Херпес зостер

Херпес зостер с интеркостална локализация. Източник: DermNet

Обща информация

Херпес зостер е вирусна инфекция, която се развива поради реактивиране на вируса на варицела-зостер. Този вирус се нарича още херпесвирус 3 и е ДНК вирус. Обикновено началният симптом е силна болка, коята се последва от  болезнен, но самоограничаващ се обрив по хода на дерматом. Терминът дерматом се отнася до област от кожата, която е инервирана от един спинален нерв. 

При кого се развива

Човек на всяка възраст с предишно преболедуване от варицела може да развие херпес зостер, но честотата нараства с напредването на възрастта като последица от намаляване на имунитета. Приблизително 4% от пациентите развиват повтарящ се епизод, причинен от варицела-зостер вируса през живота си (1). Високо рисковите групи са възрастни хора (над 70-75 години) и хора с потисната имунна система (2), напр. тежко системно заболяване, лечение с кортикостероиди или имуносупресори.

Клинична картина

Обичайно болестта започва с т.нар. продромален период – развива се тръпнене, парене, болка в един или няколко дерматома. Този период трае обичайно 48 часа, но може да има продължителност от 1 до 10 дни. Тъй като все още няма видими промени по кожата, симптомите са обяснявани с редица други заболявания, напр. зъбобол, неврит, сърдечна болка, апендицит, ишиас и т.н.  Съответно могат да бъдат поставени неправилни диагнози.

След продромалния период се появява обрив по кожата и както се казва „той написва диагнозата“, защото е доста характерен. В болезнената зона на кожата се появява зачервяване и сгрупирани малки мехурчета. Важна особеност е, че засягането в над 99% от случаите е едностранно. За няколко дни в засегнатия дерматом се развиват тласъчно подобни лезии, които в типичните случаи засъхват за няколко дни в корички. Възможно е обаче да се изпълнят с гной или кръвенисто съдържание при по-тежките форми на болестта. Най-често засегнатите дерматоми са:  

  • гръдния кош (в пространствата между ребрата) – тази форма се нарича интеркостален зостер;
  • шията (цервикален зостер);
  • челото и клепачите (офталмичен зостер);
  • кръста (лумбален или сакрален зостер).

Честотата на офталмичния херпес зостер се увеличава с възрастта. Възможни са и редица други, редки локализации на болестта, напр. в устата или в ушния канал или по гениталната област. Възможно е и да има само болка без поява на обрив и тази форма засяга обичайно по-млади хора. 

Развитието на обрива при хепес зостер се съпровожда от болка и може да има нарушаване на общото състояние с повишаване на температурата и общо неразположение.

Болката и общите симптоми отшумяват постепенно с изчезването на обрива. При неусложнени случаи възстановяването е пълно в рамките на 2-3 седмици.  

Възможните усложнения при херпес зостер са следните:

  • Обхващане на няколко дерматома, както и двустранна локализация на процеса;
  • Очни усложнения при офталмичен зостер (разраняване на очни структури до слепота);
  • Тежък обрив с поява на рани по кожата и възстановяване с белези;
  • Парализа на засегнат нерв;
  • Бактериална инфекция, а при много увредени пациенти може да се стигне до сепсис.

Към усложненията се отнася и продължителна невралгична болка дори след преминаване на обрива. Това състояние е познато като постзостерна невралгия и налага да се направи консултация с невролог.

Причини 

Вирусът, който причинява херпес зостер е и причинителят на варицела. След преболедуване от варицела вирусът се запазва в латентно състояние в сетивните ганглии. При спад на имунната защита във връзка с напредване на възрастта или поради друго тежко и увреждащо организма заболяване, вирусът се реактивира, започва да се размножава и по хода на съответния нерв достига до кожата, където причинява обрив, характерен за болестта.

Херпес зостер е заразен за хора, които преди това не са имали варицела. Това е причината, поради която деца и млади хора, които не са преболедували от варицела трябва да не влизат в контакт с болен с херпес зостер.

Има и два важни фактора, свързани с бременността:

  • Ако заболяването се развие в ранните месеци на бременността може да се стигне до увреждане на плода, но за щастие това е рядкост.
  • Ако заболяването се развие през последните месеци от бременността, може да причини варицела при плода или новороденото.  

Диагноза

За да постави диагнозата дерматологът ще попита:

  • за това какво е предхождало обрива;
  • дали е преболедувана варицела;
  • за лекарства, които са приемани в момента или наскоро;
  • за други симптоми, които да го насочат към съпътстващ проблем.

Диагнозата се поставя на базата на прегледа, обичайно не се налагат допълнителни изследвания.

Лечение

При лица с висок риск от тежко протичане на болестта, както и у лица във възрастта след 60 години е добре да се направи ваксинация, която намалява наполовина риска от развитие на зостер. При хора, които развиват херпес зостер, въпреки че са ваксинирани, симптомите обикновено са по-малко тежки и е по-малко вероятно да се развие постзостерна невралгия. В България се прилага одобрената от Европейската агенция по лекарствата ваксина – Zostavax. За повече информация – EMA. Важно е да се знае, че тази ваксина е противопоказана при лица с имунен дефицит!

Лечението при зостер се състои в:

  • Почивка и облекчаване на болката;
  • Ако има секреция от везикулите, се прави подсушаване чрез линимент или багрилен разтвор;
  • При необходимост може да се наложи прием на антибиотик през устата;
  • Антивирусното лечение може да намали болката и продължителността на симптомите, ако започне в рамките на един до три дни след началото на херпес зостер. Най-често се предписва ацикловир за седем дни. Друга възможност е валацикловир.
  • При постзостерна невралгия лечението се осъществява от невролог.

Съдържанието на този уебсайт е само за информационни цели. Не предоставяме услуга за онлайн консултации, медицински съвети, диагноза или лечение. Ако имаш някакви съмнения относно кожата или нейното лечение, направи консултация с дерматолог.

Литература

  1. Whitley RJ. Varicella-Zoster Virus. In: Mandell GL, Bennett JE, Dolin R, eds. Mandell, Douglas, and Bennett’s Principles and Practices of Infectious Diseases. 7th ed. New York, NY: Churchill Livingstone; 2010:1963-69.
  2. Schmader K, George LK, Burchett BM, Pieper CF. Racial and psychosocial risk factors for herpes zoster in the elderly. J Infect Dis. 1998 Nov. 178 Suppl 1:S67-70.
Следваща статия: Стрии
Сподели:
Кожни промени