Какви нарушения на съня се наблюдават при хора с миастения гравис?

Основните състояния, свързани със съня, които са описвани като прояви на миастения гравис (3,4,5) са:

  • разстройство на дишането при сън-централна и обструктивна (от стесняване на дихателните пътища) сънна апнея;
  • намалена ефективност и качество на съня;
  • увеличен брой нощни събуждания;
  • движения на крайниците по време на сън (синдром на неспокойните крака);
  • прекомерна сънливост през деня.

Нарушенията на съня могат да доведат до липса на концентрация, когнитивни нарушения и смущения в настроението като депресия и тревожност.

Колко често се наблюдават нарушения на съня при миастения гравис?

Няма обширни проучвания за разпространението на нарушенията на съня при пациенти с невромускулни разстройства. Симптоми като сънливост през деня и умора често се приписват на основните прояви на неврологичното заболяване (2). Счита се, че разпространението на дневната сънливост е високо при пациенти с МГ, установено е, че 33% от миастениците съобщават за прекомерна сънливост през деня (5). В проучване от 2012 г. (6) е използван въпросник за определяне на разпространението на синдрома на неспокойните крака при 73 пациенти с МГ и 65 здрави контроли. Авторите съобщават, че 43,2% от миастениците са имали това нарушение, в сравнение с 20% от контролите и правят извода, че синдромът на неспокойните крака е по-разпространен при пациенти с МГ, отколкото в общата популация. Нарушено дишане при сън се наблюдава при 40% до 60% от стабилните пациенти с МГ.

Какво представлява синдрома на неспокойните крака?

Синдромът на неспокойните крака (Restless legs syndrome, RLS) е неврологична симптоматика, проявяваща се с необичайни усещания и стремеж за движение на краката, настъпващи предимно в легнало положение и в покой. Най-честите оплаквания са:

  • усещане за напрежение в краката;
  • изтръпване;
  • крампи;
  • усещане за парене, въпреки че тялото е отпуснато и готово за сън.

Парадоксално е, че при раздвижване на краката настъпва облекчение. Това се случва предимно през нощта или в легнало положение. Синдромът на неспокойните крака може да бъде причина за смущение на съня и непълноценна почивка. Като последица от недоспиването настъпват други нарушения, напр. хронична умора-  раздразнителност, агресивно поведение, проблеми в работата и др. Често симптомите да се различават по продължителност и тежест при миастениците. Някои хора изпитват леки симптоми, с прекъсвания, докато при други симптомите стават по-тежки с всеки следващ епизод.

Какво представляват нарушенията на дишането по време на сън?

Счита се, че нарушенията на дишането по време на сън са основна причина за тежко протичане на болестта и смъртност при пациенти с нервно-мускулни заболявания (1). Нарушението на дишането при сън се свързва с отслабване на мускулите в устата и гълтача и силно влияе върху качеството на живот на пациента.

По-често нарушено дишане по време на сън се наблюдава при хора в по-напреднала възраст и предимно у мъже. Значение имат и фактори като затлъстяване и/ или лечение с кортикостероиди. Симптомите на нарушено дишане при сън обикновено се развиват постепенно, поради което, в началото, пациентите дори не знаят за тях.

Непрекъснатото положително налягане в дихателните пътища може да обърне парадоксалната слабост на дихателните мускули при пациенти с МГ в обструктивна сънна апнея. Обикновено мускулите, които контролират горните дихателни пътища, се отпускат по време на сън. Ако се отпуснат прекалено, горните дихателни пътища се стесняват и някои хора започват да хъркат. Ако дихателните пътища се стесняват прекалено много, това може да предизвика затруднения, дори и спиране на дишането по време на сън – сънна апнея. Синдромът на обструктивна сънна апнея е най-честото нарушение на дишането, настъпващо по време на сън. Характеризира се с повтарящи и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнея) или намалявания (хипопнея) на дихателния поток по време на сън. Главните симптоми на сънната апнея са:

  • спиране на дишането по време на сън;
  • изразена дневна сънливост;
  • събуждане със сърцебиене и/или главоболие;
  • непълноценен сън;
  • събуждане с чувство за задушаване и паника;
  • сутрешна умора;
  • покачване на телесна маса без промяна в хранителния режим.

Често ли има безсъние при хора с миастения гравис?

Установено е, че 2 от 3 души с миастения съобщават, че не нямат качествен сън. Почти 45% съобщават за симптоми, граничещи с безсъние (7). Хората с безсъние се оплакват от трудно заспиване, многократни събуждания през нощта, ранно събуждане и всичко това води до недостатъчно сън и се отразява на работоспособността и настроението.

Какви са основните съвети при проблеми със съня?

Ако някой от близките забележи, че при миастеника има симптоми като хъркане и/ или задавяне по време на сън, или има впечатление, че дишането прекъсва за секунди, е задължително да се потърси консултация с лекар.

Лекарят може да назначи лекарства против безсъние, но е възможно те да доведат до нови проблеми със съня или влошаване на заболяването. Абсолютно неподходящо е да се пристъпва към самолечение, защото редица лекарства могат да влошат миастенията или дори да провокират миастенна криза. След консултация с лекар може да се опита прием на билки или мелатонин, които подпомагат съня (8), въпреки, че ефективността им е спорна. Има съобщения за случаи, при които е настъпило влошаване на двигателните симптоми на болестта след започване на прием на мелатонин (9). Допуска се, че става въпрос за повишена регулация на адаптивния имунен отговор, поради което авторите считат, че мелатонин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с МГ, особено тези, които са лекувани с имуносупресори. Някои храни могат да повлияят положително на производството на мелатонин, напр. банани; ориз; овесени ядки; джинджифил; ечемик; домати; репички.

Сънната апнея е лечима. Основният метод е така наречената PAP-терапия (от англ. „Positive Airway Pressure” или “Позитивно въздушно налягане в дихателните пътища”). При нея се използва маска по време на сън, която се поставя на лицето и се свързва с апарат, подаващ стаен въздух под налягане, т.е. в по-голям обем. Навлизайки в дихателните пътища в областта на гърлото, този въздух разделя отпуснатите и колабирали мускули и създава нещо подобно на “въздушна протеза”, благодарение на която дишането се нормализира. Всички по-нови PAP-апарати имат карта-памет, която записва дишането на болния и изчислява апнея/хипопнея индекса на фона на дишането с апарата. По този начин лекарят-специалист по медицина на съня, може да проследява лечението и периодичните проверки на данните от апарата са важни за оценката на ефекта от терапията.

Повлияването на нарушенията на съня изисква също така и промяна в начина на живот и спазване на добра хигиена на съня.

Не пренебрегвай състоянието си при наличие на проблеми със съня. Говори с лекуващия лекар, за да се намери най-подходящия начин за справяне с проблема. 

Литература

  1. Marlowe FI, D'Angelo AJ Jr. Respiratory failure as the initial presentation of myasthenia gravis. Ear Nose Throat J. 1989 Jun; 68(6):472-3.
  2. Bourke SC, Gibson GJ. Sleep and breathing in neuromuscular disease. Eur Respir J. 2002 Jun; 19(6):1194-201.
  3. Sonka K, Klinderová J, Kolejáková M, et al. : MESAM4 evaluated nocturnal respiration disturbances in myasthenia gravis. Sb Lek, 1996, 97: 97–102.
  4. Mennuni G, Morante MT, Di Meo L, et al. : [Myasthenia and sleep]. Schweiz Arch Neurol Neurochir Psychiatr, 1983, 133: 193–203.
  5. Quera-Salva MA, Guilleminault C, Chevret S, et al. : Breathing disorders during sleep in myasthenia gravis. Ann Neurol, 1992, 31: 86–92.
  6. Sieminski M, Bilińska M, Nyka WM: Increased frequency of restless legs syndrome in myasthenia gravis. Eur Neurol, 2012, 68: 166–170.
  7. Wang A, Le D, Goyal N, et al. Sleep disturbances in patients with myasthenia gravis: a prospective study. American Academy of Neurology. Достъпно на: https://n.neurology.org/content/86/16_Supplement/P3.132. Достъп 23.02.2021.
  8. Jordan H. and Ortiz N. Management of insomnia and anxiety in myasthenia gravis. J Neuropsychiatry Clin Neurosci. 2019;31,386-391.
  9. Nedkova-Hristova, V., Vélez-Santamaría, V. & Casasnovas, C. Myasthenia gravis exacerbation after melatonin administration: case series from a tertiary referral centre. BMC Neurol 20, 403 (2020).
Сподели: