Организация на живота след раждането при жени с миастения гравис

Тази статия е част от темата „Миастения гравис и бременност“, свързани статии:

Установено е, че при жени с миастения има риск от влошаване на болестта в първите месеци след раждането ⁽¹⁾. Вероятно роля имат стреса при раждането, по-голямата умора, провокирана от отглеждането на новороденото, развитие на инфекции или други тригери. Съветите за намаляване на тези рискове включват:

Отлагане на бременността една до две години след първоначалното диагностициране, за да може да бъде оценена тежестта на болестта и определена индивидуалната терапия;
Ако е необходимо, трябва да се положителният ефект от тимектомията, която е показана при пациенти в хода на генерализирана, положителна за антитела срещу ацетилхолиновия рецептор миастения и винаги ако има тимом ^(2,3).
Проследяване от самата пациентка на тригерите, защото тяхното разпознаване и коригирането на влиянието им намалява риска от влошаване. Това предполага след поставяне на диагнозата болните да водят дневник за проследяване/следене и описване на тригерите.

Предвид по-високия риск от влошаване на състоянието след раждането, жената трябва още в първите седмици да посети проследяващия невролог за да се прецени състоянието, да се обмисли необходимото лечение и да се дадат необходимите съвети за кърменето на новороденото.

Има ли специфични съображения, произтичащи от миастенията по отношение на кърменето?

Естественото хранене на новороденото е винаги по-добрия избор, но при жени с миастения гравис има някои съображения във връзка с провежданата терапия.

Кърменето е възможно, ако майката е на ниска доза инхибитори на ацетилхолинестеразата ^(2,3), защото тези лекарства преминават в кърмата и могат да причинят симптоми, свързани със засилена стимулация на мускариновите и никотиновите рецептори.

Ефектите от въздействие на ацетилхолина върху мускариновите рецептори са:

свиване на зеницата (миоза) и замъглено зрение и сълзене;
гадене, повръщане и диария;
спазъм на бронхите и засилена секреция в бронхите;
намален пулс (брадикардия);
чести позиви за уриниране и императивни позиви за уриниране (силни позиви за уриниране, които временно могат да бъдат задържани, но не и преодолени и завършват накрая с неволево изпускане на урина).

Ефектите от въздействие на ацетилхолина върху никотиновите рецептори мускулна слабост, включително на дихателната мускулатура:

мускулни фасцикулации (потрепвания): под термина мускулно потрепване лекарите обикновено имат предвид неволни свивания и отпускания на мускули. Могат да бъдат засегнати много и различни мускулни групи, включително лицеви мускули и тези на крайниците. Трептенията могат да бъдат ритмични и правилни, могат да се появят веднъж или на неравномерни интервали. Ако контракции произвеждат ясно видими движения, лекарите говорят за миоклонии; ако няма действително движение, потрепванията се наричат фасцикулации;
сърдечно-съдови ефекти: тахикардия (ускорена сърдечна дейност), но може да има брадикардия (намалена сърдечна честота) от противоположните ефекти на стимулирането на мускариновите и никотиновите рецептори.

Лечението с кортикостероиди не е противопоказание за кърмене, но трябва да се има предвид възможността за повлияване на производството на кортизон у бебето, поради това по-високи дози трябва да се избягват по време на кърмене ⁽¹⁾. Препоръчва се кортикостероидът да се вземе непосредствено след кърмене и следващото кърмене да се планира около 4 часа след това ⁽⁵⁾.

По отношение на азатиоприн са налични следните данни: някои автори ⁽⁶⁾ считат, че кърменето на фона на азатиоприн е напълно безопасно, а други ⁽⁷⁾ препоръчват проследяване на кръвното налягане при детето.

Циклоспорин и такролимус могат да бъдат приемани без риск по време на кърмене, защото почти не преминават в кърмата ⁽⁸⁾.

Лечението с циклофосфамид, микофенолат мофетил или ритуксимаб е противопоказание за кърмене ⁽⁸⁾.

Какви са съветите за организация на живота след раждането?

Стресът от раждането, възможното влошаване на миастения след него и денонощните грижи за бебето представляват особено голямо предизвикателство за пациентите с миастения. Неизбежно има стрес и влошаване на съня, които са доказани тригери.

Това налага още по време на бременността да се обсъди разделянето на задачите с партньора и семейството. Необходимо е близките да подкрепят нуждата от физическа почивка чрез добро планиране на ежедневните дейности.

Полезни могат да бъдат съветите за:

Добра подготовка, подходящите предпазни мерки, подробните консултации с лекуващия лекар, както и подкрепа от партньор и семейство дават възможност на пациентките с миастения да забременеят и да родят и отгледат здраво дете.

Ако това е твоята мечта, не се колебай заради болестта! Информирай се максимално и остани позитивна, защото детето осмисля живота!

Литература:

Da Silva FC, do Cima LC, de Sá RAM. Myasthenia gravis and pregnancy. In: Minagar A, editor. Neurological disorders and pregnancy. Burlington, MA: Elsevier; 2011. pp. 55–68.
Klehmet J, Ohlraun S, Meisel A. Myasthenia gravis und Schwangerschaft. Akt Neurol 2014; 41: 447–453
Klehmet J, Dudenhausen J, Meisel A. Verlauf und Behandlung der Myasthenia gravis in der Schwangerschaft. Nervenarzt 2010; 81: 956–962.
Köhler W, Sieb JP. Myasthenia gravis. 4. Auflage. Bremen: UNI-MED. Verlag; 2012.
Thieme A, Kalischewski P. Myasthenia Gravis: Family Planning, Pregnancy and Delivery Neurology International Open 2018; 2: E46–E50.
de Meel R, Lipka AF.van Zwet Prognostic factors for exacerbation and emergency treatments in myasthenia gravis. J Neuroimmunology. 2015; 282: 123–125.
Hoff JM, Daltveit AK, Gilhus NE. Myasthenia gravis: Consequencies for pregnancy, delivery, and newborn. Neurology 2003; 61: 1362–1366.
Janssen NM, Genta MS. The effects of immunosuppressive and anti-inflammatory medications on fertility, pregnancy and lactation. Arch Intern Med 2000; 160: 610–619.

Следваща статия: Национален консенсус

Сподели: