Какво е плазмафереза?

Плазмата е частта от кръвта, която остава, когато червените кръвни клетки, белите кръвни клетки и тромбоцитите са отстранени. Плазмата съставлява около 55 процента от кръвта и съдържа вода, соли, ензими, антитела и други видове протеини. Съдържанието на плазмата помага на организма да се бори с инфекциите.  

Плазмаферезата е процедура за пречистване на кръвта, използвана за лечение на автоимунни заболявания. При всяко от тези нарушения тялото е образувало протеини, наречени автоантитела, които са програмирани да идентифицират клетките и да ги унищожат. Тези антитела са в плазмата. При хора с автоимунно заболяване, антителата реагират с молекули в тялото, които изпълняват важни функции. При миастения гравис автоантителата атакуват молекули в нервно-мускулния синапс и пречат на комуникацията между нервите и мускулите, което в крайна сметка води до нарушена функция на мускулите. Плазмаферезата може да спре този процес, като премахне плазмата, която съдържа антитела, и я замени с нова плазма.

Осъществява се процес, при който течната част на кръвта (плазма) се отделя от кръвните клетки. Това се прави за да се „почистят“ образуваните антитела. Може да се използва машина за отстраняване на засегнатата плазма и замяната й с добра плазма или плазмен заместител. Това е известно още като плазмен обмен. Процесът е подобен на бъбречната диализа.

Кога се използва плазмафереза?

Необходимостта от плазмен обмен и честотата му на употреба се определят от реакцията при отделния пациент.

Процедурата е скъпа, отнема много време и не е напълно безрискова, затова не е предназначена за дългосрочно лечение.

Използва се основно в следните случаи:

  • За стабилизиране на състоянието на пациенти в миастенна криза, при които състоянието е животозастрашаващо.
  • За намаляване на умерена до тежка мускулна слабост преди тимектомия.

Плазменият обмен и интравенозния имуноглобулин понякога се наричат ​​"спасителни" или "мостови" терапии. Това е така, защото тези лечения действат бързо за подобряване на сериозната мускулна слабост. Това осигурява спасение или мост докато лекарствата за миастения гравис започнат да действат (1). 

Как се осъществява плазмафереза?

За достъп до кръв, един венозен катетър се вкарва в голяма вена (вероятно в извивката на ръката), а друг се поставя в противоположната ръка или крак. От първия катетър се отстраняват около 3 до 4 литра кръв (в зависимост от телесното тегло). Кръвта преминава през кръвен сепаратор, който работи по един от двата начина:

  • или чрез въртене на кръвта с висока скорост, за да се отделят клетките от течността;
  • или чрез преминаване на кръвта през мембрана с толкова малки пори, че да може да премине само течната част от кръвта.

Плазмата, която съдържа антителата, се изхвърля. Червените кръвни клетки се връщат в изкуствена плазма (албумин и физиологичен разтвор) през втория венозен катетър. Към кръвта се добавя средство против съсирване, но по-голямата част от агента против съсирване се отстранява преди връщането на кръвта на пациента.

Лечението, не е болезнено, но може да отнеме от 2 до 5 часа.  

Кога настъпва ефекта от плазмафереза?

Максимално подобрение може да бъде постигнато още след първия обмен, но точна схема липсва – всичко зависи от поносимостта и от отговора към терапията. Плазмаферезата обикновено включва шест до десет обменни лечения за две до десет седмици (2).

Как трябва да се подготвя за плазмафереза?

Важните съвети преди плазмафереза са следните:

  • Спокоен сън вечерта преди процедурата;
  • Прием на много течности;
  • Избягване на пушенето;
  • Диета с високо съдържание на протеини и с ниско съдържание на фосфор, натрий и калий в дните преди плазмафереза.

Какви са рисковете от плазмафереза?

Плазмаферезата носи риск от странични ефекти. Обикновено те са редки и обикновено са леки. Най-честият симптом е спад на кръвното налягане. Това обичайно е придружено от:

  • замъглено виждане;
  • виене на свят;
  • усещане за студ;
  • стомашни болки.

Въпреки че сепараторите за кръвни клетки от най-нова технология отстраняват само малка част от кръвта от пациента по всяко време, промените в обема на кръвта или вида на използваната заместваща течност карат някои пациенти да се чувстват замаяни. Пациентите трябва незабавно да уведомят медицинския персонал, ако започнат да чувстват изтръпване на устата, пръстите на ръцете или краката, крампи на крайниците или замаяност. 

По време на процедурата могат да възникнат следните трудности:

  • Понякога не е възможно да се постигне адекватен приток на кръв от вените на ръцете. Следователно ще е необходим алтернативен достъп до кръв, който може да включва лека операция.
  • Веществото против съсирване може да причини кисел вкус в устата, изтръпване около устните или остри болки, като иглички, забити в пръстите на ръцете или краката. Пациентите трябва незабавно да уведомят медицинския персонал, ако имат някой от тези симптоми.
  • Процедурата не е селективна по отношение на това кои антитела премахва и така може да се стигне до прекомерно потискане на имунната система. Това налага да се вземат специални предпазни мерки срещу инфекция.
  • Може да се развие алергична реакция, която обичайно е реакция към разтворите, използвани за заместване на плазмата.

В какви случаи не се прилага плазмафереза?

Плазмаферезата може да не е подходящо лечение за някои хора:

  • Сърдечна недостатъчност;
  • Алергия към хепарин или към замразен албумин или плазма;
  • Пациенти с хипокалциемия (ниско ниво на калций).

Заплаща ли се плазмаферезата от НЗОК?

Терапевтичната процедура плазмафереза е залегнала в лечебнодиагностичния алгоритъм на различни клинични пътеки (КП) със съответните показания за нейното провеждане. НЗОК заплаща за лечебна плазмафереза, само ако е включена в лечебнодиагностичния алгоритъм на съответната КП.

Лечебната плазмафереза има код 99.71 и се заплаща от НЗОК, когато е в рамките на следните клинични пътеки:

  • КП №54 “Остра и хронична демиелинизираща полиневропатия (Гилен-Баре)”;
  • КП №55 “Остра и хронична демиелинизираща полиневропатия (Гилен-Баре) на апаратна вентилация”;
  • КП №86 “Лечение на хистологично доказани гломерулонефрити - остри и хронични, първични и вторични при системни заболявания при лица над 18 години”;
  • КП №244 “Хеморагични диатези. Анемии”;
  • КП №243 “Лимфоми”;
  • КП №242 “Левкемии”.

Да запомним!

Плазмаферезата не лекува миастения гравис - тя само временно намалява нивото на циркулиращите антитела, които атакуват нервно-мускулната връзка. Мускулната сила се увеличава обикновено в рамките на дни, но ефектът продължава само от 3 до 6 седмици. Нивата на антителата, обаче, ще се възстановят, освен ако не започне терапия с имуносупресор, кортикостероид или друго лекарство, което променя начина на действие на имунната система.

Литература

  1. Bird SJ. Overview of the treatment of myasthenia gravis. UpToDate. Достъпно на: https://www.uptodate.com/contents/overview-of-the-treatment-of-myasthenia-gravis    Достъп 02.03.2022
  2. The Australian Myasthenic Association in NSW.Treatments for Myasthenia GravisMyasthenia Gravis Достъпно на: https://www.myasthenia.org.au/background/treatments/  Достъп 02.03.2022
  3. НРД. Достъпно на: https://www.nhif.bg/get_file?uuid=99EA88B2546B4A21E05400144FFB42AE Достъп 02.03.2022
Следваща статия: Интравенозен имуноглобулин
Сподели:
Лечение