Тинеа (Tinea)

Гъбична инфекция на тялото. Източник: DermNet NZ

Обща информация

Наименованието tinea (тинеа) не е име на отделна болест, а се използва по отношение на група кожни инфекции, причинявани от гъбички – наричат се още дерматофитни инфекции.

В зависимост от това къде е локализирана инфекцията се класифицират и болестите в групата tinea:

• Tinea capitis (глава);
• Tinea barbae (брада);
• Tinea faciei (лице);
• Tinea corporis (тяло);
• Tinea cruris (слабини);
• Tinea pedis (стъпало);
• Tinea manuum (ръка);
• Tinea unguium (нокти).

При кого се развива

Дерматофитната инфекция може да засегне всеки човек, но по-податливи са лица, при които има:

• увредена имунна защита;
• обменни заболявания, напр. захарен диабет;
• повишено изпотяване (хиперхидроза);
• прием на системни кортикостероиди или имуносупресивни лекарства;
• лоша периферна циркулация или лимфедем (за формата с локализация по краката);
• намалена бариерна функция на кожата, напр. дехидратирана и суха кожа.

При децата дерматофитната инфекция е относително честа (особено засягането на лицето и скалпа), защото алкално-киселинното равновесие (pH) на кожата е по-високо (алкално) и съответно собствената й защита срещу инфекция е по-слаба.

Рисковите фактори от околната среда включват:

• Много хора в домакинството;
• Отглеждане на домашни любимци (котки, кучета и др.);
• Носене на оклузивно („спарващо“) облекло;
• Развлекателни дейности, включващи близък контакт с други хора, включително използване на общи съблекални.

Клинична картина

Дерматофитната инфекция на скалпа (tinea capitis) има два варианта – повърхностна и дълбока. Повърхностните форми се причиняват обичайно от видове, които причиняват болести само у човека, докато дълбоките форми се причиняват от видове, които водят до заболявания както у човека, така и у животните. Повърхностната тинеа на скалпа е позната още като трихофития или микроспория. Симптомите включват загуба на коса, сухи зони, покрити с люспи, зачервяване и сърбеж (фиг. 1). В засегната зона, космите са начупени. След лечението на повърхностната тинеа се наблюдава пълно възстановяване на окосмяването.

Фигура 1. Тинеа на скалпа у дете. Източник: DermNet NZ.

Дерматофитната инфекция на брадата (tinea barbae) по същество е същото състояние, но с локализация в областта на брадата. Наблюдават се и дълбоки форми, които са с характеристика на фоликулит (възпаление на космения фоликул), има болка и отделяне на гнойно съдържание. При тези форми след лечението, окосмяването на зоната не се възстановява, защото заради дълбокото възпаление настъпва цикатризация (образуване на белег поради заместване на епидермиса от съединителна тъкан).

Дерматофитната инфекция на тялото (tinea corporis) е повърхностна гъбична инфекция на кожата, която може да засегне всяка част на тялото, с изключение на ръцете и краката, скалпа, лицето и брадата, слабините и ноктите. Обикновено се нарича „трихофития“, тъй като най-често се причинява от вида трихофитони и се проявява с характерни пръстеновидни лезии (фиг. 2)- периферната зона на плаката е активна с леко надигнат зачервен и залющен ръб, а в централната част има избледняване на обрива. Лезията може да е една или да са много, при периферното им нарастване, те се сливат и могат да образуват обширни фигури. Обичайно субективна симптоматика липсва.

Фигура 2. Тинеа на кожата по тялото, характерният вид е с форма на пръстен, централната част е бледа, периферията е леко надигната и покрита със сквами (люспички). Източник: DermNet NZ.

Дерматофитната инфекция на слабините (tinea cruris) е форма на болестта, която засяга слабините и кожата по бедрото в съседство. Обривът е с характерния за тинеа активен ръб. Плаката нараства периферно, ръбът е червен, залющен и надигнат, а в централната зона има оздравяване на процеса (фиг. 3). Процесът може да бъде едностранен или двустранен. По принцип липсва сърбеж, но при затопляне е възможно да се появи интензивен сърбеж и някои автори дават на тази форма наименованието „джогинг сърбеж“.

Фигура 3. Тинеа в ингвиналната (слабинната) гънка. Източник: DermNet NZ.

Дерматофитната инфекция на лицето (tinea faciei) се наблюдава предимно у малки деца, които са прегръщали заразено с микроспорони коте или куче. Обривът е подобен на този при тинеа на тялото – обичайно няколко плаки с пръстеновидна форма, надигнат, залющен ръб, които могат да се слеят във фигурирани плаки (фиг. 4).

Фигура 4. Тинеа по лицето. Източник: DermNet NZ.

Дерматофитната инфекция на тялото на ръцете (tinea manuum) засяга кожата на ръцете и е много по-рядка от тинеата на ходилата. Може да се развие при: контакт с друго място на инфекция (по ходилата, тялото и др.), контакт с друго лице, което е инфектирано, директен контакт със заразено животно или почва. По-често боледуват хора с хиперхидроза (повишено изпотяване), както и хора с дерматит (екзема). В повечето случаи е засегната само една ръка. Има изразено залющване по дланта, и лезията е ограничена от зачервен, залющен, леко надигнат активен ръб. Може да има засягане и на ноктите (фиг. 5).

Фигура 5. Тинеа на ръката. Източник: DermNet NZ.

Дерматофитната инфекция на ходилата (tinea pedis) е може би най-честата форма на гъбична инфекция. Голямата честота се дължи на носенето на чорапи от синтетична материя, които имат оклузивен (блокиращ потната секреция) ефект, променят алкално-киселинното отнасяне във водно-липидната мантия на кожата и благоприятстват заразяването с дерматофити. Обикновено инфекцията се представя по един от следните три начина:

• Сърбящи ранички (ерозии) и/или люспи между пръстите на краката, особено между 4-ти и 5-ти пръст (фиг. 6);
• Зачервяване и залющване на долната и страничните части на стъпалото; 
• Малки до средни мехури, обикновено засягащи свода на стъпалото и страничните части на пръстите.  

Фигура 6. Тинеа на крака. Източник: DermNet NZ.

Дерматофитната инфекция на ноктите (tinea unguium) e много по-позната под наименованието онихомикоза. Характеризира се с промяна във вида на нокътните плочки и може да засегне един или повече нокти на краката и ръцете, но най-често се обхваща големия нокът на крака. Изключително рядко се наблюдава засягане на всички нокти. Поради това ако всички нокътни плочки са променени следва да се мисли за промени по ноктите като симптом на друго кожно или вътрешно заболяване. Видът на промените е различен при отделните случаи, но общо взето се разглеждат три модела за засягане на нокътните плочки:

• латерална онихомикоза (по страничните части на нокътната плока) – поява на бяла или жълта непрозрачна ивица.
• субунгвална хиперкератоза (натрупване на рогова материя под ноктите) – обхваща се свободния край на нокътната плочка, има надигане и под нокътя се вижда натрупване на рогова материя, самата нокътна плочка губи блясъка си, започва да се натрошава и при не лекувани случаи може да се стигне до загуба на нокът (фиг. 7);
• повърхностна бяла онихомикоза - бели петна и хлътвания по нокътната плочка.

Фигура 7. Онихомикоза. Източник: DermNet NZ.

Всяка от формите може да бъде съпровождана и от обрив на дистанция, който се дължи на алергична реакция към гъбичната инфекция.

Причини 

Гъбите са паразити или сапрофити т.е. те се развиват върху органична среда. Размножават се чрез специализирани клетки - спори. От тях при благоприятни условия се развиват хифи (нишки), които формират мицел. При повечето гъби хифите са септирани (разделени с напречни стени), а при други хифите остават несептирани.

Патогенните гъби са три вида:

• Дерматофити - имат спори и септирани хифи и именно те са причинител на болестите от група тинеа;
• Дрожди - чрез пъпкуване образуват псевдомицел, те са причинител на кандидозата;
• Плесени - рядко предизвикват отомикози (гъбична инфекция на слуховия канал) и онихомикози.

В зависимост от произхода дерматофитите са:

• Антропофилни (патогенни само за човека);
• Зоофилни (паразитиращи по животните), но могат да заразят и човека;
• Геофилни (обитаващи почвата), при определени обстоятелства също са заразни.

Диагноза

Диагнозата се поставя на базата на прегледа, могат да бъдат направени и  допълнителни изследвания:

• Изследване със светлина на Wood (специална ултравиолетова светлина), при което в засегнатите области се наблюдава жълто-зелена или пурпурна флуоресценция;
• Микроскопия на остъргани от кожата люспи или парченца от косъм или нокът (прави се нативен препарат с калиев хидроксид) – установяват се сегментираните хифи на гъбния агент.
• Може да бъде направено култивиране на гъбичката и да се определи (по вида и микроскопско изследване от културата) точният вид дерматофит.

Лечение

При тинеа обикновено е достатъчна локалната противогъбична терапия, като продукта се нанася по засегнатите участъци веднъж или два пъти дневно. Локалните противогъбични средства включват: азоли, алиламини, циклопирокс, толнафтат. Обичайната продължителност на лечението е от 2 до 4 седмици.

При случаите, които не се повлияват успешно от локалните средства, се назначава противогъбично лекарство през устата.

Много важни са и общите грижи:

• Засегнатите участъци не бива да бъдат подлагани на повишенна влажност. Това важи особено за тинеа на краката – ежедневно миене, добро подсушаване на междупръстията, удобни обувки и чорапи от естествена материя. Важно е и обувките да бъдат обработени с противогъбична пудра.
• Докато не бъде саниран процеса, трябва да се избягва директен контакт с други членове на домакинството и споделяне на предмети и облекло.
• Ако има домашни любимци, те трябва да бъдат прегледани от ветеринарен лекар, за да се изключи, че те са източник на инфекцията.
• Ако има затлъстяване, диабет или друг здравословен проблем, те трябва да се коригират от съответните специалисти, за да се избегне рецидив на инфекцията.

Съдържанието на този уебсайт е само за информационни цели. Не предоставяме услуга за онлайн консултации, медицински съвети, диагноза или лечение. Ако имаш някакви съмнения относно състоянието на кожата или нейното лечение, направи консултация с дерматолог.