Нарушения на съня при миастения гравис

Какви нарушения на съня се наблюдават при хора с миастения гравис?

Основните състояния, свързани със съня, които са описвани като прояви на миастения гравис ^(3,4,5) са:

• разстройство на дишането при сън-централна и обструктивна (от стесняване на дихателните пътища) сънна апнея;
• намалена ефективност и качество на съня;
• увеличен брой нощни събуждания;
• движения на крайниците по време на сън (синдром на неспокойните крака);
• прекомерна сънливост през деня.

Нарушенията на съня могат да доведат до липса на концентрация, когнитивни нарушения и смущения в настроението като депресия и тревожност.

Колко често се наблюдават нарушения на съня при миастения гравис?

Няма обширни проучвания за разпространението на нарушенията на съня при пациенти с невромускулни разстройства. Симптоми като сънливост през деня и умора често се приписват на основните прояви на неврологичното заболяване ⁽²⁾. Счита се, че разпространението на дневната сънливост е високо при пациенти с МГ, установено е, че 33% от миастениците съобщават за прекомерна сънливост през деня ⁽⁵⁾. В проучване от 2012 г. ⁽⁶⁾ е използван въпросник за определяне на разпространението на синдрома на неспокойните крака при 73 пациенти с МГ и 65 здрави контроли. Авторите съобщават, че 43,2% от миастениците са имали това нарушение, в сравнение с 20% от контролите и правят извода, че синдромът на неспокойните крака е по-разпространен при пациенти с МГ, отколкото в общата популация. Нарушено дишане при сън се наблюдава при 40% до 60% от стабилните пациенти с МГ.

Какво представлява синдрома на неспокойните крака?

Синдромът на неспокойните крака (Restless legs syndrome, RLS) е неврологична симптоматика, проявяваща се с необичайни усещания и стремеж за движение на краката, настъпващи предимно в легнало положение и в покой. Най-честите оплаквания са:

• усещане за напрежение в краката;
• изтръпване;
• крампи;
• усещане за парене, въпреки че тялото е отпуснато и готово за сън.

Парадоксално е, че при раздвижване на краката настъпва облекчение. Това се случва предимно през нощта или в легнало положение. Синдромът на неспокойните крака може да бъде причина за смущение на съня и непълноценна почивка. Като последица от недоспиването настъпват други нарушения, напр. хронична умора-  раздразнителност, агресивно поведение, проблеми в работата и др. Често симптомите да се различават по продължителност и тежест при миастениците. Някои хора изпитват леки симптоми, с прекъсвания, докато при други симптомите стават по-тежки с всеки следващ епизод.

Какво представляват нарушенията на дишането по време на сън?

Счита се, че нарушенията на дишането по време на сън са основна причина за тежко протичане на болестта и смъртност при пациенти с нервно-мускулни заболявания ⁽¹⁾. Нарушението на дишането при сън се свързва с отслабване на мускулите в устата и гълтача и силно влияе върху качеството на живот на пациента.

По-често нарушено дишане по време на сън се наблюдава при хора в по-напреднала възраст и предимно у мъже. Значение имат и фактори като затлъстяване и/ или лечение с кортикостероиди. Симптомите на нарушено дишане при сън обикновено се развиват постепенно, поради което, в началото, пациентите дори не знаят за тях.

Непрекъснатото положително налягане в дихателните пътища може да обърне парадоксалната слабост на дихателните мускули при пациенти с МГ в обструктивна сънна апнея. Обикновено мускулите, които контролират горните дихателни пътища, се отпускат по време на сън. Ако се отпуснат прекалено, горните дихателни пътища се стесняват и някои хора започват да хъркат. Ако дихателните пътища се стесняват прекалено много, това може да предизвика затруднения, дори и спиране на дишането по време на сън – сънна апнея. Синдромът на обструктивна сънна апнея е най-честото нарушение на дишането, настъпващо по време на сън. Характеризира се с повтарящи и продължаващи повече от 10 секунди прекъсвания (апнея) или намалявания (хипопнея) на дихателния поток по време на сън. Главните симптоми на сънната апнея са:

• спиране на дишането по време на сън;
• изразена дневна сънливост;
• събуждане със сърцебиене и/или главоболие;
• непълноценен сън;
• събуждане с чувство за задушаване и паника;
• сутрешна умора;
• покачване на телесна маса без промяна в хранителния режим.

Често ли има безсъние при хора с миастения гравис?

Установено е, че 2 от 3 души с миастения съобщават, че не нямат качествен сън. Почти 45% съобщават за симптоми, граничещи с безсъние ⁽⁷⁾. Хората с безсъние се оплакват от трудно заспиване, многократни събуждания през нощта, ранно събуждане и всичко това води до недостатъчно сън и се отразява на работоспособността и настроението.

Какви са основните съвети при проблеми със съня?

Ако някой от близките забележи, че при миастеника има симптоми като хъркане и/ или задавяне по време на сън, или има впечатление, че дишането прекъсва за секунди, е задължително да се потърси консултация с лекар.

Лекарят може да назначи лекарства против безсъние, но е възможно те да доведат до нови проблеми със съня или влошаване на заболяването. Абсолютно неподходящо е да се пристъпва към самолечение, защото редица лекарства могат да влошат миастенията или дори да провокират миастенна криза. След консултация с лекар може да се опита прием на билки или мелатонин, които подпомагат съня ⁽⁸⁾, въпреки, че ефективността им е спорна. Има съобщения за случаи, при които е настъпило влошаване на двигателните симптоми на болестта след започване на прием на мелатонин ⁽⁹⁾. Допуска се, че става въпрос за повишена регулация на адаптивния имунен отговор, поради което авторите считат, че мелатонин трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с МГ, особено тези, които са лекувани с имуносупресори. Някои храни могат да повлияят положително на производството на мелатонин, напр. банани; ориз; овесени ядки; джинджифил; ечемик; домати; репички.

Сънната апнея е лечима. Основният метод е така наречената PAP-терапия (от англ. „Positive Airway Pressure” или “Позитивно въздушно налягане в дихателните пътища”). При нея се използва маска по време на сън, която се поставя на лицето и се свързва с апарат, подаващ стаен въздух под налягане, т.е. в по-голям обем. Навлизайки в дихателните пътища в областта на гърлото, този въздух разделя отпуснатите и колабирали мускули и създава нещо подобно на “въздушна протеза”, благодарение на която дишането се нормализира. Всички по-нови PAP-апарати имат карта-памет, която записва дишането на болния и изчислява апнея/хипопнея индекса на фона на дишането с апарата. По този начин лекарят-специалист по медицина на съня, може да проследява лечението и периодичните проверки на данните от апарата са важни за оценката на ефекта от терапията.

Повлияването на нарушенията на съня изисква също така и промяна в начина на живот и спазване на добра хигиена на съня.

Не пренебрегвай състоянието си при наличие на проблеми със съня. Говори с лекуващия лекар, за да се намери най-подходящия начин за справяне с проблема. 

Литература

1. Marlowe FI, D'Angelo AJ Jr. Respiratory failure as the initial presentation of myasthenia gravis. Ear Nose Throat J. 1989 Jun; 68(6):472-3.
2. Bourke SC, Gibson GJ. Sleep and breathing in neuromuscular disease. Eur Respir J. 2002 Jun; 19(6):1194-201.
3. Sonka K, Klinderová J, Kolejáková M, et al. : MESAM4 evaluated nocturnal respiration disturbances in myasthenia gravis. Sb Lek, 1996, 97: 97–102.
4. Mennuni G, Morante MT, Di Meo L, et al. : [Myasthenia and sleep]. Schweiz Arch Neurol Neurochir Psychiatr, 1983, 133: 193–203.
5. Quera-Salva MA, Guilleminault C, Chevret S, et al. : Breathing disorders during sleep in myasthenia gravis. Ann Neurol, 1992, 31: 86–92.
6. Sieminski M, Bilińska M, Nyka WM: Increased frequency of restless legs syndrome in myasthenia gravis. Eur Neurol, 2012, 68: 166–170.
7. Wang A, Le D, Goyal N, et al. Sleep disturbances in patients with myasthenia gravis: a prospective study. American Academy of Neurology. Достъпно на: https://n.neurology.org/content/86/16_Supplement/P3.132. Достъп 23.02.2021.
8. Jordan H. and Ortiz N. Management of insomnia and anxiety in myasthenia gravis. J Neuropsychiatry Clin Neurosci. 2019;31,386-391.
9. Nedkova-Hristova, V., Vélez-Santamaría, V. & Casasnovas, C. Myasthenia gravis exacerbation after melatonin administration: case series from a tertiary referral centre. BMC Neurol 20, 403 (2020).