Тимусната жлеза е малка жлеза, разположена в горната част на гръдния кош под гръдната кост. Тимусът е жизненоважен за развитието на адаптивната имунна система и обикновено търпи обратно развитие след пубертета, като жлезата се замества от съединителна тъкан. Връзката между миастения гравис и тимома, е открита случайно през 1939 година от Алфред Блалок.

Много хора с МГ имат голяма или свръхактивна тимусна жлеза или развиват тумори на жлезата. Те се наричат тимоми и могат да бъдат относително доброкачествени или да се превърнат в рак и да причинят трайни здравословни проблеми. Допуска се, че тимусната жлеза при хора с МГ може да доведе до пренапрежение на имунната система, но точната причинно-следствена връзка към момента не е изяснена.   

Кои факти подкрепят ролята на тимуса при МГ?

Ролята на тимуса в развитието на МГ се подкрепя от следните основни факти:

  • Около 15% от пациентите с МГ имат тимом;
  • 50% от пациентите с тимом развиват МГ;
  • По-често тимом се установява при миастения с начални булбарни, очни, шийни и респираторни симптоми;
  • Отстраняването на тимуса (тимектомия подобрява клиничните симптоми при някои пациенти с МГ).  

МГ е заболяване на нервно-мускулната връзка, причинено в 85% от случаите от антитела към ацетилхолин рецептора. Антитела към титин и рианодин рецептор се установяват при 95% от случаите на миастения и тимом и 50% от случаите на миастения с късно начало (начало ≥50 години).

Поради това, наличието на антитела срещу титин и рианодин рецептор при пациент с миастения под 60 години силно предполага тимом, докато отсъствието им, на която и да е възраст категорично изключва тимом.

Има ли промени в тимуса при МГ без тимом?

Много често (особено при млади жени с МГ) има уголемяване (хиперплазия) на тимусната жлеза. Счита се, че тимусът е възпаленият орган при пациенти с МГ, при които има антитела към ацетилхолин рецептора, т.е. уязвим орган, така както е щитовидната жлеза при болестта тиреоидит или слюнчените жлези при сухия синдром (синдрома на Sjögren) (1).

В норма, повечето клетки в тимуса са специализирани клетки, познати като тимоцити или стромални клетки, а броят на В-клетките е много ограничен. Тимусът претърпява значително обратно развитие със стареенето и броят на тимоцитите при възрастни е много нисък (2). Интригуващо е как се развива фоликуларната хиперплазия при млади възрастни, тогава когато тимусът трябва да търпи обратно развитие?

В проучване от 2016 година (3) обстойно e сравнeн тимуса на пациенти с МГ и здрави такива, използвайки комбинация от молекулярни и клетъчни инструменти, включително транскриптомни анализи. Авторите са установили отделяне на хемокини, които могат да привлекат периферни В-клетки, активирани Т.клетки и дендритни клетки. Счита се, че производството на хемокини се стимулира от тип I интерферон.

Кои са причините за уголемяването на тимуса?

Като задействащ фактор за уголемяването на тимуса се обсъждат:

  • генетично предразположение;
  • специфични лекарства, напр. D-пенициламин, но също и терапия с интерферон-бета (IFN-β);
  • вирусна инфекция (много вероятен задействащ фактор, поради това че интерфероните от тип I засилват производството на хемокини);
  • хормонален дисбаланс, тъй като МГ може да се появи след раждането (неонатална миастения);
  • вероятна е и връзката с нивото на витамин D (4) и чревния микробиом.

Важни доказани факти!

  1. Възпалителни, неопластични и свързани с възрастта промени на тимуса вероятно участват в отключването на различните форми на миастения гравис, които се дължат на автоантитела срещу ацетилхолиновия рецептор.
  2. Ролята на тимуса в патогенезата на миастения, свързана с автоантитела към мускулно-специфичната киназа изглежда малко вероятна, като се има предвид нормалната хистология на пробите от тимектомия и неуспеха на тимектомията да подобри тази форма на МГ.
  3. Връзката между тимуса и МГ, свързана с автоантитела към протеин-4, свързан с липопротеинов рецептор с ниска плътност към момента е неизвестна.

Литература:

  1. Berrih-Aknin S, Ragheb S, Panse RL, Lisak RP. Ectopic germinal centers, BAFF and anti-B cell therapy in Myasthenia Gravis. Autoimmun Rev. 2013; 12: 885–93.
  2. Bertho JM, Demarquay C, Moulian N, Van Der Meeren A, Berrih-Aknin S, Gourmelon P. Phenotypic and immunohistological analyses of the human adult thymus: evidence for an active thymus during adult life. Cell Immunol. 1997; 179: 30–40.
  3. Berrih-Aknin S. Role of the thymus in autoimmune myasthenia gravis. Neuroimmunology. 2016; 7(3): 226-237.
  4. Dragin N, Bismuth J, Cizeron-Clairac G, Biferi MG, Berthault C, Serraf A, et al. Estrogen-mediated downregulation of AIRE influences sexual dimorphism in autoimmune diseases. J Clin Invest. 2016; 126: 1525–37.
Следваща статия: Наследственост
Сподели:
Причини