Тази статия е част от темата „Миастения гравис и бременност“, свързани статии:

В края на бременността, идва въпроса за оптималния начин на раждане, които трябва да бъде избран при бременни с миастения гравис. Стресът от раждането, възможното влошаване на миастения след раждането и грижите за бебето вероятно денонощно представляват особено предизвикателство за  пациентки с това заболяване (1).

Има ли специфични съображения, произтичащи от миастенията за начина на раждане?

Раждането трябва да се планира да бъде извършено в клиника с пълен набор от услуги, където е възможно сътрудничеството между опитни гинеколози, анестезиолози, невролози и неонатолози с подходяща апаратура за наблюдение и възможности за реанимация при настъпване на усложнения.

Тъй като матката е изградена от гладка мускулатура, тя не се влияе от наличието на антитела срещу ацетилхолиновия рецептор и поради това при жени с МГ се препоръчва вагинално раждане (2,3). 

Може да се наложи помощ във втория етап от раждането с помощта на форцепс или вакуум екстракция, тъй като по време на този етап участват набраздени мускули, а те могат да бъдат засегнати от автоантителата (3,4).

Цезарово сечение трябва да се извършва само при акушерски показания, тъй като операцията може да бъде стресираща за жени с МГ (3,4). По отношение на анестезията се препоръчва епидурална анестезия (5), тъй като нервно-мускулните лекарства и наркотиците могат да потенцират ефектите на автоантителата върху нервно-мускулната връзка.

Може ли да се използва обща анестезия?

Ако се използва обща анестезия, трябва да се приложат неполяризиращи мускулни релаксанти и тяхната скорост на приложение трябва да бъде определяна чрез невромускулно наблюдение (6-8). Освен това, приложението на опиати за повлияване на болка трябва да се прави много внимателно поради възможно потискане на дишането на майката и на новороденото (9,10).

В хода на раждането специфичните за миастения лекарства трябва да бъдат непрекъснато поддържани (11,12). 

Какво е необходимо непосредствено след раждането?

След раждането състоянието на майката трябва да бъде наблюдавано в зависимост от индивидуалния случай, но по принцип при жени с миастения съществува висок риск от влошаване след раждането и това налага проследяване в интензивно отделение (9,10).

Особено внимание се налага върху възможността от развитие на следродилни инфекции, защото по принцип инфекциите са доказан тригер за влошаване на миастения гравис.

Другото важно съображение, непосредствено след раждането е възможността за развитие на преходна неонатална миастения у новороденото. Тази форма се наблюдава при 10-20% от новородените от жени с миастения. Поради това, бебето също трябва да бъде проследявано активно (в болницата трябва да има опитни неонатолози). Установява се слаб мускулен тонус, слаб плач и рефлексът за сукане е вял. В редки случаи може да се развие и дихателна недостатъчност. Неонаталната миастения се дължи на преминалите през плацентата майчини автоантитела (13,14), тъй като те се разграждат, симптомите отзвучават в рамките на 8-16 седмици, но може да се наложи лечение и това да забави изписването на майката и новороденото от болницата.

За съжаление не съществуват предсказващи фактори за развитието на преходна неонатална миастения при съответната бременност, както и за определяне на риска от повторение при последваща бременност (15).

Литература:

  1. Thieme A, Kalischewski P. Myasthenia Gravis: Family Planning, Pregnancy and Delivery Neurology International Open 2018; 2: E46–E50.
  2. Ferrero S, Pretta S, Nicoletti A, Petrera P, Ragni N. Myasthenia gravis: management issues during pregnancy. Eur J Obstet Gynecol. 2005;121(2):129–38.
  3. Berlit S, Tuschy B, Spaich S, Sütterlin M, Schaffelder R. Myasthenia gravis in pregnancy: a case report. Case Rep Obstet Gynecol. 2012;2012:736024. Epub 2012 Jan 26.
  4. Ferrero S, Esposito F, Biamonti M, Bentivoglio G, Ragni N. Myasthenia gravis during pregnancy. Expert Rev Neurother. 2008;8(6):979–88.
  5. Djelmis J, Sostarko M, Mayer D, Ivanisevic M. Myasthenia gravis in pregnancy: report on 69 cases. Eur J Obstet Gynecol Reprod Biol. 2002;104(1):21–5.
  6. Schwab S, Krieger D, Müllges W et al. Neurologische Intensivmedizin. Berlin: Springer Verlag; 1999.
  7. Walz R, Lubbe N, Walz K et al. Muskelrelaxation mit Atracurium bei Myasthenia gravis. Anaesthesiol Reanim 1996; 21: 43–46.
  8. Blobner M, Mann R. Anästhesie bei Patienten mit Myasthenia gravis. Anaesthesist 2001; 50: 484–493.
  9. Klehmet J, Ohlraun S, Meisel A. Myasthenia gravis und Schwangerschaft. Akt Neurol 2014; 41: 447–453
  10. Klehmet J, Dudenhausen J, Meisel A. Verlauf und Behandlung der Myasthenia gravis in der Schwangerschaft. Nervenarzt 2010; 81: 956–962.
  11. Banerjee A, Wilson I.Anaesthesia and myasthenia gravis. Anaesthesia tutorial of the week, World Federation of Societies of Anaestesiologists 2008.
  12. Gambling D, Douglas M, McKay R. Obstetric anaestesia and uncommon disorders. Cambridge UK: Cambridge University Press; 2008.
  13. Licht U, Model P, Kribs S. Transiente neonatale Myasthenia gravis. Nervenarzt 2002; 73: 774–778.
  14. Tagher RJ, Baumann R, Desai N. Failure of intravenously administered immunoglobulin in the treatment of neonatal myasthenia gravis. J Pediatr 1999; 134: 233–235.
  15. Köhler W, Sieb JP. Myasthenia gravis. 4. Auflage. Bremen: UNI-MED Verlag; 2012.
Следваща статия: След раждането
Сподели:
МГ и бременност