Ацетилхолин е химическо вещество, което има роля на невротрансмитер. Естествено срещащият се ацетилхолин е изолиран за първи път през 1913 година от английския химик Артър Джеймс Юинс, по настояване на неговия колега, физиолог сър Хенри Дейл, който през 1914 година описва действията на химикала. Функционалното значение на ацетилхолина е установено за първи път около 1921 година от немския физиолог Ото Лоуи (1). Благодарение на работата на Дейл и Лоуи, ацетилхолинът става първият невротрансмитер, който е идентифициран и характеризиран. За работата си двамата учени си поделят Нобеловата награда за физиология и медицина за 1936 година.
Ацетилхолинът се намира в синапсите на ганглиите, нервно-мускулния синапс и мускулите на вътрешните органи. Получава се от глюкоза и холин чрез реакция, катализирана от ензима холин ацетилтрансфераза. След това ацетилхолина се пакетира във везикули, като всяка везикула може да съдържа до около 10 000 молекули ацетилхолин.
В хода на пренасянето на нервния импулс, навлизането на калциеви йони стимулира освобождаването на ацетилхолина.
Действието на ацетилхолина в нервно-мускулния синапс не се прекратява от обратното захващане на невротрансмитера, а по-скоро от действието на мощен хидролитичен ензим – ацетилхолинестераза. Този ензим разгражда ацетилхолина до холин и ацетат (2).
Ацетилхолинът въздейства върху мускариновите и никотиновите рецептори.
Литература
- Loewi O. On the background of the discovery of neurochemical transmission. J Mt Sinai Hosp N Y. 1957 Nov-Dec;24(6):1014-6.
- Adeyinka A, Kondamudi NP. Cholinergic Crisis. [Updated 2022 Feb 15]. In: StatPearls [Internet]. Treasure Island (FL): StatPearls Publishing; 2022 Jan. Достъпно на: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK482433/
