Говорни нарушения - симптоми, свързани с гласа и речта

Как се случва говора при хората?

Речевият апарат има два отдела: централен и периферен (изпълнителен).

Централният отдел се състои от коровия център на речта, подкоровите възли, нервните пътища през главния и гръбначния мозък.

Периферният отдел е съвкупност от изпълнителни структури: кости, мускули, сухожилия, хрущяли и нерви. Конкретните структури са следните: бели дробове и трахея, гръклян (ларинкс) с гласни връзки, носна и устна кухина. Първичната биологична функция на тези органи не е бил говора, а дишането и храносмилането. По-късно у човека се развиват говорни способности. Белите дробове не участват директно при звукообразуването, те доставят само необходимия въздух. От белите дробове въздухът преминава през трахеята и гръкляна, за да достигне до устната и носната кухина. Гръклянът е мястото, където се извършва т.нар. фонация – т.е. озвучаването на издишаната струя посредством действието на гласните връзки, които се съкращават или отпускат. Гръклянът е тръбест орган, който се състои от хрущял. Хрущялите са свързани с мускули и сухожилия и поради тази причина гръклянът е подвижен. Същинското звукообразуване (артикулация) се извършва в артикулационния апарат. Това е т.нар. гласов канал или тракт, който включва гърлената, носната и устната кухина и има роля на резонатор.

Как функционира нормалният говор?

На практика всеки от нас приема говора за даденост. Едва когато се развие говорен проблем се замисляме колко сложен процес е всъщност. Нормалната реч разчита на множество системи, които трябва да работят безпроблемно заедно.

Дишане: използване на диафрагмата за запълване на белите дробове и бавно, контролирано издишване при говор.
Глас (фонация): използване на гласните струни (с преминаващ въздушен поток) за издаване на звуци, които се различават по височина (висока или ниска), сила на звука и качество.
Резонанс: регулиране на височината на мекото небце, за да се получи вибриране на гласа в устата или носа (влияе върху качеството на звука).
Артикулация: използване на устните, езика и мекото небце за фина настройка на звука и яснота на речта.
Поток на речта: резултат е от комбиниране на описаните системи, като същевременно се осъществяват подходящи корекции в скоростта на говорене, паузите и промените в силата на звука и акцента.

Какви са говорните нарушенията при миастения гравис?

Говорните проблеми, наблюдавани при миастения гравис, включват основно дисфония и дизартрия. Това заболяване може да повлияе на речта на човек по различни начини. Мускулната слабост на:

гърлото - не позволява човек да погълне слюнката си;
езика - не позволява човек да го движи адекватно бързо;
челюстта - не може да се движи достатъчно бързо;
устата - не може да се движат добре устните, езика и мекото небце за фина настройка на звука и формиране на звуците.

Какви са симптомите на дизартрия?

Дизартрия

Нарушенията, при които са засегнати двигателните мускулни компоненти на говора, се наричат дизартрия (те обикновено засягат контрола на силата на звука и артикулацията). Към дизартрията се отнасят:

Нарушен контрол на силата на звука: гласът става твърде тих или силен.
Нарушена артикулация: говорът става неясен.
Нарушено акцентиране: говорът се забавя или се накъсва от неподходящи паузи, затруднено прилагане на подходящо ударение върху думите или разлика в силата на ударенията.

Какви са симптомите на дисфония?

Дисфония

Говорните нарушения, при които е засегнато качеството на гласа, се наричат дисфония. Към дисфонията се отнасят:

Тих или силен глас.
„Стегнат“ или „стържещ“ глас поради спастичност на гласовата мускулатура.
Накъсване на тона или монотонен глас поради спастичност на гласовата мускулатура.
Хиперназалност на гласа (т. нар. носово говорене), което се причинява от слабост или липса на координация на мекото небце.
Дрезгавост на гласа, причинена от гласните струни със стягане на ларинкса по време на говор.

Характерно е, че говорните нарушения се задълбочават с напредването на деня поради засилване на мускулната слабост - гласът се “изхабява” (става беззвучен) или, при продължителни задачи, свързани с говорене, гласът става трудно разбираем.

Колко чести са говорните нарушения при миастения гравис?

Проучване при 175 изследвани миастеници ⁽¹⁾ установява, че:

30% са имали оплаквания от устата, гърлото или ларинкса;
30% от тези случаи са имали нарушения при преглъщане;
13% са имали дизартрия;
2% са имали дисфония.

Дисфонията е относително честа (среща се при около 1/3 от всички хора в някакъв момент от живота им), но се среща само при около 2% от хората с миастения гравис.

Дизартрията е по-рядко срещана в общата популация, но се среща при над 10% от хората с миастения гравис.

Освен това, дизартрия се наблюдава по-често при по-млади пациенти, докато дисфонията се наблюдава по-често при възрастни мъже с миастения гравис.

При много малка част от случаите с миастения гравис говора може да бъде засегнат до степен на пълна невъзможност за говорене.

Какво е отражението на говорните нарушения върху живота на миастеника?

Трудностите при говорене могат да повлияят на изпълнението на работата и могат да накарат човек да се чувства социално изолиран, защото е трудно да бъде чут или разбран.

Каква е терапията при говорни нарушения, свързани с миастения гравис?

Подобряването и прогнозата на говорните нарушения често е свързано с лечението на цялостното заболяване, но може да включва и терапия от логопед.

Програма за повлияване на говорните нарушения не е показана по време на миастенна криза или обостряне, но може да се приложи по време на стабилност или когато болестта е в ремисия.

Упражненията трябва да се извършват по време на пиковото насищане с лекарства и да бъдат задължително съгласувани с лекуващия невролог.

Литература: