Какво се доказва чрез серологичните изследвания при миастения гравис?

С общото наименование серология се определя изследването за наличие на автоантитела.

Откриването на установени патогенни автоантитела срещу някои молекули на нервно-мускулния синапс при пациент с типичните клинични симптоми е практически диагностично за миастения и помага за дефинирането на подтиповете на заболяването (1,2).

  • Първи са открити автоантителата към ацетилхолин рецептора, тези антитела се означават като AChR-Ab (1). Когато при даден пациент тези антитела не се доказват, случаят се е определял като „серонегативна миастения гравис“.
  • Но по-късно при серонегативни случаи е установен и друг вид автоантитела – напр. такива срещу мускулно-специфична тирозин киназа, които се означават като MuSK-Ab (3).
  • Наскоро са установени и антитела срещу протеин 4, свързан с липопротеинов рецептор с ниска плътност, които се свързват с рецептора за протеогликана агрин, който се освобождава от двигателния неврон. Тези антитела се означават като LRP4-Ab (4).

Понастоящем като серонегативни се определят изключително редките случаи на миастения гравис, при които не се установява нито един от трита вида автоантитела, т.е. тройно серонегативна миастения гравис.

Защо и кога се изследват антитела срещу ацетилхолин рецептора?

Може да се използва методът ELISA (ЕЛАЙЗА) или радиоимунопреципитационен анализ (RIPA). Определя се дали в серума на изследвания има антитела, насочени срещу ацетилхолиновия рецептор, както и титъра (количеството) на антителата от клас IgG.

За изследването е необходима венозна или капилярна кръв, от която се отделя серум.

AChR антитела нормално не се откриват в кръвта. Референтните стойности са до 0.4 nmol/l (наномола на литър). За положителен резултат се приемат стойности >0.5 nmol/l (наномола на литър).

Ако тестът е положителен сигурна ли е диагнозата?

Ако човек има AChR антитела и симптоми на миaстения гравис, то вероятността да страда от заболяването е голяма. Обаче негативния резултат не отхвърля диагнозата миастения гравис, защото при 10-15% от случаите болестта е свързана с други видове автоантитела.

AChR антитела могат да бъдат открити и при пациенти с тимом (лекувани с пенициламин), с малки карциноми на белите дробове, с автоимунно заболяване на черния дроб, с миастеничен синдром на Lambert-Eaton.  

Може ли чрез антителата срещу ацетилхолин рецептора да се получава информация за тежестта на миастения гравис?

Към настоящия момент се счита за доказано, че:

  • титърът на AChR антителата не винаги съответства на тежестта на заболяването, но съществува и проучване, според което до 2 години преди появата на типичните клинични симптоми на болестта се доказват AChR антитела с постепенно нарастващ титър (5);
  • тестването на проби от един и същ пациент има значение за изясняване на степента на контрол при управлението на болестта, т.е. има важно значение за проследяване на активността на болестта и ефективността от лечението;
  • титърът на AChR антителата може да предостави информация по отношение на риска от неонатална миастения гравис, тъй като изглежда, че развитие на неонатална миастения е вероятно, когато титърът на антителата при майката е над 100 nM, но малко вероятно, когато е под 10 nM (6).

Кога не трябва да се прави изследване за AChR антителата?

Изследването не трябва да се провежда след скорошна лъчетерапия или прием на сукцинилхолин (succinylcholine, венозно лекарство, което релаксира мускулите), защото може да се получи фалшиво положителен резултат.

Какво трябва да се направи ако тестът за AChR антитела е негативен?

Ако не се доказват автоантитела срещу ацетилхолин рецептора, но са налице характерни за миастения гравис симптоми, лекарят ще прецени дали да назначи изследване на анти-MuSK антитела (антитела срещу мускулно-специфична киназа). Тъй като в началото антителата може да не се установят и да се позитивират в последствие, е необходимо при начален негативен резултат, изследването да се повтори след 6 месеца. Анти-AChR и анти-MuSK антитела са много специфични и в съчетание с клиничния преглед на практика поставят диагнозата миастения гравис.

Литература

  1. Vincent A, Huda S, Cao M, Cetin H, Koneczny I, Rodriguez Cruz PM, Jacobson L, Viegas S, Jacob S, Woodhall M, Nagaishi A, Maniaol A, Damato V, Leite MI, Cossins J, Webster R, Palace J, Beeson D. Serological and experimental studies in different forms of myasthenia gravis. Ann N Y Acad Sci. 2018 Feb; 1413(1):143-153.
  2. Pasnoor M, Dimachkie MM, Farmakidis C, Barohn RJ. Diagnosis of Myasthenia Gravis. Neurol Clin. 2018 May; 36(2):261-274.
  3. Hoch W, McConville J, Helms S, Newsom-Davis J, Melms A, Vincent A. Auto-antibodies to the receptor tyrosine kinase MuSK in patients with myasthenia gravis without acetylcholine receptor antibodies. Nat Med. 2001 Mar; 7(3):365-8.
  4. Higuchi O, Hamuro J, Motomura M, Yamanashi Y. Autoantibodies to low-density lipoprotein receptor-related protein 4 in myasthenia gravis. Ann Neurol. 2011 Feb; 69(2):418-22.
  5. Strijbos E, Verschuuren J, Kuks JBM. Serum acetylcholine receptor antibodies before the clinical onset of myasthenia gravis. J Neuromuscul Dis. (2018) 5:261–4.
  6. Eymard B, Vernet-der Garabedian B, Berrih-Aknin S, Pannier C, Bach JF, Morel E. Anti-acetylcholine receptor antibodies in neonatal myasthenia gravis: heterogeneity and pathogenic significance. J Autoimmun. (1991) 4:185–95. 
Следваща статия: КАТ
Сподели:
Диагноза