Хранителен режим при миастения гравис

По принцип, се подозира връзка между храненето и автоимунните заболявания и проучванията са в посока:

• ролята на чревните бактерии при имунните нарушения – установено е, че чревният микробиом може да бъде фактор, отговорен за развитието на автоимунна болест при генетично податливи индивиди ^(1,2);
• повлияване недостига на витамини, в частност витамин D;
• ползите от здравословното хранене за цялостното качество на живот.

За хората с миастения гравис, е от особено важно значение да водят здравословен начин на живот и да следят нуждите на своя организъм. Спазването на определени хранителни навици може да бъде много полезно. Не съществува специална „диета за миастения“, но болният трябва да избира информирано храната си. Препоръчва се хранителен режим с ниско съдържание на натрий, ниско съдържание на въглехидрати и високо съдържание на протеини. Допълнителни съображения при миастения гравис са и проблемите, свързани с гълтането, както и възможните странични ефекти при терапия с кортикостероиди и инхибитори на ацетилхолинестеразата.

Друга особеност при миастения гравис е мускулната слабост, която може да се задълбочи дори по време на хранене.

Как да съхраня енергия за основните хранения?

Опитай се да планираш храненията за часове от денонощието, в които чувстваш по-голяма мускулна сила. Храненето трябва да е бавно с почивки, а порциите трябва да са малки. Важен съвет е количеството храна за денонощието да не се разпределя в три хранения, а пет или шест приема на храна. Ако приемаш ацетилхолинестеразни инхибитори, би трябвало храненето да бъде около час след приема на лекарството.

Кои са основните общи съвети за промени в хранителния режим?

Основните промени в хранителния режим, които следва да направиш са тези, които по принцип се дават при здравословно хранене:

• Ограничаване на количеството готварска сол в храната – за вкус могат да се добавят подправки.
• Консумиране на повече плодове и зеленчуци;
• Внимание към мазнините, които се поемат с храната. Те могат да бъдат наситени, ненаситени и трансмазнини (които също са ненаситени). Наситените обикновено са от животински произход и в структурата им няма двойни връзки, поради което са твърди при стайна температура. Ненаситените мазнини, които се съдържат в олиото и зехтина, имат двойни връзки в молекулите си и затова са течни при стайна температура. Трансмазнините са трансизомерите на висшите мастни киселини и се получават при нагряване до висока температура на течни растителни масла в присъствието на катализатори и водород. Този процес в химията се нарича хидрогениране (хидриране). В резултат на химическата реакция растителните мазнини се втвърдяват, какъвто е случаят например с маргарина. Колкото по-хидрогенирано е едно масло, толкова по-твърдо е то на стайна температура. Трансмазнините трябва да бъдат елиминирани от диетата и в същото време да бъде увеличен приема на полиненаситени мазнини: омега-3 и омега-6. Те са известни като есенциални (незаменими) мастни киселини. Нашите тела не могат да ги произвеждат, затова трябва да ги набавяме от храната, която консумираме. Има доказателства, че тези киселини помагат за поддържане на здраво тяло и контролират възпалението. Доказан е и благоприятният ефект на диетата, богата на полиненаситени мастни киселини върху сърдечната и когнитивните функции.

• Освен това пациентите с миастения гравис често се съветват да приемат храни с високо съдържание на калий, като портокали, банани, домати, кайсии и техните сокове, банани и броколи, картофи, авокадо, които, заедно с адекватна почивка, могат да помогнат за контролиране на умората.
• За здравословно хранене обичайно се препоръчва и грижа за чревната флора, защото както вече споменахме промените в здравето на червата могат да допринесат за развитие на имунна дисфункция. Чревната микрофлора е сложна система от микроорганизми, които живеят в червата. При хората тези микроорганизми са основно бактерии. Нормалната чревна флора е отговорна за разграждането на храната, за усвояване на хранителните вещества и наред с това играе ключова роля в нормалното функциониране на имунната система. За поддържане на нормалната чревна микрофлора значение има приемът на пробиотици. Пробиотичните бактерии се предлагат като хранителни добавки и ги има в редица храни, напр. здравословни нива на лактобацилус се съдържат в: кисело мляко, кефир, кисело зеле, ферментирал чай (става въпрос за напитката комбуча  в приготвянето, на която е използвана гъбата комбуча). Оказва се, че тя е позната от векове в различни части на света, като произхожда от земите на Китай, Корея и Япония и др.) След като напълните на червата се дадат „добри бактерии“, е важно и те да бъдат „хранени“. За тази цел се използват храните, които подхранват пробиотичните бактерии. Те се наричат пребиотици и съдържат фибри. Основните храни със здравословни нива на пребиотични фибри са: артишок, чесън, праз, аспержи, лук, цикория.

Как храненето може да подпомогне контрола на страничните реакции от кортикостероидите?

Под влияние на продължителната кортикостероидна терапия могат да се развият редица странични реакции, но най-честите са наддаване на тегло, задръжка на натрий и вода, повишаване на кръвното налягане, развитие на захарен диабет и остеопороза (загуба на костно вещество). 

За предотвратяване на остеопорозата

Възрастните под 50 години се нуждаят от 1000 mg калций и 400 до 800 IU витамин D дневно. Хората на възраст 50 и повече години се нуждаят от 1200 mg калций и 800 до 1000 IU витамин D дневно. Една чаша мляко съдържа около 300 mg калций. Посъветвай се с лекаря за прием на добавка с калций/витамин D.  

За намаляване на задържането на натрий

Освен ограничаването на готварската сол е необходимо да се избягва консумирането на замразени ястия, консервирани супи/храни и зеленчуци, пушени и сушени меса и солени закуски.

За ограничаване на риска от захарен диабет

Рафинираните въглехидрати трябва да бъдат изключени от диетата и да се консумират заместители на захар, например стевия. Хлябът трябва да е специален за диабетици, ръжен. Протеините се набавят от немазно пилешко или свинско месо или риба, приготвени чрез варене или печене. Може да се консумира нискомаслена извара. Повечето зеленчуци е разрешено да се консумират сурови, печени или варени в неограничени количества, но картофите следва да се ограничат до 200 грама на ден. Могат да се ядат и яйца, но само по 2 на седмица заради високото съдържание на холестерол в тях. Те могат да бъдат приготвени на омлет или твърдо сварени. От напитките предпочитание трябва да се отдава на черен или зелен чай.

Може ли храненето да помогне за контрола на страничните реакции от ацетилхолинестеразни инхибитори?

Понякога при лечение с инхибитори на ацетилхолинестеразата може да се развие диария. В такъв случай първото нещо, което трябва да се направи е да се потърси лекуващия лекар, за да се прецени дали дозата може да бъде намалена или е необходимо да се назначи медикамент за повлияване на чревните спазми и диарията. Необходимо е също така да се избягват храни, които могат да влошат чревния дискомфорт. Трябва да се избягват мазни и пикантни храни, както и млечни продукти с изключение на кисело мляко. По принцип богатите на фибри храни (сурови зеленчуци, трици, пълнозърнести храни) са здравословни, но при диария те се ограничават. Забранява се приема на кафе, черен чай и шоколад, защото кофеинът дразни чревната лигавица.

Как храната може да помогне при нарушения в преглъщането?

Симптомите на миастения гравис са силно променливи. Не всички хора имат затруднения при дъвчене и преглъщане. Но е възможно да има лека слабост на езика, челюстта и мускулите на гърлото. Това може сериозно да затрудни храненето и да доведе до загуба на тегло и съответно влошаване на мускулната слабост и засилване на умората, т.е. начинът на хранене трябва да е такъв, че да не се стигне до описания порочен кръг.

Основните съвети в тази връзка са следните:

• Храната трябва да е мека, пюрирана или раздробена на малки хапки;
• Сухите храни трябва да се овлажняват с течен сос;
• Хапките, които се поемат трябва да са малки и да се отпива глътка вода за да не се допусне „засядане“ на храната в гърлото;
• Течностите е добре да бъдат поемани в съвсем малки количества, напр. през сламка за да се избегне аспириране в белия дроб;
• Важна е и позицията на тялото – по време на хранене е необходимо да стоиш в удобна позиция на стол с леко накланяне на главата напред;
• Трябва да се избягва говоренето по време на хранене.

Ако тези основни съвети нямат достатъчен ефект, може да се потърси консултация с логопед.

Важно: Тъй като при пациенти с миастения гравис винаги има риск от животозастрашаващо задавяне по време на хранене, е важно членовете на семейството да преминат обучение в курс по първа помощ, което да включва и инструкции за метода на Хаймлих. Информация за възможните курсове може да бъде намерена на интернет страницата на Българския червен кръст.

Съществуват и обособени „специални диети“, за които се говори, че имат ефект при автоимунни болести, напр. безглутенова диета, палео диета и др. Запомни, че тези становища не са научни доказани. Съвременната  медицината е базирана върху науката, но все пак има и определена емпирична компонента (решения, които се основават на опита). Медицината базирана на доказателства (МДБ) цели да оптимизира вземането на решения чрез използването на доказателства от научни изследвания ⁽³⁾. Трябва да се подчертае, че кратките прегледи на литературата и експертните мнения не се квалифицират като достатъчно добри свидетелства, които могат да дадат отговор на клинични въпроси, заради податливост към пристрастия и липса на систематичен вид и ясно изразени критерии. МДБ приема за силни доказателства резултатите, идващи от мета-анализи, систематичен обзор и рандомизирани контролирани изпитвания ⁽⁴⁾.

Поради това, към настоящия етап не може да се каже, че съществуват научно обосновани доказателства за ефективност от т.нар. „специални диети“.

Винаги се консултирай с лекуващия невролог и диетолог преди да започнеш определен тип диета!

Литература:

1. Abegunde A. T., Muhammad B. H., Bhatti O., Ali T. (2016). Environmental risk factors for inflammatory bowel diseases: evidence based literature review. World J. Gastroenterol. 22 6296–6317.
2. Alverdy J. C., Luo J. N. (2017). The influence of host stress on the mechanism of infection: lost microbiomes, emergent pathobiomes, and the role of interkingdom signaling. Front. Microbiol. 8:322.
3. Sackett DL, Rosenberg WM, Gray JA, Haynes RB, Richardson WS (1996). "Evidence based medicine: what it is and what it isn't". BMJ. 312 (7023): 71–7.
4. Evidence-based medicine working group. Evidence based medicine. A new approach to teaching the practice of medicine. JAMA, 1992; 268: 2420-5.
5. В статията са използвани и материали от Myasthenia Gravis Foundation Of America.