Как работи равулизумаб?

Активното вещество равулизумаб е моноклонално антитяло (вид белтък) предназначено да се свързва с белтъка C5 на комплемента. При пациентите с миастения гравис, белтъците на комплемента са свръхактивни и увреждат собствените тъкани. Като блокира комплемента лекарството намалява патологичните процеси при миастения гравис.

Доказана ли е ефективността на равулизумаб?

Равулизумаб е сравнен с плацебо (молекула без активност) в едно основно проучване при 175 възрастни пациенти, които имат симптоми, въпреки че получават стандартно лечение за заболяването си. Лечението е подобрило симптомите при пациентите и способността им да извършват ежедневни дейности въз основа на стандартна система за оценка, наречена MG-ADL, която измерва въздействието на заболяването върху ежедневните дейности на пациентите. След 26 седмици равулизумаб води до намаление с 3,1 точки на оценката MG-ADL, а плацебо води до намаление с 1,4 точки.

Търговският продукт Ultomiris получава разрешение за употреба, валидно в EС, на 20 юли 2019 година.

При какви случаи се прилага равулизумаб?

Лекарството се прилага при миастения гравис у възрастни с положителни антитела срещу ацетилхолиновия рецептор, при които останалите методи на лечение не са дали резултат, т.нар. рефрактерна миастения гравис.

Как се прилага равулизумаб?

Пациентите получават първоначална доза (наречена натоварваща доза) и след това поддържаща доза, която се прилага на всеки 4 до 8 седмици в зависимост от възрастта и телесното тегло на пациента. По време на инфузията и поне 1 час след това е необходимо наблюдение за нежелани реакции.

Какви са страничните реакции от приложението на равулизумаб?

Най-честите нежелани лекарствени реакции са диария, гадене (позиви за повръщане), повръщане, умора, назофарингит (възпаление на носа и гърлото), инфекции на горните дихателни пътища и главоболие. Най-сериозната нежелана реакция е менингококова инфекция — бактериална инфекция, причинена от Neisseria meningitidis — която може да причини менингит и отравяне на кръвта. Лекарството не трябва да се прилага при пациенти, които не са ваксинирани срещу тази инфекция, освен ако не приемат подходящи антибиотици за намаляване на риска. 

Литература

  1. EMA. Общ преглед на Ultomiris и основания за разрешаване в ЕС. Достъпно на: https://www.ema.europa.eu/en/medicines/human/EPAR/ultomiris (Достъп 12.07.2023)
Следваща статия: Зилукоплан
Сподели: