) днес се счита за ключова стъпка в лечението, която може да доведе до дълготрайна ремисия и намаляване на нуждата от лекарства.
Последна актуализация: февруари 2026 г.
