Инхибитори на интерлевкините

Интерлевкините (IL) са вид цитокини, за които първоначално се е смятало, че се произвеждат и влияят само на левкоцитите (белите кръвни клетки), но по-късно е установено, че се произвеждат и от много други клетки в организма.

Терминът интерлевкин произлиза от думата inter - между, (като средство за комуникация) и leukin - произтичащ от факта, че голяма част от тези протеини се произвеждат от левкоцити и действат върху левкоцити. Повечето цитокини действат или върху същата клетка, която секретира цитокина, например IL-2, произведен от Т-клетки, действа върху същите Т-клетки, които са го образували. Освен това цитокините могат да навлязат в кръвообращението и да действат далеч от мястото на производство, например IL-1 е ендогенен пироген (причинява увеличение на температурата), който действа върху централната нервна система (ЦНС) и причинява треска.

Каква е функцията на интерлевкините?

Интерлевкините участват в засилването или потискането на възпалението:

• тези, които засилват възпалителната реакция се означават като провъзвалителни, а
• тези, които я потискат се наричат противовъзпалителни. 

Клетъчните отговори към IL се стимулират и регулират от външни сигнали или рецептори с висок афинитет. Например, стимулирането на В-клетки от патогени води до повишена експресия на цитокинови рецептори. Необходими са малки количества IL, за да заемат рецепторите и да предизвикат биологични ефекти. 

Някои от клиничните ефекти на основните IL са изяснени и се търсят начини за блокиране ^(1,2,3):

• IL-1 действа върху хипоталамуса, за да предизвика треска и затова се нарича ендогенен пироген. Той действа върху клетките на черния дроб, за да увеличи синтеза на специфични серумни протеини, като амилоид А протеин и фибриноген. Този интерлевкин причинява спад на кръвното налягане или шок в големи количества. Кортикостероидите инхибират ефекта на IL-1.
• Основната функция на IL-2 в организма е потискането на Т отговорите. Мишки без IL-2 или негов рецептор (CD25) развиват автоимунни реакции, причинени от Т-клетки.
• IL-10 участва във възпалителни заболявания на червата, вероятно поради неконтролирано активиране на макрофаги, реагиращи на чревни микроби.
• Свръхпроизводството на IL-12 причинява алергични разстройства. Кортикостероидите инхибират ефектите на IL-12.
• IL-17 действа върху епителните и ендотелните клетки. Основните му са освобождаването на IL-6 и други провъзпалителни цитокини. Ако бъде блокиран се намаляват проявите на възпаление и именно това се използва в търсенето на нови лекарства за автовъзпалителни заболявания, включително гноен хидраденит. 
• IL-19 може да се използва за стимулиране на образуването на нови кръвоносни съдове в исхемична тъкан (тъкан с прекъснато поради някаква причина кръвоснабдяване).
• IL-21 участва в клетъчно-медиираните алергични реакции.
• IL-26 участва във възпалителните реакции при псориазис, възпалителни заболявания на червата и обвивките на ставите, напр. при ревматоиден артрит.  
• IL-27 проявява противовъзпалителни ефекти в няколко експериментални автоимунни модела. Установено е, че IL-27 потиска автоимунния диабет.
• IL-28 се проучва в лечението на вирусен хепатит тип С.
• IL-36 участва в патогенезата при псориазис, а за  IL-40 се предполага участие в развитието на лимфоми.

Каква е връзката между интерлекините и миастения гравис?

При миастения гравис значение се отдава на IL-6.

IL-6 участва в сигнални каскади, насърчаващи диференциацията на B-клетките и преминаването от T регулаторни към Th17 клетки. Счита се че при експерименталните модели на миастения важна роля има дисбалансът между T регулаторни към Th17 клетки ⁽⁵⁾, които подклаждат възпалението.   

Кои са инхибиторите на интерлевкините?

Двете лекарства, които се проучват при лечението на меастения гравис са:

Тоцилизумаб (Tocilizumab) е анти-IL6 моноклонално антитяло. Макар че  клиничните проучвания във Фаза II са приключили ⁽⁴⁾, нови данни от реалната практика и независими изследвания ⁽⁸⁾ потвърждават неговия потенциал. Според проучване, публикувано в списание Aging and Disease⁽⁸⁾, прилагането на Тоцилизумаб при пациенти с рефрактерна (упорита) AChR+ миастения води до:

• Значително подобрение на мускулната сила, като още на 12-ата седмица се наблюдава рязък спад в клиничните показатели за тежест на заболяването (QMG и MG-ADL скали).
• Над 85% от пациентите постигат състояние на „минимални симптоми“, а близо 30% успяват напълно да спрат приема на преднизолон до края на първата година.

 Максималният клиничен отговор се достига около 24-тата седмица и се запазва стабилен при дългосрочно проследяване.

 Тоцилизумаб се разглежда като ефективна алтернатива за пациенти, които:

• Имат положителен статус за антитела срещу ацетилхолиновия рецептор (AChR+).
• Не са постигнали добър контрол с кортикостероиди и поне два други имуносупресора.
• Са проявили непоносимост към досегашните терапии.

Сатрализумаб (Satralizumab) е моноклонално антитяло, което блокира IL6 рецептора. Преминал е фаза III клинично проучачване, което се планира да завърши през декември 2025 г. ⁽⁶⁾.  В началото на 2025 г. в списание The Lancet Neurology⁽⁷⁾ бяха публикувани дългоочакваните резултати от фаза 3 на клиничното проучване LUMINESCE. Това е мащабно международно изследване, което оцени ефикасността на Сатрализумаб при пациенти с генерализирана миастения гравис (МГ). Проучването обхвана 188 пациенти (включително и малък брой подрастващи над 12 г.), които са с положителен статус за антитела (AChR+, MuSK+ или LRP4+). Отчетени са добри резултати при AChR+ пациенти, като Сатрализумаб постигна своята първична цел, като показа подобрение в ежедневните дейности (скалата MG-ADL) на 24-тата седмица. Макар и статистически значимо, подобрението беше определено като „малко“ в сравнение с плацебо групата (разлика от -1.02 точки по MG-ADL). Лекарството се понася много добре. Профилът на безопасност е сходен с този при плацебо, като най-честите странични ефекти са леки инфекции (пневмония, инфекции на пикочните пътища). Не са регистрирани смъртни случаи или тежки неочаквани реакции.

Последна актуализация: март 2026 г.

Литература

1. Akdis M, Burgler S, Crameri R, Eiwegger T, Fujita H, Gomez E, Klunker S, Meyer N, O'Mahony L, Palomares O, Rhyner C, Ouaked N, Schaffartzik A, Van De Veen W, Zeller S, Zimmermann M, Akdis CA. Interleukins, from 1 to 37, and interferon-γ: receptors, functions, and roles in diseases. J Allergy Clin Immunol. 2011 Mar;127(3):701-21.e1-70.
2. Wang X, Wei Y, Xiao H, Liu X, Zhang Y, Han G, Chen G, Hou C, Ma N, Shen B, Li Y, Egwuagu CE, Wang R. A novel IL-23p19/Ebi3 (IL-39) cytokine mediates inflammation in Lupus-like mice. Eur J Immunol. 2016 Jun;46(6):1343-50.  
3. Catalan-Dibene J, Vazquez MI, Luu VP, Nuccio SP, Karimzadeh A, Kastenschmidt JM, Villalta SA, Ushach I, Pone EJ, Casali P, Raffatellu M, Burkhardt AM, Hernandez-Ruiz M, Heller G, Hevezi PA, Zlotnik A. Identification of IL-40, a Novel B Cell-Associated Cytokine. J Immunol. 2017 Nov 01;199(9):3326-3335.  
4. Aricha R., Mizrachi K., Fuchs S., Souroujon M.C. Blocking of IL-6 Suppresses Experimental Autoimmune Myasthenia Gravis. J. Autoimmun. 2011;36:135–141.
5. A Multi-Center, Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled Clinical Trial of the Efficacy and Safety of Tocilizumab in the Treatment of Generalized Myasthenia Gravis. Достъпно на: https://clinicaltrials.gov/ct2/show/nct05067348
6. A Phase III, Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled, Multicenter Study To Evaluate Efficacy, Safety, Pharmacokinetics, And Pharmacodynamics Of Satralizumab In Patients With Generalized Myasthenia Gravis. Достъпно на: https://clinicaltrials.gov/ct2/show/nct04963270
7. Habib A, Zhao C, Aban I et al. Safety and efficacy of satralizumab in patients with generalised myasthenia gravis (LUMINESCE): a randomised, double-blind, multicentre, placebo-controlled phase 3 trial. The Lancet Neurology, 24, 117-127
8. Jia D, Zhang F, Li H, et al. Responsiveness to Tocilizumab in Anti-Acetylcholine Receptor-Positive Generalized Myasthenia Gravis. Aging Dis. 2024;15(2):824-830.