Миастения гравис е автоимунно заболяване. Това означава, че имунната система на тялото вече не може да направи разликата между здрави клетки и външни нашественици и атакува собствени клетки и започва да атакува молекули в нервно-мускулния синапс. Това води до намаляване на възможността да има „разговор“ между нервите и мускулите и се развива основния симптом на болестта – мускулна слабост. Често при автоимунните заболявания се наблюдава склонност за съчетаването им при един и същ пациент. 

С какви други автоимунни болести се съчетава миастения гравис?

Автоимунните състояния, които хората най-често имат в допълнение към миастения гравис, са:

  • Тиреоидит (автоимунно заболяване на щитовидната жлеза);
  • Лупус;
  • Множествена склероза;
  • Ревматоиден артрит;
  • Синдром на Sjogren (сух синдром);
  • Склеродермия;
  • Язвен колит;
  • Болест на Адисон;
  • Злокачествена анемия;
  • Аплазия на червените кръвни клетки;
  • Саркоидоза.

При отделните форми на миастения гравис се съобщава за по-голяма честота на определени заболявания (табл. 1) (1).

Таблица 1. Съчетани с миастения гравис автоимунни болести.

Форма на МГ

Друго автоимунно заболяване

Очна форма

Тиреоидит

Генералазирана форма с ранно начало

Тиреоидит, лупус, диабет тип 1, алопеция, миозит, аплазия на червените кръвни клетки, автоимунен хепатит, синдром на Sjögren (сух синдром), болест на Адисон, синдром на Гилен-Баре

Генералазирана форма с късно начало

Болест на Хашимото, лупус, множествена склероза

Миастения с тимом

Лупус, сух синдром, автоимунна хемолитична анемия

Миастения гравис с MuSK антитела

Лупус, множествена склероза

Как се поставя диагнозата на съчетаното автоимунно заболяване?

На базата на определени симптоми и клинични белези, лекарят може да има съмнения, че има съчетаване на миастения гравис с друго автоимунно заболяване. Лабораторните изследвания са от голямо значение при оценка на пациент със съмнение за автоимунно заболяване. Резултатите могат да потвърдят диагнозата, да оценят тежестта на заболяването, да помогнат при оценката на прогнозата и са полезни за проследяване на активността на заболяването. Компонентите на лабораторния преглед включват:

  • пълна кръвна картина с диференциално броене;
  • цялостен метаболитен панел (Този вид подробно кръвно изследване дава на лекарите представа за това колко добре работят неща като белите ви дробове, бъбреците и черния дроб.  Метаболитният панел включва изследване на електролити като калий, калций и натрий. Той също така тества кръвната захар, което е важно при откриване на метаболитен синдром в ранен стадий, диабет и коронарна болест.);
  • възпалителни маркери;
  • автоантитела;
  • цитометрия.

Това е труден диагностичен път, защото нито едно лабораторно изследване не установява точната диагноза. Обикновено са необходими множество лабораторни тестове и въпреки че някои от тях могат да са неспецифични, като например скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ), те са полезни за оценка на активността на заболяването. Може да се наложи да се направят и допълнителни образни или други инструментални методи за диагностика, чийто вид зависи от това към какво заболяване се е насочил лекаря.

Наличието на второ автоимунно заболяване е по-често при хора с ранно начало на миастения гравис или такива, при които имат увеличена тимусна жлеза. 

Ускорената сърдечна дейност или изпъкването на очната ябълка (екзофталм) насочват към възможна хиперфункция на щитовидната жлеза, която може да присъства при до 10-15% от пациентите с МГ. Това е важно, тъй като при пациенти с хипертиреоидизъм, болестта може да не се подобри, ако се лекува само самата миастения.

Литература

  1. Nacu A, Andersen JB, Lisnic V, Owe JF, Gilhus NE. Complicating autoimmune diseases in myasthenia gravis: a review. Autoimmunity. 2015;48(6):362-368.
Следваща статия: Неврологичен преглед
Сподели:
Диагноза