Една от най-интензивно развиващите сe научни области в момента е епигенетиката. Тя се занимава с изследването на фактори на околната среда, които образно казано включват или изключват гените и влияят на това как клетките ще разчитат генетичната информация. Тези промени могат да бъдат или да не бъдат унаследявани.
Един от добре проучените към момента епигенетични механизми е метилирането на ДНК. Това е химична реакция, която се характеризира с прибавяне на метилови групи (CH3) към 2 от 4-те нуклеотидни бази в молекулата на ДНК. Тази химична реакция променя функцията на ДНК. Известно е, че при по-ниски нива на метилиране гените са активни, а при по-високи – са неактивни. Например, установено е, че когато майката пуши по време на бременността, повлиява на родилното тегло на бебето чрез процес на метилиране на ДНК и теглото на новороденото е по-ниско от нормалното.
Към днешна дата, проучванията за целия геном установяват няколко стотици локуси, свързани с автоимунни нарушения. По-задълбочено разбиране на взаимодействието между околната среда и генетичните фактори може да помогне за разработване на нови терапии при миастения гравис. Например, най-изучавания досега фактор, който може да повлияе епигенетиката е инхибитора на хистон деацетилаза, който води до увеличаване на генната експресия. Първоначално е разработено лекарство като химиотерапия за рак (1), но то е тествано и за лечение на някои автоимунни заболявания (ревматоиден артрит, лупус, диабет тип 1). Вторият клас молекули включва инхибитори на ДНК метилтрансферазата, които влияят на метилирането на ДНК, и в момента, те се тестват при автоимунни процеси у животни (2).
Литература
- Chen S, Sang N (2011) Histone deacetylase inhibitors: the epigenetic therapetics that repress hypoxia-inducible factors. J Biomed Biotechnol 2011: 197946.
- Baer-Dubowska W, Majchrzak-Celinska A, Cichocki M (2011). Pharmacoepigenetics: a new approach to predicting individual drug responses and targeting new drugs. Pharmacol Rep 63:
