Обсъждат се два основни механизма, по които дадено лекарство може да причини Миастения гравис (МГ) или МГ-подобни симптоми:

  1. Предизвикване на автоимунна реакция срещу нервно-мускулния синапс. В такива случаи може да се развие de novo миастения (МГ, която не е съществувала до момента) или да се обостри вече съществуващо заболяване.
  2. Възпрепятстване на нервно-мускулното предаване. Такива лекарства могат до доведат до обостряне на МГ или развитие на миастенна криза.   

Кои са лекарствата с потенциал да провокират de novo миастения гравис?

Лекарства за имунотерапия при рак

Блокери на програмирана клетъчна смърт (пембролизумаб, ниволумаб); блокери на цитотоксичния Т-клетъчен лимфоцит-асоцииран антиген-4 (CTLA-4), напр. ипилимумаб; блокери на програмирана клетъчна смърт-лиганд 1 (PD-L1) (авелумаб, атезлизумаб) (1). Счита се, че тези лекарства променят Т-клетъчния отговор, като повишават съотношението на ефекторни към регулаторни Т-клетки. Имунотерапията при рак е доказано, че може да е свързана с появата на de novo МГ, но и с обостряне или миастенна криза при пациенти със съществуваща МГ (1,3). Възобновяването на имунотерапията след развитие на de novo МГ или МГ обостряне трябва да се избягва, ако е възможно.

Alemtuzumab (Алемтузумаб)

Този медикамент е хуманизирано моноклонално антитяло и е одобрено за лечение на В-клетъчна хронична лимфоцитна левкемия и пристъпно-ремитентна множествена склероза. Връзката с МГ на този медикамент се обсъжда поради съобщение на Midaglia и сътр., които описват пациент с множествена склероза, който е развил МГ след получаване на втората доза алемтузумаб (4). Необходими са обаче по-нататъшни проучвания, за да се докаже причинно-следствената връзка.

D-penicillamine (D-пенициламин)

Това лекарство се използва за лечение на автоимунни заболявания, напр. ревматоиден артрит, първична билиарна цироза, склеродермия и др. D-пенициламинът причинява редица автоимунни заболявания, включително МГ при около 1–7% от пациентите (5). Симптомите на МГ обикновено се проявяват средно 6 до 7 месеца (диапазон от 1 месец до 8 години) след започване на лечението с пенициламин (6). Според проучванията след прекратяване на пенициламина настъпва обратно развитие на МГ-симптоматиката за период от около 6 до 10 месеца, като това се наблюдава в 70% от случаите (7).

Интерферони

Съществуват съобщение за развитие de novo на МГ или влошаване на МГ при лечение с интерферон-алфа на пациенти с вирусен хепатит (8).

Лекарства, които потискат тирозинкиназата

Те се използват при лечение на различни ракови и кръвни заболявания. Допуска се, че тези медикаменти могат да причинят МГ или водят до имунен процес чрез пряк ефект върху нервно-мускулното предаване (9).

Кои са лекарствата, които могат да отключат или влошат МГ чрез действие върху невро-мускулната връзка?

Влошаване на МГ или дори отключване на миастенна криза може да бъде провокирано от редица лекарства. Този списък непрекъснато се обновява, защото научните проучвания продължават. Добре известните групи рискови лекарства са: някои антибиотици, лекарства за лечение на високо кръвно налягане и ритъмни нарушения, лекарства за понижаване на холестерола (статини), магнезий, аналгеници и успокоителни, ботулинов токсин  и др.(10-29)

Винаги се консултирайте с вашия лекуващ невролог, преди да започнете каквото и да е ново лекарство.

Какво е важно да запомним?

  • Инфекциите при хора с МГ трябва да се лекуват, защото могат да влошат болестта, но някои антибиотици като макролиди, аминогликозиди и флуорохинолони трябва да се избягват.
  • Други лекарства, които трябва да се избягват са хинин и антиаритмични средства от клас Ia.
  • Добавянето на магнезий трябва да се извършва с повишено внимание и то само при стабилна и леко протичаща МГ.
  • Въпреки, че стероидите са първи избор при лечението на МГ, започването на лечението с висока доза може да причини обостряне на болестта.

Важно е хората с диагностицирана миастения гравис да носят със себе си кратък списък на лекарствата, които по възможност трябва да се избягват.

Последна актуализация: февруари 2026 г.

Литература:

  1. Safa H, Johnson DH, Trinh VA, Rodgers TE, Lin H, Suarez-Almazor ME, Fa'ak F, Saberian C, Yee C, Davies MA, Tummala S, Woodman K, Abdel-Wahab N, Diab A. Immune checkpoint inhibitor related myasthenia gravis: single center experience and systematic review of the literature. J Immunother Cancer. 2019 Nov 21; 7(1):319.
  2. Berrih-Aknin S, Le Panse R. Myasthenia gravis: a comprehensive review of immune dysregulation and etiological mechanisms. J Autoimmun. 2014 Aug; 52():90-100.
  3. Puwanant A, Isfort M, Lacomis D, Živković SA. Clinical spectrum of neuromuscular complications after immune checkpoint inhibition. Neuromuscul Disord. 2019 Feb; 29(2):127-133.
  4. Midaglia L, Gratacòs M, Caronna E, Raguer N, Sastre-Garriga J, Montalban X, Tintoré M. Myasthenia gravis following alemtuzumab therapy for multiple sclerosis. Neurology. 2018 Sep 25; 91(13):622-624.
  5. Barrons RW. Drug-induced neuromuscular blockade and myasthenia gravis. Pharmacotherapy. 1997 Nov-Dec; 17(6):1220-32.
  6. Katz LJ, Lesser RL, Merikangas JR, Silverman JP. Ocular myasthenia gravis after D-penicillamine administration. Br J Ophthalmol. 1989 Dec; 73(12):1015-8.
  7. Albers JW, Hodach RJ, Kimmel DW, Treacy WL. Penicillamine-associated myasthenia gravis. Neurology. 1980 Nov; 30(11):1246-9.
  8. Baik SJ, Kim TH, Kim HI, Rhie JY. Myasthenia Crisis Induced by Pegylated-Interferon in Patient With Chronic Hepatitis C: A Case Report. Medicine (Baltimore). 2016 May; 95(21):e3782.
  9. Sheikh S, Alvi U, Soliven B, Rezania K. Drugs That Induce or Cause Deterioration of Myasthenia Gravis: An Update. J Clin Med. 2021;10(7):1537.
  10. Gummi RR, Kukulka NA, Deroche CB, Govindarajan R. Factors associated with acute exacerbations of myasthenia gravis. Muscle Nerve. 2019 Dec; 60(6):693-699.
  11. Roquer J, Cano A, Seoane JL, Pou Serradell A. Myasthenia gravis and ciprofloxacin. Acta Neurol Scand. 1996 Dec; 94(6):419-20.
  12. Warner W.A., Sanders E. Neuromuscular blockade associated with gentamicin therapy. JAMA. 1971;215:1153–1154. 
  13. Hall D.R., McGibbon D.H., Evans C.C., Meadows G.A. Gentamicin, tubocurarine, lignocaine and neuromuscular blockade. A case report. Br. J. Anaesth. 1972;44:1329–1332. 
  14. Singh Y.N., Marshall I.G., Harvey A.L. Some effects of the aminoglycoside antibiotic amikacin on neuromuscular and autonomic transmission. Br. J. Anaesth. 1978;50:109–117. 
  15. de Rosayro M, Healy TE. Tobramycin and neuromuscular transmission in the rat isolated phrenic nerve-diaphragm preparation. Br J Anaesth. 1978 Mar; 50(3):251-4.
  16. Weber JC. Beta-adrenoreceptor antagonists and diplopia. Lancet. 1982 Oct 9; 2(8302):826-7.
  17. Pina Latorre MA, Cobeta JC, Rodilla F, Navarro N, Zabala S. Influence of calcium antagonist drugs in myasthenia gravis in the elderly. J Clin Pharm Ther. 1998 Oct; 23(5):399-401.
  18. Swash M, Ingram DA. Adverse effect of verapamil in myasthenia gravis. Muscle Nerve. 1992 Mar; 15(3):396-8.
  19. Parmar B, Francis PJ, Ragge NK. Statins, fibrates, and ocular myasthenia. Lancet. 2002 Aug 31; 360(9334):717.
  20. Cohen BA, London RS, Goldstein PJ. Myasthenia gravis and preeclampsia. Obstet Gynecol. 1976 Jul; 48(1 Suppl):35S-37S.
  21. Singh P, Idowu O, Malik I, Nates JL. Acute Respiratory Failure Induced by Magnesium Replacement in a 62-Year-Old Woman with Myasthenia Gravis. Tex Heart Inst J. 2015 Oct; 42(5):495-7.
  22. van den Bersselaar LR, Snoeck MMJ, Gubbels M, Riazi S, Kamsteeg EJ, Jungbluth H, Voermans NC. Anaesthesia and neuromuscular disorders: what a neurologist needs to know. Pract Neurol. 2020 Oct 27.
  23. Gilhus NE, Verschuuren JJ. Myasthenia gravis: subgroup classification and therapeutic strategies. Lancet Neurol. 2015 Oct; 14(10):1023-36.
  24. Bae JS, Go SM, Kim BJ. Clinical predictors of steroid-induced exacerbation in myasthenia gravis. J Clin Neurosci. 2006 Dec; 13(10):1006-10.
  25. Vacca J.B., Knight W.A. Estrogen therapy in myasthenia gravis; report of two cases. MO Med. 1957;54:337–340.
  26. Li Y., Xiao B., Xiao L., Zhang N., Yang H. Myasthenia Gravis Accompanied by Premature Ovarian Failure and Aggravation by Estrogen. Intern. Med. 2010;49:611–613.
  27. Yoo Y.J., Han S.B., Yang H.K., Hwang J.-M. Case Report: Ocular Myasthenia Gravis Associated with In Vitro Fertilization Procedures. Optom. Vis. Sci. 2018;95:475–478.
  28. Parikh R, Lavin PJ. Cosmetic botulinum toxin type A induced ptosis presenting as myasthenia. Ophthalmic Plast Reconstr Surg. 2011 Nov-Dec; 27(6):470.
  29. Hara K, Matsuda A, Kitsukawa Y, Tanaka K, Nishizawa M, Tagawa A. Botulinum toxin treatment for blepharospasm associated with myasthenia gravis. Mov Disord. 2007 Jul 15; 22(9):1363-4.
Следваща статия: Болести на тимуса
Сподели:
Причини