Ваксините пренаписват човешката история след 1796 година, когато Едуард Дженър за първи път въвежда ваксината против едра шарка. Забележителни примери за ефективност на ваксините включват ликвидирането на едра шарка и намаляването на много смъртоносни заболявания. Ефектът на ваксините зависи от взаимодействието между вродени и адаптивни имунни реакции.

Какво е съвременното развитие на ваксините?

Какво е съвременното развитие на ваксините?
Днес ваксините се делят на три основни групи въз основа на тяхната технология (1,2):

  1. Живи атенюирани (отслабени)lваксини, които наподобяват естествената инфекция.
  2. Неживи (инактивирани/антигенни) ваксини, които често изискват адюванти (алуминиеви соли и др.) за засилване на имунния отговор (3,4).
  3. mRNA и векторни ваксини, които са разработени на базата на революционна технология. Тази технология дава на клетките ни инструкция да произвеждат специфичен протеин (антиген), без да се използва самият вирус. Тези ваксини изиграха ключова роля в овладяването на пандемията от COVID-19.

Има ли връзка между автоимунните болести и ваксините?

Въпреки, че ваксините са спасили много животи чрез предотвратяване на смъртоносна инфекция, на базата както на животински модели, така и при проучвания при хора са доказвани автоимунни реакции след ваксиниране (4). Счита се, че това се случва, защото някои съставки във ваксината имат значително сходство със специфични човешки протеини, затова могат да доведат до имунна кръстосана реактивност и да увредят съответните протеини. Механизмът на тази реакция е познат като молекулярна мимикрия. Шоенфелд (Shoenfeld), през 2010 година, описва т.нар. автоимунен/автовъзпалителен синдром, предизвикан от адюванти (5). Този синдром се характеризира с широк спектър реакции, но не е признат от всички изследователи (6).

Може ли ваксинацията да отключи миастения гравис?

Понастоящем не съществуват общи критерии за диагностициране на свързаната с ваксина Миастения гравис (МГ), което налага оценка за всеки отделен случай (13):

  • Има съобщения за вероятната връзка между имунотерапията с БЦЖ (Бацила на Calmette-Guerin) в пикочния мехур (за лечение на рак на пикочния мехур в ранен стадий) и развитие впоследствие на МГ (7-9). За съжаление, механизмът е неясен и изисква допълнително проучване.
  • Скорошно изследване потвърди огромното сходство между частици на човешкия папиломен вирус и човешки протеини, т.е. ваксината срещу човешки папиломен вирус може да реагира кръстосано с човешки протеини, в резултат на което да се развие автоимунен процес (10).
  • Съобщава се, също така, че МГ може да се отключи и изостри от ваксинация срещу хепатит В (11).
  • Според проучване от 2018 година живата атенюирана ваксина срещу японски енцефалит (LA-JEV) би могла да бъде причина за отключване на МГ в детската възраст (12). 

Световната здравна организация (СЗО) формулира четири основни принципа за оценка на нежеланите събития (13,14) от ваксини, а именно:

  • Последователност;
  • Сила;
  • Специфичност;
  • Времева връзка.

Трябва да се вземе предвид и наличието на генетична предразположеност, участието на фактори от околната среда, наличието на придружаващи заболявания и релевантността във времето. Клиничните данни в повечето клинични проучвания се събират в рамките на 6 седмици, но последните изследвания предлагат една година след последната ваксинация като максимален теоретичен рисков интервал (15).

Безопасност на ваксинация срещу COVID-19 (актуализация 2024-2026)

Най-новите мащабни проучвания (публикувани в края на 2024 г.) потвърждават, че ваксините срещу COVID-19 са безопасни за пациенти с МГ, които са в стабилно състояние (17). Ето какво сочат данните от проследяването на над 1000 пациенти:

  1. Едва 2.9% от ваксинираните пациенти са имали временно влошаване на симптомите. Повечето от тези реакции се появяват в рамките на първите 2 седмици и преминават успешно след корекция на терапията.
  2. За сравнение, при реална инфекция с COVID-19 (вариант Омикрон), рискът от влошаване на МГ е значително по-висок – около 16%.

Важно е да запомните, че ваксинацията е най-безопасна, когато заболяването е било стабилно поне един месец преди ваксинирането. Дори и да настъпи влошаване след вирус или ваксина, съвременната медицина позволява бързо овладяване на симптомите (често в рамките на 10 до 30 дни) чрез временна корекция на имуносупресивната терапия.

Ваксината не гарантира 100% защита срещу влошаване при заразяване с новите варианти (като Омикрон), но тя остава важно средство за намаляване на риска от тежко протичане на самата инфекция.

Чести ли са отключените от ваксинация случаи на миастения гравис?

Процентът на автоимунните реакции след ваксинация е по-малък от 0,01% от всички ваксинации в световен мащаб. Трябва да се отбележи, обаче, че в повечето държави, докладването на свързани с ваксината нежелани реакции е по-скоро доброволно, отколкото задължително. Поради това клиницистите и пациентите трябва да бъдат насърчавани да докладват за подобни връзки.

В България за докладване на нежелани реакции от лекарства и ваксини от пациентите, може да се използва Формуляр за съобщаване на нежелани лекарствени реакции от немедицински лица, който се поддържа и приема от Изпълнителната агенция по лекарствата. 

Ясно е, че за повечето хора ползите от ваксиниране надхвърлят потенциалните рискове, а развитието на МГ след ваксинацията е рядкост, в сравнение с броя на приложените ваксини.

Кой трябва да внимава с ваксинациите?

Според проучване на Сориано (Soriano) и сътр. (16) съществуват четири рискови групи:

  1. Лица с проявени автоимунни симптоми;
  2. Лица с фамилна анамнеза за автоимунни заболявания;
  3. Лица с тежки алергични реакции, особено реакции, свързани с ваксина.

Ваксините като „партньор“ в лечението

В този раздел говорим за ваксините като потенциален тригер, но е важно и да отбележим, че в съвременната медицина някои от ваксините са и критичен фактор за безопасността при определени терапии. Например, при използването на най-новите лекарства (инхибитори на комплемента), ваксинацията срещу менингококи е задължително условие, за да се защити организмът, докато имунната система се модулира. Повече по темата можеш да научиш в раздел лечение на МГ.

Последна актуализация на информацията: февруари 2026 г.

Литература:

  1. Del Giudice G, Pizza M, Rappuoli R. Molecular Basis of Vaccination. Mol Aspects Med (1998) 19(1):1–70. 
  2. Pulendran B, Ahmed R. Immunological Mechanisms of Vaccination. Nat Immunol (2011) 12(6):509–17.
  3. Pellegrino P, Clementi E, Radice S. On Vaccine’s Adjuvants and Autoimmunity: Current Evidence and Future Perspectives. Autoimmun Rev (2015) 14(10):880–8. 
  4. Guimarães LE, Baker B, Perricone C, Shoenfeld Y. Vaccines, Adjuvants and Autoimmunity. Pharmacol Res (2015) 100:190–209. 
  5. Shoenfeld Y, Agmon-Levin N. ‘ASIA’ - Autoimmune/Inflammatory Syndrome Induced by Adjuvants. J Autoimmun (2011) 36(1):4–8. 
  6. Hawkes D, Benhamu J, Sidwell T, Miles R, Dunlop RA. Revisiting Adverse Reactions to Vaccines: A Critical Appraisal of Autoimmune Syndrome Induced by Adjuvants (ASIA). J Autoimmun (2015) 59:77–84.
  7. Chung JY, Lee SJ, Shin B-S, Kang HG. Myasthenia Gravis Following Human Papillomavirus Vaccination: A Case Report. BMC Neurol (2018) 18(1):222. doi: 10.1186/s12883-018-1233-y
  8. Takizawa T, Kojima M, Suzuki S, Osada T, Kitagawa S, Nakahara J, et al. New Onset of Myasthenia Gravis After Intravesical Bacillus Calmette-Guerin: A Case Report and Literature Review. Med (Baltimore) (2017) 96(46):e8757. 
  9. Davalos L, Kushlaf H. New Onset of Seropositive Generalized Myasthenia Gravis Following Intravesical Bacille Calmette-Guerin Treatment for Bladder Cancer: A Case Study. Muscle Nerve (2019) 59(1):E1–e2. 
  10. Kanduc D, Shoenfeld Y. Human Papillomavirus Epitope Mimicry and Autoimmunity: The Molecular Truth of Peptide Sharing. Pathobiology (2019) 86(5-6):285–95. 
  11. Stübgen JP. Neuromuscular Disorders Associated With Hepatitis B Vaccination. J Neurol Sci (2010) 292(1-2):1–4. 
  12. He D, Zhang H, Xiao J, Zhang X, Xie M, Pan D, et al. Molecular and Clinical Relationship Between Live-Attenuated Japanese Encephalitis Vaccination and Childhood Onset Myasthenia Gravis. Ann Neurol (2018) 84(3):386–400. 
  13. Wraith DC, Goldman M, Lambert PH. Vaccination and Autoimmune Disease: What Is the Evidence? Lancet (2003) 362(9396):1659–66. 
  14. Bellavite P. Causality Assessment of Adverse Events Following Immunization: The Problem of Multifactorial Pathology. F1000Res (2020) 9:170.
  15. Tavares Da Silva F, De Keyser F, Lambert PH, Robinson WH, Westhovens R, Sindic C. Optimal Approaches to Data Collection and Analysis of Potential Immune Mediated Disorders in Clinical Trials of New Vaccines. Vaccine (2013) 31(14):1870–6.
  16. Soriano A, Nesher G, Shoenfeld Y. Predicting Post-Vaccination Autoimmunity: Who Might be at Risk? Pharmacol Res (2015) 92:18–22. 
  17. Jiang Y, Wang J, Su S, Zhang S, Wen Q, Wang Y, Li L, Han J, Xie N, Liu H, et al. The Impact of COVID-19 Vaccination and Infection on the Exacerbation of Myasthenia Gravis. Vaccines. (2024) 12(11):1221.
Следваща статия: Операциите като причина
Сподели:
Причини