Говорни нарушения - симптоми, свързани с гласа и речта

Как се случва говора при хората?

Речевият апарат има два отдела: централен и периферен (изпълнителен).

Централният отдел се състои от коровия център на речта, подкоровите възли, нервните пътища през главния и гръбначния мозък.

Периферният отдел е съвкупност от изпълнителни структури: кости, мускули, сухожилия, хрущяли и нерви. Конкретните структури са следните: бели дробове и трахея, гръклян (ларинкс) с гласни връзки, носна и устна кухина. Първичната биологична функция на тези органи не е бил говора, а дишането и храносмилането. По-късно у човека се развиват говорни способности. Белите дробове не участват директно при звукообразуването, те доставят само необходимия въздух. От белите дробове въздухът преминава през трахеята и гръкляна, за да достигне до устната и носната кухина. Гръклянът  е мястото, където се извършва т.нар. фонация - озвучаването на издишаната струя посредством действието на гласните връзки, които се съкращават или отпускат. Гръклянът е тръбест орган, който се състои от хрущял. Хрущялите са свързани с мускули и сухожилия и поради тази причина гръклянът е подвижен. Същинското звукообразуване (артикулация) се извършва в артикулационния апарат. Това е т.нар. гласов канал или тракт, който включва гърлената, носната и устната кухина и има роля на резонатор.  

Как функционира нормалният говор?

На практика всеки от нас приема говора за даденост. Едва когато се развие говорен проблем се замисляме колко сложен процес е всъщност. Нормалната реч разчита на множество системи, които трябва да работят безпроблемно заедно.

• Дишане: използване на диафрагмата за запълване на белите дробове и бавно, контролирано издишване при говор.
• Глас (фонация): използване на гласните струни (с преминаващ въздушен поток) за издаване на звуци, които се различават по височина (висока или ниска), сила на звука и качество.
• Резонанс: регулиране на височината на мекото небце, за да се получи вибриране на гласа в устата или носа (влияе върху качеството на звука).
• Артикулация: използване на устните, езика и мекото небце за фина настройка на звука и яснота на речта.
• Поток на речта: резултат е от комбиниране на описаните системи, като същевременно се осъществяват подходящи корекции в скоростта на говорене, паузите и промените в силата на звука и акцента.

Какви са говорните нарушенията при миастения гравис?

Говорните проблеми, наблюдавани при миастения гравис (МГ), включват основно дисфония и дизартрия. Те се свързват с  мускулната слабост на:

• гърлото - слабостта на тези мускули води до затруднения за преглъщане на слюнката;
• езика - слабостта на тези мускули не позволява на езика да се движи адекватно бързо;
• челюстта - не може да се движи достатъчно бързо за добра артикулация;
• устата - слабостта на мускулатурата не позволяна да се движат добре устните, езика и мекото небце за фина настройка на звука и формиране на звуците.

Какви са симптомите на дизартрия?

Дизартрия

Нарушенията, при които са засегнати двигателните мускулни компоненти на говора, се наричат дизартрия (те обикновено засягат контрола на силата на звука и артикулацията). Към дизартрията се отнасят:

• Нарушен контрол на силата на звука: гласът става твърде тих или силен.
• Нарушена артикулация: говорът става неясен.
• Нарушено акцентиране: говорът се забавя или се накъсва от неподходящи паузи, затруднено прилагане на подходящо ударение върху думите или разлика в силата на ударенията.

Какви са симптомите на дисфония?

Дисфония

Говорните нарушения, при които е засегнато качеството на гласа, се наричат дисфония. Към дисфонията се отнасят:

• Тих или силен глас.
• „Стегнат“ или „стържещ“ глас поради уморяемост на гласовата мускулатура.
• Накъсване на тона или монотонен глас слабост на гласовата мускулатура.
• Хиперназалност на гласа (т. нар. носово говорене), което се причинява от слабост или липса на координация на мекото небце.
• Дрезгавост на гласа, причинена от гласните струни със стягане на ларинкса по време на говор.

Характерно е, че говорните нарушения се задълбочават с напредването на деня поради засилване на мускулната слабост - гласът се “изхабява” (става беззвучен) или, при продължителни задачи, свързани с говорене, гласът става трудно разбираем.

Колко чести са говорните нарушения при миастения гравис?

Проучване при 175 изследвани миастеници ⁽¹⁾ установява, че:

• 30% са имали оплаквания от устата, гърлото или ларинкса;
• 30% от тези случаи са имали нарушения при преглъщане;
• 13% са имали дизартрия; 
• 2% са имали дисфония. 

Дисфонията е относително честа (среща се при около 1/3 от всички хора в някакъв момент от живота им), но се среща само при около 2% от хората с миастения гравис.

Дизартрията е по-рядко срещана в общата популация, но се среща при над 10% от хората с МГ.

Освен това, дизартрия се наблюдава по-често при по-млади пациенти, докато дисфонията се наблюдава по-често при възрастни мъже с МГ. 

При много малка част от случаите с миастения гравис говора може да бъде засегнат до степен на пълна невъзможност за говорене.

Какво е отражението на говорните нарушения върху живота на миастеника?

Трудностите при говорене могат да повлияят на изпълнението на работата и могат да накарат човек да се чувства социално изолиран, защото е трудно да бъде чут или разбран.

Каква е терапията при говорни нарушения, свързани с миастения гравис?

Подобряването и прогнозата на говорните нарушения често е свързано с лечението на цялостното заболяване, но може да включва и терапия от логопед.

Програма за повлияване на говорните нарушения не е показана по време на миастенна криза или обостряне, но може да се приложи по време на стабилност или когато болестта е в ремисия.

Упражненията трябва да се извършват по време на пиковото насищане с лекарства и да бъдат задължително съгласувани с лекуващия невролог.  

Последна актуализация: март 2026 г.

Литература:

1. The Symptoms of Myasthenia Gravis. The Australian Myasthenic Association in NSW