Какво е важно да знаеш?
Кортикостероидите, особено при по-високи дози за дълги периоди от време, понякога могат да доведат до увреждане на костите, наречено асептична некроза (известна също като остеонекроза или аваскуларна некроза). Това може да засегне редица стави, но тазобедрената става е най-често засегнатата. Интравенозната пулсова терапия с метилпреднизолон (терапия за 3-5 дни с висока доза) е по-често свързана с асептична некроза в сравнение с продължителната терапия с ниски дози кортикостероид. Установено е, че метилпреднизолон, при дози >2 g за >3 месеца, значително повишава риска от остеонекроза. Пациенти, лекувани с дози преднизон <20 mg/ден имат по-нисък риск за развитие на този страничен ефект.
Защо се развива остеонекрозата?
Остеонекрозата се дефинира като „смърт на всички клетъчни елементи на костта“. Под влияние на стероида се стига до намален кръвен ток, защото се свиват артериите. Постепенно това води до нарушаване на храненето на коста и развитие на некроза.
Началото на остеонекрозата от стероиди обикновено е коварно или неясно в ранните етапи. Може да липсват симптоми в продължение на седмици дори до една година след прекратяване на употребата на стероиди. Основен симптом е едностранната болка в засегнатата става, напр. тазобедрената, но тя може да се усеща в слабините, бедрото, коленете или седалището. По-късно се появява болезнено накуцване (или нарушаване на движението ако е засегната друга става), което се влошава от натоварване и частично се облекчава при почивка. При напредване на процеса има болка в покой. Увреждането на функцията на ставата е прогресиращо и в крайна сметка артропластиката (изкуствена става) е неизбежна.
Какво е важно да направиш?
Важно е да знаеш за това възможно усложнение на кортикостероидната терапия и да наблюдаваш състоянието си. При поява на ставен дискомфорт (помни, че остеонекрозата не засяга единствено тазобедрената става) и не трябва да отлагаш консултацията с ортопед.
По отношение на възможностите за повлияване, най-важното е процесът да бъде диагностициран максимално рано, когато промените все още са обратими.
Изследването с магнитен резонанс е златният стандарт за откриване на асептична некроза в ранен стадий, когато може да се направи декомпресията на ядрото (пробиване на канал в зоната на костна некроза). Във втори и трети стадий може да се опита лечение с васкуларизирани (снабдени с кръв) и неваскуларизирани костни присадки. В четвърти стадий се развива и вторично възпаление на ставата и единствената възможност за лечение е смяна на ставата.
Ако не е препоръчано от лекар, не намалявай дозата и не преустановявай лечението с кортикостероиди – рискуваш да се влошат симптомите на твоето заболяване или да се развият симптоми, свързани с остра недостатъчност на надбъбречната жлеза, позната като Адисонова криза.
