Говорните нарушения, при които е засегнато качеството на гласа, се определят като дисфония. Към нея се отнасят:
- Тих или силен глас.
- „Стегнат“ или „стържещ“ глас поради спастичност на гласовата мускулатура.
- Накъсване на тона или монотонен глас поради тремор или спастичност на гласовата мускулатура.
- Хиперназалност на гласа (т. нар. носово говорене), което се причинява от слабост или липса на координация на мекото небце.
- Дрезгавост на гласа, причинена от гласните струни със стягане на ларинкса по време на говор.
Следваща статия: Екзацербация
