Какво е важно да знаеш?

Кортикостероидите имат директен катаболен ефект върху скелетните мускули. Нека припомним, че терминът катаболизъм означава комплекс от метаболитни пътища, който разгражда молекулите на малки части като освобождава енергия. При катаболизма големите макромолекули като полизахариди, липиди, нуклеинови киселини и протеини се разграждат до съставните им мономери - монозахариди, мастни киселини, нуклеотиди и аминокиселини.

По отношение на мускулите, при лечение с кортикостероиди се намалява мускулния протеин и се развива слабост на мускулите, позната като стероидна миопатия.

Миопатията обикновено се развива в продължение на няколко седмици до месеци от началото на лечението и е най-изразена по отношение на проксималните (близките до торса) групи мускули. Не се съчетава с мускулна болка. Звучи ли ти това познато? Сигурно! Защото основен симптом на миастенията в генерализираната й форма е слабостта на скелетните мускули. Симптомите на стероидна миопатия обикновено се подобряват в рамките на 3 до 4 седмици след намаляване на дозата и обикновено отзвучават след прекратяване на лечението със стероиди.

Знаем, че преднизолонът е лекарството от първа линия, използвано за свързваща терапия; тоест преди други имуносупресори, като метотрексат, азатиоприн и микофенолат мофетил да достигнат нива, достатъчни за лечебен ефект.

Но фактът, че самото заболяване има за основен симптом мускулната слабост усложнява нещата. Тъй като е възможно развитие на стероидна миопатия са правени проучвания по отношение на зависимостта на това усложнение и дозата на кортикостероидната терапия. Установено е, че остра стероидна миопатия се развива предимно в случаите, при които кортикостероидната терапия се прилага във високи дози и парентерално, т.е. мускулно или венозно.

Какво е важно да направиш?

Важно е да следиш състоянието си и да се придържаш точно към назначената от лекаря доза на инхибиторите на холинестеразата. В България такъв медикамент е Калимин. Ако забележиш засилване на мускулната слабост, не бива да отлагаш консултацията с лекуващия лекар. Не коригирай на „своя глава“ или по съвет от други пациенти дозата на Калимина!

На базата на изключване на възможните причини и евентуално допълнителни изследвания, лекарят ще прецени дали става въпрос за страничен ефект от кортикостероидната терапия и ще предприеме съответни действия.

Ако не е препоръчано от лекар не намалявай дозата и не преустановявай лечението с кортикостероиди – рискуваш да се влошат симптомите на твоето заболяване или да се развият симптоми, свързани с остра недостатъчност на надбъбречната жлеза, позната като Адисонова криза.

Следваща статия: Асептична некроза
Сподели: