Тази статия е част от темата “Кожа и имуносупресивна терапия”. Прочети и:

Защо трябва да се пазим от слънцето?

Дерматолозите и всички специалисти, занимаващи се с лечение и грижа за кожата, са категорични относно необходимостта от прилагане на мерки, които ограничават директното излагане на слънчево облъчване. Тъй като, на практика, е невъзможно да се скриеш от слънцето, едно от най-важните неща е защитата на кожата чрез продукти, които намаляват потенциалните вреди от слънчевото облъчване: слънчево изгаряне, фотостареене, рак на кожата. Доказано е, че редовното използване на слънцезащитни продукти намалява рискът от развитие на актинична кератоза, злокачествен меланом и карциноми на кожата (1,2). Наред с това при лечението на някои заболявания на кожата, свързани с повишена чувствителност към слънцето, дерматолозите назначават и слънцезащитни продукти като част от цялостната терапия.

Винаги и по всяко време ли е опасно слънцето?

Слънчевият спектър включва различни видове ултравиолетови лъчи, които достигат до нас всеки ден и се влияят от редица фактори. Разбирането на тези влияния ще ти помогне да разбереш, защо проверяването на нивото на ултравиолетовите лъчи всеки ден е важно. Преди да прекараш време навън трябва да научиш какъв е UV индекса и съответно изисква ли се защита от слънце.

Какво означава слънцезащитен фактор?

Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) регулира слънцезащитните продукти като лекарства без рецепта. Според Европейската регулация, те са в групата на козметичните продукти.

Слънцезащитният фактор (SPF) се определя като дозата ултравиолетови лъчи, необходима за постигане на 1 минимална еритемна доза (МЕД) върху защитената кожа след нанасяне на 2 mg/cm2 продукт, разделена на дозата ултравиолетови лъчи, необходима за постигане на 1 МЕД върху незащитена кожа.

  • Американският федерален регистър 2007:72:49070 препоръчва максимално обозначаване на SPF с 50+. В изменението на Федерален регистър 2011:76:35620-3567, което допълнително е разработено върху UVA тестването, слънцезащитният крем с „широк спектър“ осигурява защита срещу целия спектър (както UVB, така и на UVA). „Водоустойчив“ продукт означава, че продуктът поддържа нивото на SPF 40 или 80 минути след потапяне във вода.
  • В Европа слънцезащитните продукти се считат за козметика, чиято функция е да предпазват кожата от слънчево изгаряне. Третото изменение на Директивата на Европейската икономическа общност дава определение и изброява UV филтрите, които козметичните продукти могат да съдържат. Европейският съюз допуска няколко съставки, които не се предлагат в САЩ. Европейският стандарт EN ISO 24442:2011 определя метод in vivo (в епруветка) за оценка на UVA защитния фактор (UVAPF) на слънцезащитни продукти за локално приложение. ISO 24442:2011 предоставя и основа за оценка на слънцезащитните продукти за защита на човешката кожа срещу UVA лъчение от слънчеви или други източници на светлина.

Какъв е механизмът на действие на слънцезащитните продукти?

Слънцезащитните продукти традиционно се разделят на химически абсорбери и физични блокери (екранизиращи средства).

  • Продуктите, действащи на принципа на химичната слънцезащита обичайно са ароматни съединения, конюгирани с карбонилна група. Те абсорбират (поглъщат) ултравиолетовите лъчи.
  • Физичните блокери се означават още като екранизиращи средства или слънцезащита от минерален тип. Те съдържат неорганични частици, напр. цинков оксид и титанов диоксид, които могат да отразяват или разсейват UV лъчите.

Понастоящем съществуват и микронизираните форми на екранизиращи вещества, които притежават и известен потенциал за абсорбция.

Какво практически означава SPF за защитата на кожата?

Може да се каже, че слънцезащитният крем с SPF 15 осигурява пълна UVB защита за здрави хора. Според проучванията продукт SPF 15 филтрира повече от 93% от UVB радиацията, а продукт SPF 30 филтрира около 97% (4), т.е. разликата от 4% не би изглеждала значителна за повечето индивиди. Но трябва да се има предвид следното:

начинът на приложение на продукта извън лабораторията променя SPF.

Стандартният метод за определяне на SPF включва дебелина на слоя слънцезащитен крем – трябва да бъде 2 mg/cm2. Няколко проучвания показват, че при реални условия in vivo, дебелината на нанасяне е по-вероятно да бъде приблизително 0,5-1,0 mg/cm2 и така се намалява ефективния SPF на продукта (5). Наред с това са правени и хистологични изследвания, които установяват клетки на слънчево изгаряне (sunburn cell) при приложение на крем с SPF 15 без видими клинични прояви на слънчево изгаряне, в идентични условия обаче това не се наблюдава при приложение на крем с SPF 30. Още едно необходимо уточнение: UVA защитата е по-добра при използване на продукт с по-висок SPF, особено защитата срещу UVA II (320-340 nm) (6).

Следователно в извънлабораторни условия по-добра защита осигуряват продуктите с SPF 30.

Запомни, че SPF изразява нивото на защита от UVB лъчи! Не съществува консенсус относно най-добрия метод за измерване на UVA защитата. Понастоящем в Европа се използва метод in vitro, разчитащ на пропускане на лъчи през тънък субстрат. Критичната дължина на вълната (CW) се определя като дължината на вълната, под която се намира 90% от общата площ на UV абсорбцията. Слънцезащитният крем с „широк спектър“ има CW по-голяма или равна на 370 nm. Ако се желае защита от UV лъчение в диапазона UV-A I, формулата трябва да съдържа или авобензон, или неорганично екранизиращо вещество като активна съставка.

Заради тези уточнения, се оказва, че хората, които разчитат на слънцезащитни кремове като единствената си форма на фотозащита, могат да получат по-голямо кумулативно UVA лъчение.

Какви са правилата за нанасяне на слънцезащитен крем?

  • Слънцезащитният продукт трябва да има SPF15+. Нанася се 5-30 минути преди излагане на слънце, като се поставя дебел слой. Трябва да се подменя на всеки 2 часа или по-често ако има потапяне във вода.  
  • Не бива да се забравя, че слънцезащитният крем не осигурява 100% защита и е необходимо да се съблюдават и останалите съвети за слънцезащита. 
  • Добрата новина е, че евтините слънцезащитни продукти осигуряват също толкова защита, колкото и повечето скъпи на пазара - така че няма оправдание, за да пестиш слънцезащитния продукт или да го използваш след изтичане на срока на годност!

Какви са съветите за пълноценна слънцезащита?

Категорично слънцезащитните кремове сами по себе си не могат да осигурят достатъчна защита от ултравиолетовите лъчи. Те осигуряват защита от UVB лъчи, но защитата спрямо UVA лъчи е ограничена.

Избягването на директно слънчево облъчване си остава най-точната формула за слънцезащита.

Важните съвети са следните:

  1. През лятото дейностите на открито (разходки, плаж, работа) трябва да бъдат до 10 часа и след 16 часа;
  2. Не бива да се забравя, че облаците не защитават, до 80% от UV лъчите могат да преминат през облачната покривка;
  3. Стъклото поглъща по-голямата част от радиацията под 320 nm, но значителни количества UVA лъчи могат да преминат през стъкло. Предлагат се специални пластмасови фолиа, съдържащи UVA екрани;
  4. Пясъкът, водата, бетона, снега и светло оцветените сгради отразяват слънчевите лъчи и е задължителна слънцезащита.
  5. Облеклото може да бъде отлична форма на слънцезащита:
    • Най-важният определящ фактор е стегнатостта на тъканта, с по-слабо значение е типа плат и дебелината на плата. Противно на общоприетото мнение обаче, някои летни тъкани осигуряват недостатъчна ултравиолетова защита.
    • Цветът играе второстепенна роля, като тъмните цветове защитават по-добре от светлите цветове.

    Груб тест на облеклото е дрехата да се държи срещу слънчева светлина и да се наблюдава колко прозира.

    • Европейският комитет по стандартизация (European Committee for Standardization, CEN) разработи нов стандарт за изискванията за методи за изпитване и етикетиране на слънцезащитни дрехи. Този документ вече е завършен и е публикуван. В рамките на CEN беше създадена работна група CEN /TC 248 WG14 „UV защитно облекло“ с мисията да създаде стандарти за UV-защитните свойства на текстилните материали. Тази работна група стартира дейността си през 1998 г. и включва 30 експерти (дерматолози, физици, текстилни технолози, производители на тъкани и търговци на дрехи от текстил) от 11 европейски държави-членки. В рамките на тази работна група бяха обсъдени всички медицински, етични, технически и икономически аспекти на стандартизацията на UV-защитното облекло въз основа на експертния опит на всеки член и с оглед на съответната литература в тази област. Решенията бяха взети с консенсус. Първата част на стандарта (EN 13758-1) се занимава с всички подробности за методите за изпитване (напр. Спектрофотометрични измервания) за текстилни материали, а част 2 (EN 13758-2) обхваща класификацията и етикетирането на текстила за облекло. Материалът за UV защитно облекло трябва да има UV протективен фактор (UPF) по-голям от 40 UPF и средно преминаване на UV лъчи 5%. UV облеклото трябва да покрива напълно горната и/или долната част на тялото. Чети етикета!
  6. Шапките са важен елементи за слънцезащитата. Шапки с 6 cm периферия са най-подходящи за деца или 10 cm - за тийнейджъри и възрастни. Бейзболните шапки оставят открити ушите и шията. По-добра алтернатива е френската шапка в стил легионер, която покрива уязвимата зона на врата.
  7. Необходими са и слънчеви очила. Те трябва да носят маркировката CE и трябва за предпочитане отговарят на BS EN 1836 - този европейски стандарт определя физическите свойства (механични, оптични и т.н.) за слънчеви очила и такива  с номинална мощност, които не са лещи, назначени от офталмолог с рецепта, предназначени за защита срещу слънчева радиация за общо ползване, за социални и битови цели, включително използване при шофиране. За очила за защита от сняг и очила за предпазване от UV лъчи от терапевтични източници се прилагат разпоредбите на стандарта EN 166 и EN 172.  
  8. Пероралният екстракт от полиподиев левкотомос (Polypodium Leucotomos)  може да бъде допълнително перорално фотозащитно средство за намаляване на негативните фотобиологични ефекти на UVB лъчите (7).  

Литература:

  1. Green AC, Williams GM, Logan V, Strutton GM. Reduced melanoma after regular sunscreen use: randomized trial follow-up. J Clin Oncol. 2011 Jan 20. 29(3):257-63.
  2. Naylor MF, Farmer KC. The case for sunscreens. A review of their use in preventing actinic damage and neoplasia. Arch Dermatol. 1997 Sep. 133(9):1146-54.
  3. Beasley DG, Meyer TA. Characterization of the UVA protection provided by avobenzone, zinc oxide, and titanium dioxide in broad-spectrum sunscreen products. Am J Clin Dermatol. 2010 Dec 1. 11(6):413-21.
  4. Levy SB. How high the SPF?. Arch Dermatol. 1995 Dec. 131(12):1463-4.
  5. Kaidbey KH. The photoprotective potential of the new superpotent sunscreens. J Am Acad Dermatol. 1990 Mar. 22(3):449-52.
  6. Williams JD, Maitra P, Atillasoy E, Wu MM, Farberg AS, Rigel DS. SPF 100+ sunscreen is more protective against sunburn than SPF 50+ in actual use: Results of a randomized, double-blind, split-face, natural sunlight exposure clinical trial. J Am Acad Dermatol. 2017 Dec 29.
  7. Kohli I, Shafi R, Isedeh P, Griffith JL, Al-Jamal MS, Silpa-Archa N, et al. The impact of oral Polypodium leucotomos extract on ultraviolet B response: A human clinical study. J Am Acad Dermatol. 2017 Jul. 77 (1):33-41.e1.
Следваща статия: Слънчев спектър
Сподели:
Кожа и имуносупресия